Серия
Втора възможност (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 231 гласа)

Глава 18

Беше почти обяд, когато Мередит излезе от банята. Докато беше във всекидневната, погледът й попадна върху колоната на Сали Менсфийлд в неделния брой на „Трибюн“, който беше захвърлила на канапето. Първото съобщение се отнасяше до снощното фиаско:

„Изглежда, че жените по целия свят стават жертва на легендарния чар на Матю Фаръл, но нашата Мередит Банкрофт със сигурно е имунизирана срещу него. На оперния благотворителен бал в събота вечер тя директно го отряза, както бихме казали в по-стари времена. Красивата Мередит, пословично любезна с всички, отказа да се ръкува с Матю Фаръл — да се чуди човек защо.“

Твърде напрегната, за да може да работи, и прекалено уморена, за да излезе навън, Мередит стоеше в средата на красивата стая и оглеждаше старинните маси и столове, като че ли ги виждаше за пръв път.

Отказа се да работи, отиде в кухнята и си наля кафе. Облегната на шкафа, отпиваше от чашата, очаквайки чувството за нереалност да изчезне, и се опитваше да не мисли за миналата вечер, докато главата й не се проясни. Не можеше да понася горчивия срам заради снощното си държание и дълбоко съжаляваше, че бе загубила контрол. Преди години беше прекратила обвиненията си срещу Матю Фаръл не толкова заради него, колкото заради самата себе си, защото яростта и болката, които изпитваше от предателството му, бяха повече от това, което можеше да понесе. Година след спонтанния аборт бе премислила всичко обективно. За това помогна и психологът, с когото бе разговаряла в колежа. Така тя се примири, че случилото се между тях двамата с Фаръл е било неизбежно. Те бяха принудени да се оженят и освен детето нямаха нито една друга причина, която да ги свърже. Нямаха нищо общо, нито пък щяха да имат. Мат се бе показал коравосърдечен, като бе пренебрегнал молбата й да се върне от Южна Америка, когато направи спонтанния аборт, и още по-коравосърдечен, като поиска незабавен развод. Под външния си чар той винаги е бил груб и безкомпромисен. А и как би могъл да бъде друг, като се има предвид произходът му? Той трябваше да се бори с живота, справяйки се с пияницата баща, малката си сестра, работата в чугунолеярната и всичко останало. Ако не беше толкова твърд и обзет от своята цел, никога не би успял да се измъкне оттам. Преди единадесет години просто бе показал какъв е: неумолим, студен, изпълнен с решимост. Изпълни дълга си и се ожени за нея, подтикван може би и от алчност. Но след като беше разбрал, че Мередит няма никакви собствени средства, а и след като тя загуби бебето, той нямаше други причини да запази този брак. Не споделяше нейните ценности и ако бяха останали женени, щеше да разбие сърцето й. Бе разбрала всичко това, или поне така си мислеше. И все пак снощи за един ужасен момент бе загубила спокойствието си. Това никога не би се случило, ако я бяха предупредили, преди да го види, или ако той не й се беше усмихнал по този топъл и интимен начин! Бе й се приискало да го зашлеви, за да изтрие тази нахална усмивка.

Като обмисли подробно случилото се, тя се почувства по-добре. Сипа си още кафе, отиде във всекидневната и седна на бюрото да работи. Погледна към телефона и за миг почувства желание да позвъни на Мат Фаръл и да направи това, което изискваше доброто възпитание — да се извини за грозната сцена. С леко свиване на раменете обаче тя прогони моментния импулс. Отвори куфарчето си и извади оттам финансовите данни за магазина в Хюстън. Когато се бяха оженили, Матю Фаръл не даваше и пет пари за това, което тя мислеше. Ето защо него със сигурност не го интересуваше и какво е направила снощи. Освен това бе толкова ексцентричен и толкова обръгнал на какво ли не, че нищо не би могло да го нарани или засегне.