Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (19)

Глава 18

Джеси и Белия Гръм отидоха при Ловеца на Черни Мечки, за да му предадат отправеното предизвикателство за златистия кон. Той се съгласи охотно, твърде охотно. Джесика го умоляваше да не убива Чейс, и битката да бъде само съревнование на силите, но Ловеца на Черни Мечки я изгледа студено. Нищо не се беше променило. Той нямаше да бъде милостив.

Цялото племе щеше да гледа представлението. Индианците, които обичаха хазарта, бяха направили залозите си. Нямаше много желаещи, докато Чейс не се съблече гол до кръста. Тогава залозите станаха сериозни. Джеси се обнадежди. Трябваше да си спомни тези солидни мускули. За щастие, Чейс и Ловеца на Черни Мечки бяха еднакво високи и със сходна мускулатура.

— Знаеш, че все още можеш да си промениш решението — каза Джеси на Чейс.

Преди да отговори, изражението му стана студено и той отвърна:

— Какво прави той тук?

Джеси проследи погледа му и видя Малкия Ястреб да се присъединява към тълпата.

— Добре го огледах, преди да ме просне на земята онзи ден, Джеси — каза Чейс ядосано.

— Внимавай какво казваш! Той говори английски — скастри го тя.

— Това предупреждение ли е? — попита Чейс пренебрежително. — Да очаквам ли да ми се нахвърли отново?

Джеси бързо го издърпа няколко стъпки назад и прошепна:

— Затвори си голямата уста, по дяволите — не разбираше ли той какво можеше да предизвика? — Той не е от това племе, но твоите действия имат значение. Ти дойде тук заради мен, така че това, което правиш се отразява и върху мен.

— Но, той…

— Нямам предвид само него. Ловеца на Черни Мечки е брат на Белия Гръм. Моля те да не го убиваш, Чейс.

— О, значи трябва просто да го оставя да ме убие? — извика Чейс. Вече не се интересуваше кой го чува.

— Разбира се, че не — отвърна Джеси нетърпеливо. — Но, ако го убиеш, няма да мога повече да дойда тук. Казвам само… недей, ако не се налага. Просто го победи. Разбираш ли?

— Естествено — каза Чейс саркастично. После се обърна и отиде в центъра на кръга. Ловеца на Черни Мечки чакаше и веднага щом Чейс застана пред него, Белия Гръм застана между тях. Той каза няколко думи, които Джеси не можа да чуе и тогава завързаха дълги ремъци около китките на двамата мъже, за да не могат да се отдалечават един от друг. По този начин битката беше много по-опасна, защото близкото разстояние бе много удобно за нанасяне на удари.

Чейс изглеждаше напълно спокоен. Джеси го бе предупредила за ремъците, освен това му каза, че в тази битка няма да има правила. Той бе поклатил глава. Никакви правила?

Ловеца на Черни Мечки направи първото движение. Неочакваният скок свари Чейс неподготвен и двамата се озоваха на земята. Изправиха се на крака след миг. Индианецът сечеше с кратки удари и Чейс едва успяваше да избегне нападенията му. Тогава Ловеца на Черни Мечки атакува с високо вдигнат нож, за да нанесе удар отгоре на долу. Те сключиха китки, всеки държеше ръката с ножа на другия. Напрягането на мускулите беше невероятно. Остриетата бяха близо, но никой не можеше да преодолее допълнителните няколко инча, за да пролее първата кръв.

Джеси се ужаси, като видя как острието се обръща в дланта на Ловеца на Черни Мечки, и се забива в ръката на Чейс. Чейс охлаби хватката си и острието продължи надолу, прониквайки в рамото му. Индианецът се приготви за следващо нападение, но Чейс го блокира с окървавената си ръка и умело го спъна.

Ловеца на Черни Мечки падна на земята. Ремъкът повлече Чейс заедно с него, но той успя да се приземи върху противника си. Те се претърколиха отново и отново, борейки се за позицията отгоре. Чейс опита да се изправи, но Ловеца на Черни Мечки използва ремъка, за да го върне долу и с умела маневра с крака запрати Чейс назад. Той се приземи с глух удар.

Лежаха прострени на земята, глава до глава. Ловеца на Черни Мечки се надигна, подпирайки се на една ръка и хвърли злобно ножа с другата. Острието трябваше да се забие право в гърлото на Чейс, но той го видя и се отмести, без да губи и миг.

Изразът на лицето му издаваше желанието му да убива и Джеси почувства, как я залива вълна от страх. Ако Чейс изгубеше контрол, това щеше да даде на Ловеца на Черни Мечки предимство. Гневът правеше човек невнимателен.

Чейс стана и изчака противника му да се изправи. Джеси искаше да му изкрещи да се възползва, докато Ловеца на Черни Мечки е все още на земята, но не можеше да издаде и звук. В момента, в който индианеца стъпи на крака, Чейс заби юмрука, с който държеше ножа в корема му. Ловеца на Черни Мечки се преви и от силата на удара краката му се отделиха от земята.

Тълпата замлъкна. Джеси почувства, как стомаха й се преобръща. Чейс победи, но тя го бе помолила да не го прави по този начин. А той все още не бе приключил! Гнева му го накара да нападне Ловеца на Черни Мечки отново, забивайки другия си юмрук в лицето му, като го свали невъзмутимо на земята.

Тогава Чейс спокойно сряза ремъка с ножа си. Но по ремъка нямаше кръв… нито по острието. Очите й се преместиха към Ловеца на Черни Мечки. Никъде по него нямаше кръв! Чейс бе обърнал острието, преди да го удари!

Прииска й се да се разсмее. И почти го направи, когато в този момент Чейс нададе гръмогласно победния си вик и тълпата се присъедини него. Тези, които бяха заложили на Чейс побързаха да го поздравят.

— Той се справи добре — призна Малкия Ястреб.

Джеси направи всичко по силите си да не се ухили.

— Да, така е — каза тя тържествено.

Не знаеше, защо е толкова доволна. Дали беше само защото Чейс надви Ловеца на Черни Мечки, без да го нарани?

— Джеси — извика Чейс доволно. — Събирай си нещата, госпожице, отиваме си вкъщи!

Джеси се наежи.

— Аз няма да дойда с теб — каза тя.

— Аз пък няма да тръгна без теб — отговори той решително, и когато я достигна застана пред нея, без да помръдва.

— По-добре да го направиш — каза Джеси неспокойно.

Той изглеждаше толкова решителен.

— Ако не тръгнеш с мен доброволно, ще те вдигна на ръце и ще те изнеса от тук — заяви Чейс.

— Те ще те убият!

— Тогава смъртта ми ще тежи на твоята съвест, нали?

И двамата знаеха, че тя няма избор. Джеси го зяпна ококорено и се разгневи.

— Проклет да си, Чейс Самърс, ще ти го върна! Ще видиш!

Чейс се ухили, докато я гледаше, как марширува към другия край на лагера. Той се обърна, за да събере нещата си и да вземе Голдънрод, но трябваше да мине покрай двамата любимци на Джеси. Беше в твърде добро настроение, за да се плаши. Спря за момент, и се усмихна любезно.

— Изглежда тя ще се върне с мен у дома, приятели. Разбирате ли, майка й ме прати да я прибера. Може и да вдига врява заради това, но тя винаги го прави за едно или друго, нали?

Той им кимна учтиво и отмина. Наложи се Белия Гръм да попречи на Малкия Ястреб да го последва. Чейс се подсмихна на себе си, знаейки много добре, какво се случва зад гърба му, без дори да поглежда. Не го беше грижа. Чувстваше се дяволски добре!