Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (21)

Глава 20

Джеси разбърка гърнето с боб още веднъж, преди да го занесе на масата. Чейс вече се бе обслужил и ядеше от горещите бисквити и пържения заек. Джеси бе приготвила варен пудинг с лой за по-късно, точно като този на Джеб — със стафиди, ядки, кафява захар и подправките, които бе намерила.

Използваха бараката с провизии при северните пасища. Джеси бе направила всичко възможно да стигнат до дома, преди деня да е изтекъл, но не се бе получило. Появиха се облаци и се стъмни по-рано, а ранчото все още беше на три часа път.

Тя бе спазвала дистанция след изненадващата целувка, но той не бе направил друг опит. И все пак, да бъде толкова близо до него беше объркващо. Трябваше й нещо, което да я разсее.

— Къде си се научил да държиш ножа толкова добре? — попита Джеси, за да завърже разговор.

Чейс отговори, без да вдига поглед от храната.

— В Сан Франциско. Срещнах един стар морски капитан, който ми показа няколко трика, с които да мога да се защитавам по бреговата линия. Това място не е много дружелюбно през нощта, всъщност дори и през деня.

— Защо си бил там? — подкани го да продължи Джеси.

— Работих там няколко години.

— Какво работеше?

Чейс най-накрая я погледна.

— Господи, пълна си с въпроси тази вечер — усмихна се той.

— Имаш ли нещо против?

— Не, предполагам. Бях крупие в зала за залози. Там за първи път опитах вкуса на хазарта.

— Обичаш да залагаш?

— Може и така да се каже.

— Сан Франциско е доста далеч от Чикаго. Винаги ли си живял в Чикаго преди Сан Франциско?

— Роден съм в Ню Йорк, но майка ми се е преместила в Чикаго, когато съм бил бебе. Всъщност се е криела. Първото й име било Мери, но променила фамилията си на Самърс. Никога не ми каза, каква е била истинската й.

В тона му личеше горчивина, която бе там и преди, когато бе споменавал майка си.

— От какво се е криела? — попита Джеси колебливо.

— Аз съм копеле — отговори той безразлично. — Не е могла да понесе срама от това и никога не ми позволи да го забравя. Нито пък това, че баща ми не е искал нито нея, нито мен, въпреки, че понякога се съмнявам. Когато се напиеше, й се изплъзваха неща, които отричаше, щом изтрезнееше. Като факта, че всъщност след като е разбрала, че е бремена повече не е видяла баща ми.

— Мислиш ли, че той никога не е узнал за теб?

— Възможно е — отговори той. — Смятам да разбера някой ден. Но както и да е, тя ни завела в Чикаго и отворила шивашки магазин, който потръгнал много добре. Срещнала Юинг покрай магазина. Бях на десет, когато той започна да води любовниците си там, за да им купува модерни дрехи. Той си търсеше почтена съпруга с дете и вдовицата Самърс изглеждаше идеална. Тя също не го обичаше. А и нямахме нужда от богатството му, за да живеем добре. Но тя твърдеше, че го обича. Това беше извинението й, когато всичко, което искаше, беше лукса, който богатството му можеше да купи.

— Толкова лошо ли е това? Не й е било лесно да те отглежда сама. Вероятно недоволството ти идва от това, че е трябвало да я делиш, след като толкова години си я имал само за себе си.

— Да я деля? — каза Чейс. — Та аз почти не я виждах. Винаги беше по социални сбирки или безразборно пилееше пари. Тя напълно ме остави на Юинг.

— И си бил недоволен от това?

— Разбира се! Един напълно непознат да те третира така, сякаш си негов син, но с желязна ръка. Да те бие и за най-малката грешка, за най-слабото отстояване на волята ти.

— Съжалявам.

— Недей. Бях под негова власт само шест години.

Джеси знаеше, че той се опитва да се шегува с нещо, което предизвиква ужасни спомени. Той се намръщи и тя го остави за малко насаме със себе си.

— Напуснал си дома, когато си бил само на шестнадесет? — осмели се тя малко по-късно. — Не те ли беше страх? Как си се справил толкова млад?

— Може да се каже, че се присъединих към друго семейство — армията.

— Приели са те толкова млад?

Чейс се ухили.

— Това беше през 64 година, Джеси. Тогава взимаха всеки.

— Разбира се — въздъхна тя. — Войната между щатите. Ти към Севера ли се присъедини?

Той кимна.

— Записах се докато трае войната. Зелено хлапе, учещо се по трудния начин да бъде мъж. След това поех към Калифорния.

— Защо Калифорния?

— Там майка ми срещнала баща ми.

— Значи си отишъл, за да го намериш?

Той кимна.

— Но не го открих. Ранчото Силвела било продадено, когато започнала златната треска. Бяха минали толкова години, че никой не можеше да ми каже, къде са отишли Силвела, но разбрах, че са се върнали в Испания.

— Баща ти е бил ранчеро?

— Било ранчото на чичо му според майка ми.

— Испанец — изкоментира тя замислено. — Сигурно приличаш на него.

— Предполагам — усмихна се Чейс лениво. — Майка ми беше червенокоса със светло зелени очи.

— Но нали е била от Ню Йорк? Какво е правела в Калифорния?

— Тя казваше, че майка й току-що била починала. Останали само тя и баща й, а той живеел повече в морето, отколкото у дома. Бил капитан на кораб, който превозвал масло от Калифорния към Изтока. Това било първия път, когато тя отишла с него и Силвела били едно от семействата ранчероси, с които баща й търгувал. Очевидно, Карлос Силвела, млад и красив я омаял. Въпреки това, не й е обещавал брак. Разбрала, че е бременна, преди баща й да отплава на Изток и му казала. Той настоявал за брак, а за това, което се е случило след това съм чувал няколко версии. Едната е, че майка ми умолявала Карлос Силвела да се ожени за нея, но той отказал. Друга, че чичото, главата на семейството, отказвал да даде съгласието си, унижавайки майка ми, като казал, че една американа не е достатъчно добра за племенника му. И пиянската версия на майка ми, че Карлос я обичал и е щял да се ожени за нея ако знаел.

— Не знаеш ли, кое е истината?

— Не. Но някой ден ще разбера.

— Тогава ще трябва да отидеш до Испания. Защо не си го направил досега?

Чейс сви рамене.

— Изглежда ми безнадеждно. Не знам от къде да започна. Испания е голяма страна. А и не говоря езика.

— Испанският не е труден — присмя му се тя.

— Предполагам, че го говориш?

— Е, да — призна тя.

Испанският език беше единствения, освен английския, който Джон Андерсън владееше и Джеси беше жадна да усвои всичко, на което той можеше да я научи. Но нямаше да обяснява това на Чейс.

— Защо не си го научил, след като това би ти помогнало да намериш баща си? — настоя тя.

— Бях твърде разочарован и ядосан, че не съм го намерил там, където мислех, че е. Беше ми отнело дяволски дълго време само за да стигна до Калифорния. И тогава да разбера, че съм пътувал толкова за нищо…

— Значи просто си се предал?

— Бях буен двадесетгодишен младеж, Джеси. А и нямах пари, с които да стигна до Испания.

— Тогава си станал крупие в Сан Франциско? — заключи тя.

— Да. После се върнах на Изток. Исках да видя повече от тази страна — обясни той. — Опитах да живея по Мисисипи за няколко години, но твърде многото избухнали котли и сблъсъци направиха речните параходи непривлекателни. Голямата игра надолу към Тексас ме заведе там, а след това заминах за Канзас. Имат няколко модерни салона в каубойските градове там, ако нямаш нищо против дивашкото поведение в края на всяко прекарване на добитък.

— Ти си комарджия! — осъзна Джеси най-накрая. — Господи! От всички безотговорни мързеливи неща…

Чейс се подсмихна на презрението й.

— Това е начин на живот. Мога да се възползвам или да го изоставя. Прави пътуването по-лесно. Случи се така, че просто имам изключителен късмет с картите. Защо да не се възползвам от това?

Тя се поуспокои малко.

— Можеш ли наистина да се издържаш с хазарт?

— Достатъчно, за да живея спокойно в най-добрите хотели — призна той.

— Но що за живот е това?

Тя улучи болното му място.

— Нека просто кажем — живот без ограничения. Сега е мой ред да ти задам няколко въпроса, не мислиш ли?

Джеси сви рамене, посягайки към последната бисквита.

— Какво искаш да знаеш?

— Каза, че си била щастлива единствено с приятелите си индианци. Защо?

— Те ми позволяват да бъда себе си.

— Видях, че изглеждаш и се държиш като тях. Това ли наричаш да бъдеш себе си?

— Приличах на момиче, нали? — отвърна му Джеси.

— Приличаше на индианка.

— Но бях момиче — настоя тя.

— Да, разбира се, но какво общо има…

— Това е единственото място, на което мога да бъда момиче, каквото съм. Баща ми никога не ми позволи. Той изгори всички дрехи, с които дойдох и никога не ми позволи да си купя рокля. Те не бяха подходящи за нещата, които трябваше да се науча да правя. Нищо не трябваше да му напомня, че съм момиче.

Чейс каза тихо:

— Аз мислех, че се обличаш така по свой избор.

— Едва ли.

— Но сега баща ти е мъртъв.

— Да — отговори Джеси, без да се замисли. — Но майка ми е тук.

— Но тя не одобрява начина, по който се обличаш и държиш. Би трябвало да го знаеш — и тогава подсвирна леко. — Разбира се, че го знаеш. Разбирам.

— Не е твоя работа — отвърна Джеси остро.

— Всеки път, когато засегна болезнена тема, тя не е моя работа — въздъхна той. — Не те съдя, Джеси. Не ме е грижа как се обличаш. Изглеждаш изключително красива, дори в индианските дрехи — каза мило той, опитвайки се да укроти гнева й.

Но Джеси не се повлия от тона му. Тя се изправи, а очите й мятаха искри.

— Аз сготвих, сега ти ще почистиш. Ще се върна.

Той бързо се изправи.

— Къде отиваш?

— Навън да се измия.

Но преди да е излязла, той се изправи пред нея.

— Какво отговори на Малкия Ястреб на предложението му за женитбата? Отговорила си му, нали?

— Ако искаш да знаеш, му отказах. Не бих делила мъжа, с който ще се установя. Малкия Ястреб вече си има жена.

Това се просмука в съзнанието на Чейс.

— А ако нямаше?

— Вероятно щях да се съглася.

Тя излезе и той дълго се взира в затворената врата.

По-късно по някое време Джеси се върна, тръскайки мократа си коса. Беше пусната — черна и блестяща, като самур. Без да поглежда към него, тя отиде до дисагите си, закачени на крака на кревата й, извади четката и седна с кръстосани крака на рунтавата козина пред камината.

Чейс я наблюдаваше как прекарва четката през косите, но това го изнерви и той се извърна. Отиде до своя креват, само на няколко фута от нейния. Погледна към тясното нещо, после към нейното и осъзна, че ще е по-удобно ако ги събере. Тази мисъл го изнерви още повече.

— Благодаря ти, че си разчистил — каза тя внезапно.

— Благодаря, че направи вечеря — отговори той.

Те замълчаха. Тя се обърна с лице към огъня, дарявайки го с гледката на профила си. Чейс не можеше да свали очи от нея. Започна разсеяно да разкопчава ризата си. Тя повдигна косата си към топлината, разтърси я и започна отново да я реши. Той се почувства хипнотизиран от спускащата се черна маса. Беше толкова блестяща, отразяваща огъня. А когато тя се наведе назад, накланяйки глава, за да разтърси коси, нежните контури на шията й го възхитиха.

Чейс не знаеше, какво възнамерява да прави, когато се изправи и се запъти към Джеси. Той коленичи зад нея и хвана косата й с ръце, притискайки устни отстрани на врата й. Когато тя опита да се отскубне от него, той дойде на себе си и я пусна.

Джеси застана на колене пред него.

— Какво…?

— Искам да правя любов с теб.

Очите му горяха, докато галеха лицето, врата, косите й. Всичко, за което тя можеше да мисли беше, една друга нощ, през която той я гледаше по същия начин. Смешно, но това беше всичко, за което можеше да мисли. Джеси се приближи към него и му позволи да я вземе в обятията си. Едната му ръка се зарови в косата й, а другата я държеше ниско на гърба, притискайки я към него. Устата му плени нейната в целувка, която я възпламени и продължи още и още, докато тя изгуби всяко друго усещане. Устните му се придвижиха към врата й и тя изстена от смъденето, което й причиняваха. Чейс я свали на чергата и тя се опита да го издърпа върху себе си, но той се задържа, за да се отърве първо от ризата си. Джеси го поглъщаше с очи, наблюдавайки, как твърдите мускули играеха под тъмната загоряла кожа. Тя прокара ръка през космите на гърдите му, върху мускулите, които така я очароваха, надолу по силните ръце.

Чейс я наблюдаваше, как го оглежда. Това толкова го възбуди, че панталона се опъна до болка по мъжествеността му и той бързо го свали.

Джеси се пресегна и докосна могъщото твърдо копие, което стоеше гордо изправено. Той простена и тя обви ръце около бедрата му, притискайки лице към твърдия му корем. Той рязко я издърпа, впивайки диво устни в нейните. Джеси зарови пръсти в косата му и той разкопча копчетата й, бързо отървавайки се от ризата. Нямаше и капка свенливост в нея, докато захвърляше останалите си дрехи. Съществуваше единствено топлината на очите му и горещите му ръце, които докосваха всяко местенце, което тя оголваше.

Когато и тя като него остана гола, Джеси легна, готова да го приеме. Той коленичи между краката й, но не й даде това, за което копнееше… още не. Наведе се напред и прекара ръце по бедрата й. Когато положи бузата си на корема й, прегръщайки и притискайки я към себе си, тя разбра, какво бе изпитал той, когато бе направила същото. Не можеше да го понесе.

— Толкова си красива, Джеси.

Тя му повярва. Почувства се обожавана. Почувства се истинска жена.

Чейс целуна вътрешната страна на бедрото й. Краката й бяха прекрасни, нищо подобно на това, което бе очаквал. Мускулите си бяха там, но краката й бяха меки и гъвкави, когато се отпуснеше.

Той плъзна ръце до гърдите й. Те бяха толкова меки и пълни, а зърната твърди и набъбнали. Той ги вкуси и ги засмука, докато тя не извика „Стига!“.

Пръстите й се заровиха в косата му и тя го издърпа нагоре. Устните й завладяха неговите с такава неотложна нужда, че той се изгуби в нея. Джеси се повдигна, за да го посрещне, отърквайки кожата си до неговата, където успееше и после влезе в нея.

Тя уви крака около него и той потъна дълбоко в нея.

— О, да! Джеси… Джеси.

Тя избухна във внезапен пулсиращ екстаз.

Той не бе помръднал дори веднъж, след като влезе в нея и нямаше нужда. Нейната кулминация, дошла толкова бързо, беше достатъчна, за да го докара до ръба и той изля семето си в нея, като пулсирането му удължи нейното удоволствие още по-дълго.

Веднага след това Джеси се унесе в сън. Чейс стана, за да вземе одеяло, с което да се завият. После се намести до нея, прегърна я и заспа дълбок, спокоен сън.