Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (16)

Глава 15

Беше късния следобед на четвъртия ден, откакто Чейс бе на път. И през ум не му бе минало, че ще се наложи да стигне толкова далеч. Беше спрял във Форт Ларами, прекарвайки една нощ там и го бяха упътили към селището на Белия Гръм. Знаеше, че това е точното място. Нямаше друго селище наблизо.

Селото изглеждаше спокойно огряно от следобедното слънце. Децата си играеха, жените работеха, мъже се събираха на групи. Имаше много коне, вързани при типитата, месо окачено да се суши, прострени кожи за щавене. Селището изглеждаше мирно и процъфтяващо. Той поседна покрай една рекичка и се огледа. Можеше ли да е тук?

Когато се придвижи малко по-надолу по реката, получи незабавен отговор на въпроса си. Изобилие от храсти и дървета скриваха селото от погледа. Той смяташе да се скрие там, но спря, когато видя къпеща се в реката жена. Тя беше гола до кръста и носеше индианска препаска. Чейс се приближи до брега, като водеше коня си внимателно. Беше достатъчно далеч, за да може тя да го види.

Чейс забрави за селището и за всичко друго, докато я гледаше, как се къпе. Беше Джеси. Той бе сигурен в това. Косата й беше разпусната и мокрите кичури полепваха по нея. Господи, беше красива, като богиня целуната от слънцето. Гърдите й бяха по-пълни, отколкото ги помнеше, необременени от ризата. Вирнати високо и гордо над тясната й талия и нежните извивки на бедрата. Чейс беше като хипнотизиран. Защо тя беше толкова специална, толкова прекрасна?

Той рязко прекъсна размишленията си, когато видя, че Джеси говори с някого. И тогава забеляза индианеца. Мъжа стоеше с гръб към Джеси, облегнат на едно разклонено дърво, но се обърна да я погледне, когато тя му заговори.

Чейс се вбеси. Някакъв мъж гледаше, как Джеси се къпе! Беше голяма грешка, че се остави на гнева, защото изгуби представа за обкръжаващия го свят. Ловеца на Черни Мечки, по-големия брат на Белия Гръм, се приближаваше бавно към белия непознат. От позицията си, той не можеше да види Джеси или Белия Гръм — мъжа, който говореше с нея. Изглеждаше така, сякаш мъжа шпионираше селото му. Ловеца на Черни Мечки приближи Чейс съвсем внимателно.

Джеси успя да пропъди Малкия Ястреб от ума си, като остави водата да се стича по тялото й. Тя и Белия Гръм често се къпеха заедно, когато бяха по-малки, но Широката Река бе сложила край на това, когато по тялото на Джеси започнаха да се оформят извивки.

Въпреки това, Белия Гръм все още я придружаваше, за да я пази.

Всъщност, Белия Гръм бе там, заради Ловеца на Черни Мечки. Той беше единствения човек в селото, който не толерираше посещенията на Джеси. Два пъти братята се бяха карали заради нея. Няколко пъти, Ловеца на Черни Мечки бе заварвал Джеси сама и я беше изплашил ужасно.

Тя не беше виждала Ловеца на Черни Мечки миналата година или по време на сегашното си посещение. Знаеше, че наскоро си е взел жена и има свое собствено типи. Чудеше се, дали сега е по-малко суров.

Джеси зададе въпроса на Белия Гръм, като му извика през рамо:

— Брат ти все още ли ме мрази?

Белия Гръм бе толкова изненадан от въпроса, че се разсея и се обърна, за да я погледне.

— Но той никога не те е мразел.

— Как ли пък не.

Белия Гръм бързо се извърна. Беше минало много време, откакто я бе видял последно без дрехи. Лицето му пламна. Беше се случвало и преди, и той се ядосваше на себе си, когато станеше така. Не можеше да понесе това, което понякога изпитваше към нея. Те бяха приятели. И той нямаше да рискува това.

— Чу ли ме, Бял Гръм?

— Да — викна той, без да я поглежда. — Но ти бъркаш това, което той чувства с омраза.

— Но ти знаеш, какъв е бил винаги — напомни му Джеси.

— Той не одобрява това, че ти дойде тук, но само защото си бяла, като баща ми, този, който отне Широката Река от първия й съпруг — бащата на Ловеца на Черни Мечки. Той изгуби баща си заради това и таи злоба към всички бели.

— Но аз бях дете. Бях невинна.

— Той знае това. Дори започна да съжалява за отношението си към теб, но вече беше твърде късно.

— Защо? Аз щях да разбера.

— Да, но щеше ли да разбереш всички причини за промяната му? Разбираш ли, той откри, че те желае.

Тя се изненада и не му повярва.

— Избрал е странен начин да го покаже — подигра се тя.

— Защото си бледолика. Защото не иска да си признае, че желае бяла жена. Той се постара никога да не разбереш. Беше груб, защото не му беше лесно да прикрива чувствата си към теб.

— Но откъде знаеш това, Бял Гръм? — попита Джеси. — Той ли ти каза?

— Не. Просто го знам.

— Е, може да грешиш, нали?

— Съмнявам се. Нима предпочиташ да мислиш, че те мрази, когато това не е истина?

— Да, точно така — тя беше напълно сериозна. — По-скоро е объркващо внезапно да открия, че съм желана от толкова много мъже. Не съм свикнала с това и не го разбирам. Знаеш, че не съм образец на красота. Обикновено съм потна и прашна от работата, и облечена в панталони. Малкия Ястреб не ме беше виждал в рокля до днес. Въпреки това той и Чейс…

— Значи това е името на другия? — прекъсна я Белия Гръм.

— Няма да го обсъждаме — каза Джеси хладно. — Само ми кажи, щастлив ли е Ловеца на Черни Мечки с жена си? Мога ли сега да очаквам по-малко враждебност от него?

— Той е щастлив, но не мога да кажа, какво чувства към теб.

— Къде е той?

— Отиде на лов и трябва да се върне всеки момент. Всъщност… — Белия Гръм се изправи с разтревожено изражение — Мисля, че това е неговия победоносен вик. Чу ли го?

— Да. Ти върви, Бял Гръм. Аз почти приключих.

— Сигурна ли си?

— Да. Малкия Ястреб ще иска да види плячката на Ловеца на Черни Мечки, така че няма да ме безпокои, а аз не се притеснявам от никой друг. Тръгвай.

Джеси приключи с миенето на косата си. Не бързаше. При толкова много неща, за които трябваше да мисли, изобщо не изпитваше любопитство за улова на Ловеца на Черни Мечки. По-късно със сигурност щеше да чуе за това.

Не можеше да си представи, че Ловеца на Черни Мечки също я желае. Тя поклати глава смаяно. Различните аспекти на желанието бяха толкова странни. Блу я искаше. Малкия Ястреб я искаше. Чейс я искаше, но само за веднъж. Ловеца на Черни Мечки се бореше със страстта си и се държеше враждебно, заради това, че я желаеше. Къде беше любовта във всичко това? Рейчъл само се беше преструвала, че обича Томас. Това, което чувстваше Томас, не можеше да бъде наречено любов, след като се бе превърнало в омраза. В книгите, истинската любов беше щедра, но Джеси никога не бе виждала двама женени да показват този вид любов, за който бе чела. Наистина ли имаше такова нещо, като любов?

Малко по-късно, облечена, и с още мокра коса, но вече сплетена на две стегнати плитки, Джеси пое по тясната пътека към лагера. Малкия Ястреб стоеше там, препречвайки пътя й, застанал с леко разкрачени крака и кръстосани върху широките му гърди ръце. Беше свалил церемониалната си риза и гамашите и носеше само препаска и мокасини.

Джеси успя да прикрие изненадата си и го погледна равнодушно.

— Ако си приключила, ще те съпроводя обратно — предложи Малкия Ястреб.

— Значи сега говориш английски?

— Когато сме само двамата се налага — отговори той и присви рамене. След това каза внезапно. — Не бива да си тук, без оръжието, което носиш на хълбока си.

— Нямах нужда от него. Не бях сама до преди да се появиш. Ти току-що дойде, нали?

— Ако кажа да, това ще те направи ли щастлива?

— Какъв отговор е това? — възмути се Джеси.

— Предпочиташ да чуеш, че дойдох, докато още се сушеше ли?

Очите на Джеси пламнаха.

— Защо не се показа? Нямаш право да… стоиш там и да ме наблюдаваш!

— Ти позволи на Белия Гръм да те гледа — спокойно отбеляза той.

— Той не ме гледаше — настоя тя. — Не би го направил. Той ми е приятел. Имам му доверие.

Малкия Ястреб се усмихна.

— Ще се научиш да вярваш и на мен.

— Как бих могла, след като се промъкваш зад гърба ми?

— Почакай, Приличащата — прекъсна я той и с две стъпки се озова до нея, принуждавайки я да го погледне в очите. — Защо си ядосана? Да не би да ти се свиди гледката на тялото ти, след като съм изяснил намеренията си? Не е ли уместно, мъж да потърси жената, която е помолил да стане негова съпруга? Не знаех, че ще те заваря така, но не съжалявам. Гледката ми достави огромно удоволствие.

Той каза още нещо, но беше преминал към собствения си език и докато Джеси все още беше объркана от промяната, я целуна.

Беше шокиращо. Тя го почувства чак в пръстите на краката си. Това я изплаши и тя беше неспособна да му устои.

Когато накрая я пусна, той я гледаше напрегнато и страстно. И се усмихна от мисълта, че е спечелил този рунд.

— Небето и гората са в очите ти, а когато си ядосана, те светят като звездите. Но трябва да се научиш да обуздаваш темперамента си, Приличащата. Първата ми съпруга е нежна жена — тя няма да разбере емоциите ти, които бушуват, като буря.

— Няма нужда да се тревожиш! — каза тя разгорещено. — Няма да се срещна със съпругата ти — никога. И мога сама да стигна до лагера, благодаря.

Тя се опита да го подмине, но той хвана ръцете й.

— Толкова много ли те притеснява, че имам първа съпруга? — попита той меко.

— Разбира се.

— Но аз мога да обичам и двете ви.

— Познавам обичаите ви — каза тя в своя защита. — Но аз съм от различна култура и не мога да съм щастлива ако деля съпруга си.

— Тогава ще се откажа от жена си.

— Да не си посмял! — ахна Джеси. — Не бих понесла това. Не бих могла да живея спокойно ако го направиш. Ти трябва да се грижиш за нея.

— Да, но аз искам теб, Приличащата.

Джеси искаше да изкрещи.

— Виж, аз дори не съм девица — каза тя тихо и бузите й порозовяха. — Така, че забрави за мен и…

— Това няма значение.

— Няма ли? — попита тя невярващо.

— Не.

Като нямаше какво повече да му каже, тя се отскубна от него и побягна по пътеката.

Той я остави и подвикна след нея:

— Сиуксите не се отказват лесно, Приличащата.

— Този път ще ти се наложи! — извика тя, преди да прекоси храстите и да се озове в лагера.

Чу го да се смее и затича по-бързо към типито на Бягащия с Вълци.