Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (22)

Глава 21

Джеси се събуди първа. Осъзна, какво се бе случило, стана бързо от леглото и безшумно събра вещите си.

Пришпори Блекстар до краен предел, поемайки към пасищата, вместо към ранчото, за да се хвърли в усилена работа и да не мисли. Как се бе случило? Можеше да го спре. Той не я бе принудил. Тя го желаеше. Но защо? По дяволите!

Беше късно, когато Чейс се събуди и не му отне дълго, за да разбере, че нямаше и следа от Джеси в стаята. Той прокле всички независими жени, чувствайки се така сякаш се бе възползвал от нея.

Раздразнението му нарасна, докато яздеше обратно, благодарен, че поне знае пътя. Беше му дошло до гуша тази жена да преобръща живота му. Не действаше нормално, когато бе с нея, не можеше да мисли трезво, когато тя бе наоколо. Щеше да каже на Рейчъл това, което трябваше да научи, да даде на Джеси документа на баща й и да изчезне.

Когато Чейс влезе в къщата, намери Рейчъл в салона. Тя стоеше в люлеещ се стол и плетеше. Изглеждаше скромна и очарователна в рокля от мъхесто зелено с черна дантела. Той си припомни дните в дома на Юинг. Колко успокояващо беше да седи и да я наблюдава, как плете или аранжира цветя. Когато се наслаждаваше на красотата на Рейчъл, усещаше как проблемите му стават по-леки. Ако Джеси не беше в мислите му, сигурно щеше и този път да проработи.

— Тя тук ли е? — попита той.

— Не. Един младеж, Блу, дойде за провизии около обяд — обясни тя. — Той каза на Джеб, че тя е на пасището и работи.

Чейс седна тежко и въздъхна.

— Трябваше да се досетя, че веднага ще се насочи към центъра на събитията. Стадото още ли е тук?

— Да. Джеб каза, че само след няколко дни ще потеглят. Всъщност, утре той ще ходи в града, за да набави провизии, които ще са им нужни за прехода — тя насочи поглед към скута си, сякаш нямаше да каже нищо повече, но после добави меко — Чейс? Тя не беше наистина при индианците, нали?

Той се зачуди, откъде бе сигурна, че е намерил Джеси, но реши да го пропусне.

— Всъщност, Рейчъл, тя посещава индианците от осем години.

— Значи е истина!

— Не си чула най-лошото. Намерих я при шайените. Те са приятелски настроени към нея, но други бели не са добре дошли на територията им. Всъщност, за малко да бъда убит. Коня ми беше откраднат и трябваше да се бия, за да си го върна. Държаха ме вързан половин ден и ако Джеси не им бе казала, че ме познава, щях да бъда измъчван и вероятно убит. Такъв вид компания си има тя. Чудесно, нали?

Рейчъл се взираше в него, сякаш знаеше, че той има още за казване.

— Най-близкия приятел на дъщеря ти е наполовина шайен, наречен Белия Гръм. Толкова са близки, че тя се къпе гола в реката, докато той стои на няколко ярда от нея.

— Не го вярвам — клатеше глава Рейчъл.

— Видях ги. И все още не съм стигнал до най-лошото. Тя има ухажор, сиукски воин. Той иска да се ожени за нея и единствената причина, поради която е отказала е, че той си има жена. Това го каза тя! Твърди, че единственото място, на което намира щастие е при индианците. Кой знае? Следващият воин, който я помоли, може и да няма съпруга. Може изведнъж да се окажеш със зет индианец, Рейчъл.

Тя изглеждаше толкова смаяна, че не можеше да говори. Най-накрая успя да каже:

— Какво да правя?

— Ти си й майка — отговори Чейс гневно. — Да не споменавам, че баща й те избра за неин настойник. Имаш силата да я контролираш. Направи го. Престани да й позволяваш да прави, каквото й харесва.

— Но как? — погледна го умолително Рейчъл.

— От къде по дяволите да знам? — тросна се той, но после омекна. — О, Рейчъл, престани моля те. Ще измислиш нещо. Но не искам повече да ме намесваш. Направих това, за което ме помоли и сутринта се омитам от тук.

— Но, Чейс…

— Няма да ме убедиш да остана тук повече. Проверих Боудри и той е точно това, което ти си мислеше, че е. Но повече няма причина да притеснява Джеси — каза той гордо.

— Защо? — проплака тя.

— Играх карти с него — той направи пауза. — Спечелих документа.

Тя ахна.

— Спечелил си го? Какво каза Джеси?

— Тя все още не знае, но преди да замина ще й дам разписката. Ако има някакви проблеми с Боудри, шерифа да се разправя с него. Спечелих документа честно. Боудри не може да твърди друго. Аз бях до тук.

— Разбира се. Егоистично е от моя страна да те задържам, ако искаш да тръгваш. Чейс, — каза нежно тя. — Благодаря ти.

Чейс се ухили, презирайки се.

— Не се опитвай да прилагаш триковете си върху мен, госпожо. Няма да проработят.

— Съжалявам — каза Рейчъл искрено. — Просто се чувствам толкова безсилна, когато става въпрос за собствената ми дъщеря. Ти не знаеш, колко много ме мрази, Чейс. Ако й кажа да стои далеч от огъня, тя ще влезе в него, само за да ме предизвика.

— Защо те мрази, Рейчъл? — попита той тихо.

Тя погледна настрани, казвайки уклончиво:

— Казах ти. Баща й я научи.

— Но защо?

— Знаеш, че преди живеех тук. Е, не в тази къща. Беше само малка тристайна…

— Знам. Джеси ми каза, че баща й построил тази къща, само защото ти никога няма да можеш да живееш в нея.

— Така ли? Е, не се учудвам — тя мълча дълго, преди да продължи. — Прибрах се една нощ и той ме преби, след което ме изхвърли.

— Защо?

— Обвини ме в изневяра. Нарече ме уличница — добави тя отвратено. — Но никога не ми даде шанс да се защитя. Преби ме толкова лошо, че едва не умрях. Щях, ако стария Джеб не ме бе намерил и завел при доктора във форт Ларами.

— Джеси знае ли това?

— Не знам, едва ли. Предполагам си мисли, че съм я изоставила. Томас може да й го е казал. Не би ме учудило, все пак той е човек, който е втълпил на дъщеря си, че майка й е уличница! Той бе толкова озлобен през годините, че никога не ми позволи да я видя. Да, не се съмнявам, че й е казал, че съм я изоставила.

— Когато Юинг те намери, ти идваше оттук, нали? — попита Чейс замислено.

— Да.

Чейс изсвири леко.

— Момчето е негово, нали? Били е син на Томас Блеър! — Рейчъл не искаше да отговори или да го погледне, но Чейс я притисна. — Никога не си му казала, нали?

— Томас вече ми бе отнел едно дете — каза Рейчъл в своя защита. — Нямаше да го оставя да вземе и Били. Освен това, той никога нямаше да повярва, че Били е негов.

— Но защо не си казала на Джеси?

— И тя не би ми повярвала, Чейс. Тя не вярва на нищо, което й кажа. Мисля, че предпочита да ме мрази. Така е по-лесно за нея. Страхува се да ме приеме, за да не страда отново. Всеки път щом си помисля, колко трябва да я е заболяло, сърцето ми кърви. Но не мога да стигна до нея, ако тя не ми позволи.

Чейс се замисли. Това, което Томас бе причинил на Джеси беше противоестествено и престъпно. Но по дяволите, това не беше негова грижа — не беше!

— Няма да се замесвам в това, Рейчъл. То е между вас двете с Джеси.

— Знам — усмихна се тя с разбиране. — Не се тревожи за това. Ще се справя някак. Достатъчно те замесвах в работите на дъщеря ми.

Господи, ако само знаеше, колко замесен беше, помисли си той.