Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (49)

Глава 48

— Педро? — възкликна Джеси. — Наистина ли те е кръстила Педро?

— Изненадана ли си? — засмя се Чейс.

— Но аз си мислех, че тя презира всичко испанско.

— Всъщност мисля, че майка ми обичаше да се самосъжалява.

— Но защо си си сменил името?

— С тъмната ми коса и това име, бях типичен чужденец в Чикаго. Децата могат да са доста жестоки с чужденците. Биех се всеки Божи ден. И така смених името си и предизвиквах всеки да запомни името Педро.

— Но Педро е хубаво име — ухили се тя.

— Ако започнеш да ме наричаш Педро, аз ще те наричам Кенет.

— Това не е смешно! — промълви тя.

— И аз така мисля.

Те се засмяха и се сгушиха по-близко един до друг на дивана. В съседната стая двумесечния Чарлс спеше. Син, който изглеждаше също като баща си и дядо си. Двамата мъже се пръскаха от гордост. На Джеси й харесваше да мисли, че не само гордост озарява очите на Чейс, когато погледнеше сина си. Вероятно имаше и щастие. Доволство. И определено любов. Той обичаше момченцето. А през последните два месеца, тя се почувства сигурна в любовта му, както и Чарлс.

Любовта не беше приказка, както си мислеше преди. Любовта беше истинска и прекрасна и тя й се радваше. Любовта беше в основата на щастието и Джеси бе намерила щастието си в лицето на съпруга и детето си.

Джеси целуна Чейс по бузата и той извъртя глава, за да плени устните й. Тя изстена, когато ръката му погали гърба й. Беше се научила да контролира страстта си — през повечето време. Макар да имаше още много да се желае по отношение на очакването. Но пламенния съюз си имаше своите предимства. Тя погледна към леглото и въздъхна. Все още беше рано.

— Мислил ли си, какво ще правим, когато се върнем в Америка? — попита Джеси.

— Може да посетим майка ти за известно време. Мисля, че Рейчъл ще хареса баща ми.

— Сватосваш ли ги?

— Нямам намерение да се меся в ничий живот, освен в моя собствен.

— Е, там си се справил доста добре — усмихна се Джеси. — Но не можем да останем вечно с майка ми.

— Имаш ли нещо на ум? — попита той.

— Бих искала отново да създам ранчо. Ако си съгласен — каза тя.

— Но, Джеси, можем да си купим някъде къща и да отгледаме сина си. Не е нужно да работиш.

— И мога да стана мързелива и дебела и да умра от скука — отговори Джеси дръзко. — Искам ранчо, Чейс. Не отхвърляй идеята.

— Да я отхвърля? — засмя се той. — Сякаш ще ме оставиш. О, Господи, никога не съм мислил, че ще свърша като ранчеро.

— Наистина ли? — попита тя развълнувано.

— Да — въздъхна той. — Но ако ще имаме ранчо, ще го направим както трябва този път. Не искам да чувам никакви глупости, че е достатъчно само да свързваме двата края. И се надявам, че не си твърдо решила да се заселим в Уайоминг. Не предпочиташ ли да основем новото ранчо някъде, където е по-топло? Тексас или Аризона?

— Не — каза тя твърдо. — Зимата може и да е малко студена в Уайоминг…

— Малко?

Тя се засмя.

— Има начини да се стоплим, такива, които могат да бъдат забавни.

— Ще ме научиш ли на всички тях?

— Ако ме помолиш учтиво.

— Драка.

— Чаровник.

— Обичам те, любима!