Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (13)

Глава 12

Въпреки, че беше изтощен, сънят бягаше от Чейс тази нощ. Мислите му не му даваха мира. Какво по дяволите правеше мъж, който желаеше момиче, забранено за него?

Джеси беше още дете. Е, може би не дете. Но тя бе дъщеря на Рейчъл. Така, че дори и тя да желаеше, той не можеше да я има, без да се ожени за нея. Не и дъщерята на Рейчъл.

Чейс изобщо не бе готов да се задоми. Беше на двадесет и шест и имаше твърде много неща, които искаше да свърши преди това. Да намери истинския си баща беше едно от тях. Бе го оставил на заден план за няколко години, след неуспеха си в Калифорния. Там майка му твърдеше, че там бе срещнала Карлос Силвела. Вероятно сега беше момента да продължи издирването. Трябваше ли да отиде в Испания, където беше дома на баща му? Във всеки случай беше по-добре да мисли за това, отколкото за осемнадесетгодишна полужена-полудете, която не нямаше право да желае.

Но това не свърши работа за дълго. Нищо не помагаше. Той продължаваше да вижда тези светло тюркоазни очи, наперения нос и упоритата брадичка, нежно заобленото задниче…

— По дяволите!

Той скочи от леглото, все едно я бе открил там. Имаше нужда от малко студен въздух, може би дори да поплува в потока, който течеше зад къщата.

Навличайки някакви дрехи в тъмното, Чейс излезе от стаята си, само за да се натъкне на причината за смущението си, която налетя право в обятията му. За миг, той се зачуди, дали не сънува. Но топлината и аромата й бяха истински. Тогава разбра, че попадането й в ръцете му беше инцидент. Тя се оттласна от него.

— Съжалявам — прошепна тя. — Не те видях.

— Тук е толкова тъмно — успя да отговори Чейс, без да осъзнава, какво говори.

— Не можех да заспя — обясни Джеси. — Мислех да отида да пояздя. Луната е достатъчно ярка.

— И аз имам същия проблем. Защо не отидем заедно?

— Ако искаш — каза тя и се запъти към кухнята, без да го дочака.

Чейс не помръдна. Прииска му се да си извие собственоръчно врата. Изобщо не можеше да разбере, защо бе предложил да отиде с нея. Това бе последното нещо, което искаше. Той имаше нужда да се отдалечи от нея. След което Чейс се съвзе, укорявайки се, че се страхува от влечението си към някакво момиче. Той така или иначе, не можеше да я остави да излезе сама.

Джеси пое по пътя към ниските хълмове на планините, вместо да продължи към равнините, смушквайки коня си нагоре към място, което предлагаше красива гледка към долината. Не им отне много време, докато стигнат. Дървета разделяха билото, преди да разкрият спираща дъха гледка, която на лунната светлина очарова и двамата.

— Прекрасно е, нали? — каза той меко, когато слязоха от конете.

— Потокът изглежда като течно сребро на тази светлина — отговори тя, посочвайки. — А там можеш да видиш още няколко рекички. Има една малко по-нагоре, където обичам да плувам. Приятно слънчево място и напълно уединено.

— Не смяташ да плуваш сега, нали? — попита Чейс разтревожено.

Джеси се засмя меко.

— Разбира се, че не. През нощта е твърде студено — тя погледна към него и се смръщи строго. — Погледни се. Защо не си си взел връхна дреха?

— Не помислих за това — каза той неуверено. — Но наистина съм добре.

— Не си — тя отиде да вземе допълнителното одеяло, което винаги носеше в дисагите си. — Ето. Можеш да се увиеш в това за ездата на връщане.

Тя се наведе към него и го уви около раменете му. Тази близост му дойде в повече, отколкото той можеше да понесе. Тя бе само на няколко сантиметра. Ръцете му се размърдаха сами и я придърпаха към него. Устните му потърсиха нейните. Беше неспособен да подчини първичните си инстинкти, затова остави това на Джеси, молейки се безмълвно тя да го отблъсне. Може би тя щеше да му върне разума.

Но Джеси не си и помисли да го отблъсне. Беше я хванал неподготвена и тя не можеше да мисли за нищо друго, освен за пърхащите усещания в стомаха си и топлината, която се разливаше в нея. Натискът на устните му се засили и с това копнежа й нарасна.

Езика му намери пътя между устните й и тя отвори уста, за да го приеме, наслаждавайки се на неговата атака. Изстена леко и се притисна към силното мускулесто тяло. Усети доказателството за желанието му и силно се развълнува. Чейс безмълвно се предаде и отстъпи. Тя трябваше да е негова. Не можеше да мисли за последствията.

Той я положи на земята, и одеялото се озова под тях. Успя да я задържи в същата позиция, така че тя легна върху него с крака между неговите. Тежестта на тялото й, притисната към него беше шокираща. Той се претърколи, настанявайки я под себе си. В движенията му имаше неистова нужда.

Джеси усети, как отваря колана й и издърпва ризата й. Ръката му се придвижи нагоре под меката материя и достигна гърдите й. Лек звук на удоволствие се откъсна от устните й и го подлуди. Той бе твърде възбуден, за да бъде нежен, но и при нея не беше по-различно. Тя изтръгна копчетата от ризата му, опитвайки се да достигне голата му плът. Кожата му беше гореща, направо изгаряща, а мускулите на гърба му бяха твърди и напрегнати. Тя впи пръсти в тези мускули, вкопчвайки се диво в него.

Слаб гласец дълбоко в нея я питаше, какво по дяволите прави, но тя го пренебрегна. Премести двете си ръце върху гърдите му, прекара пръсти през косъмчетата, достигна раменете му, силният изпънат врат и сграбчи косата му.

Устните му поглъщаха нейните, натъртвайки ги, но тя го окуражаваше. Той задърпа панталоните й и тя му помогна, избутвайки ги до стъпалата си. Ботушите й, му пречеха да го свали напълно, но когато Чейс се премести, за да се заеме с тях тя го спря. Джеси изгаряше. Не можеше да понесе да е далеч от нея дори и за момент.

Тя го хвана за косата и го издърпа обратно върху себе си.

— Искам те сега! — прошепна тя дрезгаво. — Сега!

Устните му се впиха в гърлото й, преминавайки към ухото й.

— Но аз искам да почувствам цяло…

— Сега, Чейс!

Желанието му да усети кожата й да се докосне до неговата, да я огледа цялата на лунна светлина не беше толкова силно, колкото настоятелната й молба. Той се съблече за миг и тя повдигна колене от двете страни на неговите. Влажната й топлина улесни проникването му, но Чейс се сдържа, спирайки за един възхитителен момент, изчаквайки да вкуси този първи натиск. И тогава усети, че пътя му е препречен от последното нещо, което бе очаквал.

— О, Господи! — простена той. Никога не се бе чувствал по-нещастен — Съжалявам, Джеси.

Тя не обърна внимание, повдигайки бедрата си настойчиво нагоре… и ахна. Никой не й бе казвал, че ще има болка. Но тя избледня и отмина. Неотложната нужда се завърна и я помете като ураган.

Когато той се раздвижи в нея, тя се наслади на цялата му дължина. Чейс беше по-нежен и по-бавен, отколкото й се искаше, но скоро разбра, че за изтънченото изтезание си имаше награда, засилваща нуждата й, удължаваща жаждата. Когато тя достигна върха, експлозията, която последва продължи още и още.

Няколко мига по-късно, когато Чейс рухна и остана неподвижен, Джеси го прегърна нежно.

— Прекрасно — измърмори тя замечтано.

Той повдигна глава.

— Повече, отколкото осъзнаваш — каза той нежно.

Устните му помилваха нейните с пърхащо докосване и продължиха към врата и ухото й. Той положи глава на рамото й с дълбока доволна въздишка. Чейс никога не се бе чувствал по-отпуснат, по-блажен. Съня го примамваше, но той се пребори с него, искайки да се наслади на чувствената й прегръдка.

Тя не приличаше на никоя от жените, с които е бил досега. Такава наситена страст от жена, бе непозната за него. Тя бе толкова подивяла да го има, както и той нея. Дори девствеността й не я спря. Нейната девственост! О, беше забравил. По дяволите! С него бе свършено!

Джеси почувства, как той внезапно се сковава.

— Какво има? — попита тя.

— Нищо — отговори той твърде бързо.

Джеси се смръщи.

— Съжаляваш, че го направихме, нали?

— А ти? — парира я той.

— Защо бих съжалявала?

— Ти беше девствена! — каза той болезнено.

Джеси се усмихна.

— Разбира се, че бях. Да не си мислел друго?

Той се чувстваше, като хванат в капан.

— Е, ти не се държеше като девица първия път, когато те срещнах.

— О, това ли — присмя се Джеси, спомняйки си. — Това не беше нищо. Просто не бях наясно, какво прави Блу.

— Предполагам, че ще кажеш същото и за това, което се случи тук тази нощ.

Джеси се засмя, защото си мислеше, че той ревнува.

— Бях напълно наясно с това, което правеше.

Той мълчеше и това започна да я обърква.

— Не разбирам от какво си толкова разстроен — каза тя.

— Ти беше девствена! Аз нямах право… Трябваше да спра.

— Знам — каза тя меко, спомняйки си, че той наистина бе спрял. — Но се радвам, че не го направи.

Тя се изкикоти.

— Не виждам нищо смешно в това, Джеси.

— А аз не виждам какъв е проблема. Знаеш, че аз също те исках. Ако аз не съм разстроена от това, което се случи, защо трябва ти да си?

— Ти няма да очакваш… нещо… заради това? — той се изтърколи докато задаваше въпроса и започна да се облича.

— Какво имаш предвид под „да очаквам нещо“? — попита тя предпазливо.

— Хайде Джеси, знаеш какво имам предвид. Сигурен съм, че не си като повечето девственици, които се отдават на мъж, само за да го вкарат в капан, но ако Рейчъл научи за това, ще настоява да…

— … се оженим — довърши Джеси вместо него и очите й пламнаха внезапно разбирайки всичко. — И, разбира се, аз не съм достатъчно добра, за да се ожениш за мен.

— Не съм казал това.

Тя го зашлеви с цялата ярост, която се надигаше в нея.

— Копеле! — изсъска тя и се изправи на крака. — Нямаше значение, докато си взимаше онова, което искаше, но след това започна да се страхуваш от последствията, нали?

— Джеси…

— Проклет да си, мразя те! Накара ме да се чувствам мръсна, пресметлива и измамна. Но аз не съм такава! Мразя те за това!

На Чейс му се искаше да си отреже езика.

— Джеси, съжалявам — започна той разкаяно, но тя бе отишла настрани, за да се облече далеч от него. Когато приключи, сграбчи одеялото си и се качи на коня.

— Ти съсипа случилото се и нищо не може да го промени — извика му тя. — Не бих се оженила за теб, дори да ме молиш на колене. Така че няма защо да се притесняваш, че ще кажа на Рейчъл. Нямам нужда тя да ми напомня за нещо, което искам да забравя.

Джеси пришпори коня. Той прояви здрав разум и не я последва.