Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (37)

Глава 36

Чейс се събуди и видя как Джеси се облича с трескава бързина. Той не каза нищо, а я проследи тайно с очи. Лицето й ясно изразяваше настроението й. Най-вероятно не й бе станало приятно да се събуди и да го открие в леглото до себе си.

Вместо да я последва веднага към хотела, той се отби в най-близкия салон. Не видя никой познат и скоро се озова въвлечен в игра на „Седмици“, за да се разсее. Но не след дълго той бе разпознат и в хода на вечерта получи солидна доза подмятания за това, което се бе случило в стаята на Сребърната Ани. Той беше станал знаменитост. Чу и разказ за участието на Джеси през онази нощ. Беше удивен. Когато се прибра в хотела и разбра, че Джеси ги е регистрирала като господин и госпожа Самърс бе още по-изумен. Но вълнението му секна, когато влезе в стаята и намери няколко одеяла и възглавница, хвърлени на земята за него. Той постави завивките обратно на мястото им и зае мястото до съпругата си.

— Значи никой не закача това, което е твое, а?

Джеси се обърна към него и зяпна от изненада, но бързо се съвзе.

— Значи си чул за това?

— Забавна история.

— Не си прави погрешни изводи, Чейс — каза тя духовито. — Тъкмо бях разбрала за бебето и реших да се омъжа за теб. Не беше нищо… лично.

— Значи за това си дошла да ме търсиш в салона през онази нощ?

— Да. Разбира се, начина, по който те намерих, прекрати всичките ми мисли за брак. Но все още бях ядосана, че някой почти те бе убил. Ти си баща на детето ми все пак — тя се извърна засрамено. — Просто казах това на твоята любовница, за да покажа гледната си точка, нищо повече.

Чейс трепна. Трябваше да се досети, вместо да повдига въпроса.

— Жалко — каза той меко.

— Защо? — не разбра тя. — Мислех, че Сребърната Ани е замесена в това повече, отколкото си признаваше. Имаше нужда от малко сплашване.

— Е, това вече е минало и по-добре да го забравим.

Джеси ахна и завъртя тюркоазните си очи.

— Шегуваш се, нали? Нима искаш да кажеш, че не те интересува, кой заби нож в гърба ти?

— Не особено — каза Чейс, усмихвайки се на възмутеното й изражение.

Чейс не мислеше за отмъщение. Той беше благодарен на нападателя си. Ако не беше раната му, Джеси никога нямаше да го прибере обратно в ранчото и той щеше да си тръгне от Уайоминг, без да разбере за бебето. Но когато си спомни, че тя не бе възнамерявала да му каже, веселото му настроение се изпари.

— Планираше да се измъкнеш тази сутрин, без да ме събудиш, нали Джеси?

— Вече е следобед. И двамата се успахме.

— Отговори на въпроса ми.

— Нямаше просто да си тръгна — каза тя сърдито.

— Съмнявам се.

— Съмнявай се в каквото си искаш, но истината е, че исках да те помоля за нещо и не можех да си тръгна, без да те попитам — тя спря, защото очевидно не можеше да намери точните думи.

— Е, хайде. Цял съм в слух.

Тя се поколеба за миг и след това бързо каза:

— Искам да дойдеш в ранчото с мен.

— Аз това и планирах.

Очите й се присвиха.

— Поне докато Рейчъл си тръгне.

— А, да, бях забравил за всички облаги, които ще получиш от този брак.

— Не е нужно да ставаш саркастичен, Чейс.

— О? Прости ми ако греша, но се обзалагам, че просто нямаш търпение да информираш Рейчъл за сватбата ни. Прав съм, нали?

— Не, този път не си. Искам ти да й кажеш. Всъщност, мислех да отида направо на пасището. Изобщо не искам да я виждам.

— Дори и за да се сбогуваш?

— Нямам причина да се сбогувам с нея — отговори тя твърдо. — Никога не съм я канила и няма да се преструвам, че съжалявам, че вече няма извинение, за да остане — гласът й стана нежен и умолителен. — Ще й кажеш ли вместо мен, Чейс?

— И какво ще стане, когато разбере, че ще съм само фиктивен съпруг?

Очите на Джеси потъмняха.

— Не е нужно да й казваш това!

— И защо не? Страх те е, че тя може да реши, че е неин дълг да остане за още няколко години?

Джеси му хвърли гневен поглед. Чейс стана бавно и пооправи дрехите, с които беше спал. Той я остави да се гневи още малко и настроението му значително се подобри.

— Знаеш ли, Джеси, тази нова ситуация е много забавна.

— Ако обмисляш изнудване, трудно бих я нарекла забавна. Това си намислил, нали? — той се ухили и тя отсече. — Ще стане само докато Рейчъл си замине!

— Така е. Но кога ще си тръгне? Ще се прибереш ли у дома, за да й кажеш да си събира нещата незабавно?

— Ако ти не го направиш, тогава предполагам ще се наложи аз да го сторя! Всъщност за какво се бориш с мен? — извика тя отчаяно. — Ти не искаше да се задомяваш. Може да ме принуди да се омъжа за теб, но и двамата знаем защо го направи. Беше много щедро от твоя страна и аз ти благодаря. Тогава, защо ти не ми благодариш, че ти давам свободата, която наистина желаеш? Трябва да намериш баща си, забрави ли? Отиди в Испания, Чейс. Намери го. Не можеш да го направиш със съпруга до себе си.

— Защо не? Можеш да дойдеш с мен, след като бебето се роди.

— Никога няма да напусна ранчото, Чейс.

Тя нямаше да омекне, за да спаси душата си.

— Вероятно още не си го осъзнала, но сега ранчото също е мое — каза той раздразнено.

Тялото на Джеси се стегна.

— Какво означава това?

— Означава, скъпа, че ако искам да остана, ще остана.

— Настанявай се — каза тя ледено. — Но ще ти се прииска да не беше го правил.