Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (11)

Глава 10

Проблемите започнаха скоро, след като пристигнаха в Шайен. Оставиха конете си в градската конюшня и Джеси отиде в хотела, за да си вземе стая. Не беше споделила плановете си с Чейс, така че той беше принуден да я следва, и да гадае какво е намислила. Двамата почти не разговаряха помежду си. Джеси му каза, къде може да намери доктор, ако сметне за нужно и продължи да се преструва, че не забелязва присъствието му. Упоритото й изражение и ядосана походка, му показваха, че компанията му е нежелана. Той добре знаеше, че ако попита за плановете й, отговорът й ще бъде, че това не му влиза в работата.

В хотела, Джеси се вписа в регистъра и Чейс се зае да направи същото. Още преди да привърши, книгата бе внезапно издърпана от ръцете му.

— Точно, както той каза, Чарли — извика мъжа до Чейс, подсмихвайки се през рамо. — Има К пред името й.

— Нещо против, друже? — каза Чейс ядосано.

— О, разбира се, господине — мъжът захвърли регистъра обратно пред Чейс и се засмя. — Просто исках да проверя нещо.

Докато нахалника се отдалечаваше, Чейс надникна към името на Джеси. Да, наистина имаше К отпред. Той се завъртя и видя, че пътя на Джеси към предната врата бе препречен от дундест, широкоплещест мъж. Дългуча, който тъкмо бе оставил Чейс, се приближи зад Джеси и издърпа пистолета й от кобура, преди да е успяла да го спре.

Чейс чакаше реакцията й. Щеше да е хубаво да я види, как стоварва ужасния си темперамент върху някой друг за разнообразие.

Но Джеси просто стоеше там и хвърляше гневни погледи, с изправен гръб и ръце положени на бедрата.

— Значи Лейтън не се е шегувал — засмя се Чарли. — Той спомена, че името в нотариалния акт било Кенет Джеси Блеър. Но аз му казах, че няма начин и стария Блеър трябва да има син някъде, на който да е оставил ранчото си. Никой не кръщава едно момиче Кенет. Не казах ли така, Клей?

— Точните ти думи — съгласи се дългуча Клей, кимайки.

— Но Лейтън бе прав, както винаги — продължи Чарли. — Имаме си истинска Кенет тук. Не изглежда ли точно като Кенет?

— С панталоните и всичко останало — съгласи се отново Клей, кискайки се.

— Позабавлявахте се достатъчно, господа и вече взе да ми писва от вас — каза Джеси тихо, без да изпуска Клей от очи. — Сега ще си взема пистолета.

— Така ли? — засмя се Клей. — За какво ти е, освен ако не си достатъчно мъж, за да го използваш. Достатъчно мъж ли си?

Мъжете се разсмяха, доволни от шегата. Джеси дори не се замисли, преди да замахне с юмрук към устата на Клей. Пистолетът й падна от ръката му, а лицето на Чарли стана на петна от ярост. Той изрита пистолета й настрани и я сграбчи за ръцете.

Чейс бе видял достатъчно.

— Остави дамата, друже — каза Чейс, блъскайки Клей в стената.

— Наричаш тази дива котка дама? — изръмжа Чарли.

Въпреки всичко, той пусна Джеси и тя взе пистолета си.

— Боудри ли ви изпрати да ме тормозите? — попита настоятелно тя, заставайки лице в лице с Чарли.

На мъжа не му се понрави този обрат на събитията. Лейтън щеше да се ядоса, ако чуеше за това. Ако тя отидеше при него и вдигнеше шум пред други хора, той щеше да побеснее. Лейтън искаше да е сигурен, че никой няма да го посочи, като виновник.

— Лейтън не иска проблеми с теб, момиче. Всичко, което иска е парите си. Идеята да се позабавляваме с теб беше на Клей. А ние само се шегувахме. Ти просто нямаш чувство за хумор, малката — оплака се Чарли.

— О, напротив, имам — усмихна се Джеси зловещо. — Мисля, че щеше да е много забавно, ако бях изпратила куршум в червата ти — и после добави. — Просто стойте далеч от мен, господа.

— Истинска чаровница — подигра се Чарли, докато двамата с Клей наблюдаваха, как Джеси излиза наперено през вратата.

Чейс я настигна по средата на улицата.

— Чакай, хлапе — наложи се да я хване за ръката, за да я спре.

— Какво искаш? — изплющя тя.

Той я погледна невярващо. Тя всъщност беше ядосана, защото се беше намесил!

— Кълна се, хлапе, някой трябва да те напердаши. Не можеш да се разхождаш наоколо и да раздаваш юмруци на който ти хареса. Следващия път може да нямаш толкова късмет.

— Кой по дяволите те направи мой ангел пазител, Самърс? — озъби му се тя.

Бяха в безизходица — отново. И тя бе права. Той не й беше пазител.

Мъжът се засмя.

— Мисля, че се разбрахме да ме наричаш Чейс.

— Аз също си имам име и то не е „хлапе“ — каза Джеси хладно.

Той се засмя.

— Туш — тя продължи да върви и той я последва.

— Къде отиваш сега — ако нямаш нищо против, че питам?

— В офиса на шерифа.

— Заради това, което се случи току-що?

— Защо бих безпокоила шерифа с това? — тя изглеждаше искрено озадачена.

— Тогава за какво?

— Кой ще знае по-добре от него, кой е в града, кой само преминава и кой си търси работа? Надявам се, че там ще има няколко предложения, за да мога да свърша работата си днес и утре сутринта да потегля обратно към ранчото.

— Тогава ще те придружа, ако нямаш нищо против — каза той. — Шерифът трябва да узнае за сблъсъка ни с индианеца.

Джеси се спря.

— Защо?

— Може да има и други в околността — отговори Чейс. — Не мислиш ли, че трябва да знае?

— Не — каза тя категорично. — Виж, шерифа само ще ти се изсмее, ако започнеш да бръщолевиш за неприятели в околността. Той знае много добре как стоят нещата. Но ако други хора те чуят, това ще предизвика врява. А накрая ти ще изглеждаш като пълен глупак, защото Малкия Ястреб беше сам и съм сигурна, че вече се е върнал на север.

Тя продължи напред, но Чейс не я последва. Той се взираше в нея, а очите му приличаха на горящи въглени. Пак го бе направила, беше го накарала да се чувства като пълен глупак. Проклет да е, ако не го правеше нарочно!

Той намери един салон, без да му се налага да търси много. След няколко питиета успя да се поуспокои. Дори се присъедини към играта на карти. Изненада се, когато го представиха на Лейтън Боудри, който се оказа един от играчите. Слабият мустакат мъж с рядка коса, остри скули и определено скъпернически вид, бе точно това, което Чейс си бе представял. В крайна сметка, денят нямаше да е пълен провал.