Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (14)

Глава 13

Чейс се събуди по изгрев. Докато яздеше към ранчото той не спря да мисли, какво да каже на Джеси. Беше съсипал първото й любовно преживяване и отчаяно искаше да я накара да се почувства по-добре.

Рейчъл стоеше на верандата и изглеждаше изключително прекрасна в тревисто зелената си рокля с редящи се бели волани, които се простираха до турнюра. Косата й бе прихваната в стегнат кок на врата, с няколко немирни къдрици, виещи се по слепоочията.

Изглеждаше елегантна. Но тя винаги изглеждаше елегантна, въздържана и уравновесена, сякаш нищо не можеше да я смути. Това беше нещо, за което Джонатан Юинг й се бе възхищавал. И единственото нещо в нея, което дразнеше Чейс — неестественият й самоконтрол.

— Господи, Чейс, изглеждаш така, сякаш си бил навън през цялата нощ — каза Рейчъл, когато той приближи верандата.

Той се огледа и се засмя, потърквайки наболата си брада.

— Бях. Не можах да заспя снощи и излязох да пояздя. Само че се загубих в тъмното и легнах да спя, докато се съмне.

Тя поклати глава.

— Наистина, Чейс, сякаш това не си ти.

— Е аз не приличам на себе си, откакто дойдох тук, Рейчъл — отговори той. — Тази твоя дъщеря има таланта да променя хората.

Тя не обърна внимание на тази забележка.

— Не трябваше ли да работиш тази сутрин?

Чейс се засрами. Беше забравил.

— Май трябваше. Предполагам, че Джеси вече е тръгнала?

— Не знам — въздъхна Рейчъл. — Тя никога нищо не ми казва.

— Добро утро, млади приятелю — поздрави го Джеб докато минаваше край верандата — Видях, че коня ти не е спал в отделението си тази нощ. Тъкмо се връщаш отнякъде, а?

— Да — отговори Чейс, но не разкри нищо повече.

Джеб изсумтя, щом разбра, че няма да получи повече информация. Той се обърна към Рейчъл, демонстративно обръщайки гръб на Чейс.

— Мисля, че е по-добре да видиш това, за да не избухнеш, като предишния път — каза й той грубо.

Тя сграбчи бележката от Джеб, прочете я бързо и изстена:

— Не и отново.

Чейс слезе от коня и прочете написаното.

„Джеб,

Трябва да се махна за малко. Погрижи се за нещата там, докато ме няма. Кажи на Мич да започне прехода без мен, ако не съм се върнала дотогава. Той може да се справи. Знаеш къде да ме намериш, ако имаш нужда от мен.

Джеси“

— Е, къде е отишла този път, Джеб? — настоя Чейс.

— Където беше и предишния — каза Джеб не особено любезно.

— Пак ли започваш? — избухна Чейс.

— Знаеш къде да я намериш, Джеб. Трябва да тръгнеш след нея — каза Рейчъл.

— Не мога да го направя — поклати упорито глава той. — Освен, ако нямаме нужда от нея, както каза тя.

Тя се обърна към Чейс. Големите й очи бяха пълни с тревога.

— Добре, Рейчъл — изстена той. — Не съм яздил толкова, откакто обиколих Калифорния в търсене на баща си.

Тя положи ръка на рамото му.

— Не мога да ти опиша, колко съм ти благодарна, Чейс.

— Знам — каза той. — Но дъщеря ти няма да е доволна, когато я настигна.

Той изобщо не се радваше на втория си „лов на диви гъски“. Фактът, че Джеси бе избягала го караше да се чувства крайно неудобно, след това, което се бе случило предишната нощ. Тя беше заминала заради него.