Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (44)

Глава 43

Слънцето беше в най-високата си точка и заедно с жегата от градината през отворения й прозорец се носеха божествени аромати. Но Джеси не оценяваше прекрасния ден. Тя бе прекарала една неспокойна нощ в мисли за дон Карлос. Подозираше, че бе постигнала целта си, но не можеше да бъде сигурна. О, къде беше Чейс?

Сякаш нямаше достатъчно тревоги, предишната нощ бе усетила първите движения на бебето. Само леко пърхане, но достатъчно, за да я накара да се замисли за следващите няколко месеца. По дяволите, кога щеше да пристигне Чейс?

Чейс не можеше да повярва на късмета си. Беше му изиграл лоша шега с бурята, в която бяха попаднали и която ги бе отклонила толкова далеч от курса им, че изоставяха с почти цяла седмица от разписанието. Той слезе в Малага и намери преводач, който можеше да му служи и за водач. Най-обещаващо бе това, че името Карлос Силвела бе добре познато покрай корабните и банковите му дела. Оказа се лесно да го намери и ето, че сега стоеше пред дома му.

Красивата блондинка, която отвори вратата го гледаше така, сякаш му бяха пораснали две глави и той се уплаши, че късметът му пак се обръща. Устата й беше отворена, но от нея не излизаше и звук. Той тъкмо щеше да извика преводача си, когато тя накрая проговори.

— Значи е истина!

— Извинете? — отговори Чейс. — Не говоря испански.

— Dispense.^[1] Аз… аз говоря английски, но не много добре. Идвате, за да… видите…

— Карлос Силвела — довърши Чейс. — Водачът ми ме увери, че това е точното място. Той тук ли е?

— По-бавно, сеньор. Твърде бързо е за мен.

— Извинете ме. Търся Карлос…

— Si, si — прекъсна го тя. — Това го знам. Съпругата ви каза, че ще дойдете, но аз не повярвах на историята й.

— Съпругата ми? — намръщи се Чейс. — О, мисля, че най-вероятно грешите… нека доведа преводача.

— Не сте ли Чейс Самърс?

Той се бе извърнал, но отново се завъртя към нея.

— От къде знаете?

— Както ви казах, сеньор, съпругата ви е тук.

— Невъзможно!

Джеси достатъчно бе стояла настрани. Тя пристъпи от мястото си в предверието, където изчакваше.

— Не е невъзможно, Чейс.

Нита гледаше объркано от Джеси към Чейс.

— Виждате ли, сеньор, вашата съпруга. Сега ви оставям на нея. Разбираемо, вашият английски ми причини главоболие.

Джеси проследи с поглед, как Нита напуска предверието. Силно раздразнено изражение засенчи красивите черти на испанката. Но тя изостави мислите за Нита и се обърна към Чейс, като се чудеше защо просто стои там и я гледа шокирано.

— Имаш ли някакво разумно обяснение за присъствието си тук или да те преметна през коляното си и здравата да те напердаша, задето си най-безотговорната…

— Не ми дръж такъв тон, Чейс Самърс!

Той се запъти към нея, но тя отстъпи.

— Как смееш да пътуваш в твоето състояние? Не помисли ли за себе си и за детето? Ами ако нещо се беше объркало? — тогава тонът му се смекчи. — Случило ли се е нещо? Добре ли си?

— Наистина ли те интересува?

— Джеси!

— Добре съм.

— Какво, по дяволите, правиш тук? Оставих те в безопасност с майка ти…

— Нека бъдем по-конкретни — ядоса се Джеси. Както винаги се чувстваше по-комфортно в атака, вместо в защита. — Ти ме захвърли при майка ми и после ме изостави!

— Изоставил съм те? Не ти ли каза Рейчъл, че ще се върна, преди да се е родило бебето?

— Каза ми — отговори сковано Джеси. — Не й повярвах и все още не вярвам. Не съм забравила, как ти казах, че можеш да си вървиш по пътя. Проклет да си, със сигурност не си си губил времето, нали?

— Джеси, съвсем близо съм до това да ти извия врата!

— А аз съм съвсем близо до това да те фрасна в носа — отвърна тя. — Но се съмнявам, че това ще разреши нещо.

Те се взираха един в друг за няколко секунди.

Тогава очите на Чейс омекнаха и станаха кадифено кафяви.

— О, Господи, радвам се, че си тук! — каза той. — Липсваше ми, Джеси! — Той я притисна в обятията си и устните му завладяха нейните. Целуна я така, сякаш беше прегладнял, а тя бе първата му хапка храна. На Джеси й отне по-малко от секунда да му отвърне със същия плам. Тя се вкопчи в него, впивайки пръсти в гърба му. Колко само й беше липсвал вкуса му, усещането, което изпитваше в обятията му! Почти бе забравила начина, по който я караше да се чувства, как я кара да го желае повече от всичко друго. Думите долетяха някак от далеч, приглушено. Той хапеше врата й.

— На мен не ми липсваше — отговори по навик Джеси.

Чейс се изправи. В очите му се четеше щастие.

— Ако си спомняш, Джеси, един от последните пъти, когато изобщо ми каза нещо беше в Шайен. Почти се беше разплакала, защото майка ти не остана с теб. Затова реших, че ще се зарадваш да прекараш малко време с нея. Това бе чудесна възможност за мен да уредя тази част от живота си. Ти така или иначе не можеше да пътуваш. Или не трябваше.

— Не оспорвам мотивите ти, Чейс — каза Джеси равно. — Дори няма да кажа, че е трябвало да почакаш, докато се роди бебето. Ти ме изостави, без да ми кажеш. Не го обсъди с мен.

— Как бих могъл да го направя в състоянието, в което беше? Не знаехме колко дълго ще бъдеш в шок — тогава я погледна подозрително. — Кога се възстанови? Веднага след като заминах?

— Всъщност, да.

— Благодаря — измърмори той. — Предполагам, че ще ми кажеш, че моето присъствие е било причината?

— Не, заминаването ти ме изкара от него — призна тя.

— Значи съм ти липсвал! Не си се зарадвала, когато си разбрала, че съм заминал?

— Е… не — призна отново тя.

— Тогава, искрено съжалявам Рейчъл. Трябва да е преживяла самият ад, в опити да се справи с избухванията ти — поклати той глава тъжно.

— Спри да ми се подиграваш, Чейс. Изобщо не мисля, че е смешно. Нямаше право да ме оставяш с майка ми. Аз не съм нейна отговорност, а твоя. Искаше да се ожениш за мен и сега сме приковани един за друг.

— Наистина ли го мислиш Джеси?

Нежният му глас я свари неподготвена.

— Разбира се.

— Е, аз не се оплаквам, любима.

— Така ли?

Той й се усмихваше.

— Харесва ми идеята да съм прикован за теб. Сега, защо не ми покажеш къде е стаята ни? Така и не успяхме да запечатаме брачните си клетви.

Джеси се изчерви.

— Третата врата надолу по коридора — каза тя. — Не мога да ти разкажа за твоя… за дон Карлос, докато не останем насаме.