Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (27)

Глава 26

— Знаеш ли, кой е той, Нед? — попита Док Медли.

Заместник-шерифа поклати глава и погледна към Сребърната Ани. Тя едва успяваше да запази самообладание.

— Представи се като Чейс Самърс, но какво от това? — каза тя недоволно, нетърпелива да побързат. — Сигурно е измислено име. Обикновено е така.

— Нед, защо не я изведеш от тук? Прилича на кълбо от нерви — предложи Док.

— Е, какво очаквате от мен, след като в леглото ми беше намушкан мъж? — изкрещя Ани. — И ще остана. Само побързайте и направете, каквото трябва, а след това го разкарайте от тук, за да мога да почистя тази бъркотия. Не мога да си позволя да не работя тази вечер, само заради това.

— Колко е коравосърдечна, нали? — измърмори Док на заместника.

— Не са ли всички такива? — съгласи се Нед.

Ани не им обърна внимание, докато прекарваше четка през ленената си коса.

— Къде е отседнал той, Нед?

— В хотела, мисля.

— Не знаеш ли? Къде е шерифа всъщност?

— Не се безпокой, Док. Няма нужда да го будиш. Мога да се справя с това.

— Разбери, дали този млад приятел познава някого наоколо. Ще има нужда от някой, който да се грижи за него през следващите дни.

— Ами госпожа Медли? Нали тя обикновено…

— Само за богобоязливи хора, Нед. Достатъчно ще е да чуе, къде е бил, когато са го ранили, за да разбере, че не спада към тях. Бих могъл да настоявам да се погрижи за него, но после ще трябва през цялото време да живея с една озлобена жена, а предпочитам да не го правя.

— Той познава момичето на Блеър — намеси се Ани. Бе шокирана от момента, когато разбра, че все пак комарджията не е мъртъв. Клей можеше да й плати допълнително, ако продължеше с първоначалния им план. Струваше си да опита.

— Джеси Блеър? — попита Док разсеяно, докато почистваше раната на Чейс. — Тя беше в града днес. Нед, виж, дали още е в хотела, и…

— Доведете я бързо — прекъсна ги Ани рязко, — за да можем да приключим с това.

Медли я погледна остро.

— Госпожице, това не е място за млада дама, като нея.

— Защо не? Чувала съм, че е здрава като бик. Всяко момиче, което носи оръжие, може да дойде в салона, без да припадне.

— Не и ако не се налага — каза й Док възмутено и се обърна към Нед. — Само кажи на госпожица Джеси, че този мъж е пострадал и тя трябва да ме чака в хотела, в стаята на Самърс. Изпрати и няколко мъже да ми помогнат да го занесем там.

Нед излезе от салона и се запъти към хотела, но нямаше да открие Джеси там. Тя бе влязла в салона, само миг преди това и разсеяно слушаше разговора за обира. Умът й беше зает с други неща. Беше дошла, за да намери Чейс. Изобщо не бе успяла да заспи, след като Били я остави и дълго бе мислила спокойно и разумно. Накрая стигна до решение, което все още я озадачаваше.

Не видя Чейс никъде в претъпканата стая. След като я огледа втори път, най-накрая започна наистина да се заслушва в оживените разговори около нея.

— Ако трябва да си отидеш от този свят, това е начина да го направиш — докато любиш жена!

— Да, но да те нападнат в гръб, без дори да имаш шанс да се сбиеш.

— Чух, че откраднали панталоните му и всичко останало.

— Печелеше много напоследък, но не съм го виждал да залага днес. Така й се пада на змията, която го е намушкала, ако джобовете му са били празни.

— Да.

— Видях го веднъж с момичето на Блеър. Мисля, че работеше при нея за известно време.

— Е, надявам се да побързат и да го свалят долу. Ще си чакам реда при Сребърната Ани тази вечер, за да разбера, какво всъщност се е случило.

Джеси се втурна към стълбите. Четирима мъже слизаха, а малко по-нагоре, на площадката до една отворена врата, стояха още мъже и се взираха вътре. Тя бавно тръгна нагоре. Не осъзнаваше, че салонът бе утихнал, след като вече я бяха забелязали.

Когато се приближи до отворената врата, гласът на Док Медли достигна ясно до нея.

— Ще ни бъде от помощ, госпожице Ани, ако имате резервен чифт панталони тук. Имате ли?

— Какво бих правила с мъжки бричове? Мъжете, които ме посещават ги свалят, но винаги си ги взимат, когато си отиват. Покрийте го с одеяло, след като е такъв проблем. Той няма да забележи разликата.

Погледът на Джеси се премести от гърба на Док Медли към силно гримираното лице на блондинката, която беше облечена само в оскъден корсет и дълги до коленете долни гащи. Тогава погледна към мъжа в леглото.

— Мъртъв ли е? — гласът й беше дрезгав, почти свистящ.

— Виж ти, госпожица Джеси! — възкликна Док. — Е, какво е станало със заместник-шерифа? Казах му да не ви води тук.

— Мъртъв ли е? — повтори Джеси много по-силно.

Медли видя пепелявия цвят на лицето и ужаса в очите й.

— Не, не — бързо я увери той, като опита да придаде на гласа си възможно най-благ тон. — Младежът ще се оправи с подходящите грижи.

Джеси изглеждаше сякаш щеше да рухне на пода, но успя да се хване за рамката на вратата. Медли се усмихна окуражително. Изведнъж, цялото поведение на Джеси се промени. Гърбът й се изпъна, а лицето й се вкамени, когато отправи поглед към ранения мъж, проснат на леглото, а после и към Сребърната Ани.

Док Медли припряно хвърли одеяло върху Чейс, докато Джеси влизаше в стаята и се приближи към леглото.

— Вижте, госпожице Джеси, не е трябвало да идвате тук. Тъкмо щях да го преместя в хотела.

— Какво се е случило? — попита Джеси сурово.

— Грабеж.

— Имало ли е борба?

— Трябва да питаш мен, мила — каза Ани с твърде сладникав тон. — Аз бях в стаята с него, когато това се случи.

Джеси се завъртя и по-възрастната жена се сви под острия й поглед.

— Така ли? Е, тогава, защо ти не ми кажеш, скъпа?

— Ами… нямаше борба — отговори Ани неспокойно. После продължи по-уверено. — Комарджията беше твърде пиян, за да се бие. Но предполагам, че крадеца не го е знаел и го намушка. Помислих си, че е умрял и започнах да крещя, разбираш ли? И това сигурно е накарало страхливеца, който го нападна в гръб да подвие опашка. Той грабна дрехите на комарджията и се изпари от тук, като заек, подгонен от вълк.

— Това ли каза на заместник-шерифа?

— Разбира се.

— А някой може ли да потвърди историята ти?

Ани се намръщи.

— Какво имаш предвид?

— Това, което имам предвид, жено е, — каза Джеси с тих, но леден глас, — кой друг може да потвърди, че казваш истината? Видели ли са крадеца да излиза от стаята ти?

— Откъде да знам? — отвърна Ани отбранително. — Мъжете идват и си отиват от стаите тук горе, по цял ден и цяла нощ. Никой не ги забелязва.

— Ти видя ли нападателя? — попита Джеси.

— Не видях нищо. Светлините бяха изгасени.

— Тогава, как разбра, че Чейс е бил намушкан?

— Как? Аз… просто разбрах.

— Как? Прокърви върху теб? Беше ли покрита с кръв, когато дойдохте тук, Док? — попита го Джеси, без да сваля очи от Ани.

— Не, доколкото си спомням, госпожице Джеси. Но защо задавате всички тези въпроси?

— И аз искам да знам — оплака се Ани. — Нед не си направи труда да ме пита за всичко това.

— Може би защото — отговори Джеси, — той не познава мъжа, който лежи в леглото ти, така както го познавам аз.

— Близък ли ви е, госпожице Джеси? — осмели се да попита Медли.

— Достатъчно близък.

— Мили…

Джеси го погледна остро и добрият доктор не каза нищо повече. Той знаеше съвсем точно, какво имаше предвид тя. Беше срамота, че трябваше да намери мъжа си тук, но ако някой имаше право да разпитва за това, как е пострадал, това беше тя. Каква ситуация! А той дори не можеше да каже на никой.

Когато Медли замълча, Джеси отново се нахвърли върху Ани.

— Искам да знам, защо има кръв по цялото легло, но не и върху теб.

Ани скръсти упорито ръце върху пълната си гръд.

— Не съм длъжна да отговарям на въпросите ти.

За миг малкия Смит енд Уестън револвер на Джеси се озова в ръката й.

— Но ще отговаряш.

— Док! — изкрещя Ани.

— Джеси Блеър! — възкликна Медли.

— Млъквай! — каза разярено Джеси. Придвижи се с гръб към вратата и я затвори с крак, като държеше пистолета насочен към Ани. — Сега ще ми кажеш, по дяволите и ако се наложи първо да те прострелям, за мен няма да е от никакво значение.

— Да ти кажа, какво? — изкрещя Ани.

— Ти си го наръгала, нали? Затова върху теб няма кръв.

Ани смаяно опря гръб в стената.

— Не, не, кълна се! Аз дори не бях до него. Бях там, от другата страна на леглото!

— И очакваш да повярвам на това?

Ани се отърси трескаво от преживяното.

— Той беше толкова пиян, че се надявах да заспи. После щях да го събудя… все едно, че сме свършили работата и той да ми плати за нищо. Не го правя често, наистина, само когато мъжа се е натряскал до несвяст, като него.

— Лъжеш. Подмамила си го тук и си го насадила!

— Не съм! Господи, кълна се! Преследвах го със седмици, но той не искаше да има нищо общо с мен до днес. Цяла вечер не спря да пие, защото по думите му трябвало да забрави. Предположих, че ще издържи на уискито и зачаках. Е, сбърках. Никой мъж не може да направи каквото и да е когато се е натряскал така. Но той настоя да дойде горе.

— Лъжкиня!

— Какво по дяволите става тук? — вратата се отвори с трясък и едър, тромав, и грозен като звяр мъж изпълни рамката на вратата.

Джеси се извъртя.

— Кой сте вие? — попита, ни най-малко уплашена от размерите му. Тя все пак имаше пистолет.

— Случайно, аз притежавам това място, където вдигате твърде много врява и ще съм ви благодарен, ако разкарате крехката си особа от тук, моля.

При цялата войнственост на думите, тона му беше тих и помирителен. Той следеше с поглед оръжието й. Джеси го снижи, когато усети ръцете на Док Медли върху раменете си.

— Хайде, момиче — каза той нежно. — Нека изведем приятеля ти оттук и го заведем в чисто легло в хотела. Сигурен съм, че е станало така, както каза Сребърната Ани. Да тръгваме.

Джеси погледна отново към Ани, която все още се кокореше стреснато.

— Добре — съгласи се тя и свали пистолета. — Но никой не се отървава безнаказано, когато става дума за нещо мое. Чу ли ме, Ани? Ако разбера, че си излъгала за това, ще изпратя куршум право в сърцето ти.

Тя позволи на Медли да я изведе от салона. Следваха ги трима мъже, които внимателно носеха Чейс, увит в старо вълнено одеяло. Държаха го, като новородено бебе, тъй като бяха стояли пред вратата и бяха чули, всяка дума на разярената малка дама. Нямаше да й дадат причина да си мисли, че са злоупотребили с нещо, което й принадлежи. За нищо на света!