Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (10)

Глава 9

За Джеси не беше проблем да стане рано. Все още беше тъмно, когато запали лампата, за да се приготви. Облече се грижливо, избирайки най-меките си панталони от еленова кожа, в светъл, кремав цвят и подходяща жилетка със сребърни ушички от двете страни. Сребърни верижки държаха жилетката закопчана. Черна памучна риза завършваше облеклото й. Преди да напусне стаята си, тя направи нещо, което почти не се бе случвало до сега. Отвори сандъка под леглото и извади бутилка жасминов парфюм, втривайки по капка зад всяко ухо. Какво ли щеше да си помисли той за това? Тя се усмихна на себе си.

Кейт беше в кухнята и веднага щом Джеси седна на масата, тя й сервира пържола и яйца. Индианката долови аромата на цветя, който се разнасяше от младата й господарка, но само повдигна вежда и не направи коментар. Джеси я погледна и се усмихна. Разбира се, че Кейт нямаше да каже нищо. Тя никога не го правеше.

Джеси се смръщи, поглеждайки към приведените рамене на по-възрастната жена.

— Защо не се върнеш в леглото, след като сервираш закуската на господин Самърс, Кейт? Изглеждаш уморена — каза Джеси. — Рейчъл може да се погрижи за себе си.

— Нямам нищо против — проговори меко Кейт. — А и господин Самърс вече яде.

Това изненада Джеси. Не беше очаквала той да е станал толкова рано. Тя бързо приключи с яденето и се запъти към конюшнята понесла студения обяд, който Кейт им беше приготвила. Чейс говореше с Джеб, а коня му беше готов за тръгване. Поздрави с усмивка, решена да започне деня на чисто и той й отвърна с готовност.

Тя беше доволна от начина, по който Чейс я оглеждаше с възхищение, докато я наблюдаваше как оседлава коня и се качва на него. Никога до сега не се бе държала толкова преднамерено. Тази игра беше вълнуваща. Можеше ли да задържи вниманието му достатъчно дълго, за да го накара да признае, че не е дете, че не е пикла?

Небето бе започнало да порозовява, когато потеглиха и Джеси го поведе извън долината. Пътят все още беше в сянка. Щом слънцето изгря, те започнаха да яздят един до друг, но не разговаряха. Ездата беше бърза. Джеси трябваше да стигне в града през ранния следобед и поддържаше постоянно темпо, което дори преминаваше в галоп през равнините.

Пет часа по-късно, спряха при малката рекичка, където тя винаги почиваше, когато отиваше в Шайен. Беше приятно сенчесто място, на едно ниво чак до водата и изглеждаше красиво с опадалите червени и златни есенни листа. Беше безопасно, защото земята наоколо беше равна. Приближаването на непознат щеше да бъде лесно забелязано.

Погрижиха се първо за конете, после седнаха под дърветата, за да си разделят комат хляб, нарязано говеждо и сирене. Джеси изми съдовете, след като приключиха с яденето и се облегна на седлото си, за да си почине малко. Чейс, все още ядеше, когато седна до нея.

Джеси сложи ръце зад главата си, придърпвайки ръба на черната си филцова шапка над очите си. Тя повдигна едното си коляно и започна бавно да го поклаща, за да може той да разбере, че не спи. Тази позиция изтласка гърдите й напред и привлече вниманието към плоскостта на корема й, каквото бе и намерението й. Очите му бяха приковани в нея и тя остави шапката върху лицето си, предоставяйки му пълна свобода да гледа.

Гласът на Джеси беше изненадващо висок, когато попита:

— От колко време познавате Рейчъл, господин Самърс?

Той въздъхна.

— Ако ще започваш да ме опознаваш, не мислиш ли, че е време да ме наричаш Чейс?

— Предполагам.

Тя не видя усмивката му.

— Познавам майка ти от около десет години.

Джеси се скова. Преди десет години Рейчъл бе напуснала Томас Блеър. Тя беше на осем. Не осъзнаваше, че Чейс е бил само на петнайсет или шестнайсет преди десет години. Така тя веднага предположи, че Чейс е бил любовник на Рейчъл, след като е напуснала Томас.

— А обичаш ли я още? — попита Джеси директно.

Последва пауза.

— Какво точно имаш предвид с това?

Джеси смени тона си, опитвайки да го направи шеговит, сякаш не я е грижа.

— Ти си един от мъжете й, нали?

Чейс пое дълбоко въздух.

— Почакай, хлапе. Това ли си мислиш?

Джеси се изправи и заяви кратко:

— Ти дотича веднага, щом те повика, нали?

Той се засмя твърдо, поглеждайки я обвинително.

— Имаш мръсно съзнание, Джеси. Или просто винаги мислиш най-лошото за майка си?

— Не отговори на въпроса ми — каза тя упорито.

Той сви рамене.

— Предполагам, че я обичам толкова, колкото мога да обичам всяка жена.

Това спря Джеси. Отне й малко време, за да реши, какво трябва да каже.

— Звучиш така, сякаш не харесваш много жените.

— Разбрала си ме погрешно. Харесвам всички жени. Просто не е нужно да се спирам на някоя конкретна.

— Обичаш да се раздаваш наоколо? — каза тя цинично.

— Може и така да го наречеш — засмя се той. — Но само защото не съм намерил жена, която мога да понеса до себе си за дълго време. Веднъж щом решат, че са те хванали в мрежите си, романса приключва и се започва с дребнавостта, заядливостта и ревността. Това е момента, в който се оттеглям.

— Да не искаш да ми кажеш, че всички жени са такива? — попита Джеси тихо.

— Разбира се, че не. На изток има всякакви, но трябва да разбереш, че определен… тип жени се срещат на запад — тези, които вече са омъжени, които имат дъщери за женене и такива, които се преструват, че не проявяват интерес само докато някой не ги попита.

— Последната група включва салонните момичета и танцьорките, така ли?

— Те са най-забавни — каза той, като знаеше, че навлиза в опасна територия.

— Курви с една дума?

— Е, не бих ги нарекъл така — каза той възмутено.

— Така ли срещна Рейчъл? — подигра се тя.

Той се смръщи раздразнено.

— Очевидно никой не ти е казал, така че трябва аз да го направя. Рейчъл беше сама, прегладняла и очевидно бременна, когато моя пастрок Джонатан Юинг я доведе у дома.

— Твоят пастрок?

— Това изненадва ли те?

Джеси беше много повече от изненадана. Мислеше, че Юинг е бащата на Били, но очевидно беше Уил Фенгъл. Дали Били знаеше? И тогава й хрумна, че сега Рейчъл беше на тридесет и четири. Преди десет години е била на двадесет и четири и е била много по-възрастна от Чейс. Така, че те вероятно не бяха имали афера.

— Къде беше майка ти? — попита Джеси.

— Почина малко преди това.

— Съжалявам.

— Недей — каза той категорично.

Очевидно таеше някаква горчивина, но Джеси не искаше да знае за нея. Имаше достатъчно свои грижи.

— Значи, вторият ти баща се е оженил за Рейчъл, въпреки, че е носела детето на друг мъж?

— Заради това дете — отговори Чейс кратко.

„Мили боже, какво се е случило?“ — помисли си Джеси.

— Копелето изчака, докато тя роди син. Не се съмнявам, че щеше да я изгони, ако детето беше момиче.

Джеси ахна.

— Още един мъж, като Томас Блеър. А аз си мислех, че е единствен.

— Е, имало е причина. Баща ти е можел да има деца. Джонатан Юинг не. Той беше богат мъж и искаше син, който да поеме малката му империя. Това беше единствената причина да се ожени за майка ми. Той не я обичаше, а просто искаше мен. А тя не се интересуваше от нищо друго, освен богатството му. Е, мен ме беше грижа за всичко. Мразех го в червата си — той замлъкна, но после продължи: — Бях достатъчно голям, за да разбера мотивите му и да се противопоставя на властта му. Той мислеше, че богатството може да му купи всичко. Аз не исках да го приема, защото вече имах баща някъде там. Така Юинг и аз водехме дълга, безкрайна битка. Тя никога не приключи. Рейчъл улесни нещата, въпреки че през последната година бях там. Тя беше мила. Грижеше се за мен и правеше нещата по-лесни. Тя ми помогна тогава. Разбираш ли сега, защо искам да й върна услугата?

Джеси беше притихнала. Детството му е било ужасно, да се бори с баща си, да изгуби майка си. Но по-предишните му думи все пак го бяха показали, като развратно копеле.

— Ти не познаваш истински Рейчъл — каза тя.

— Мисля, че я познавам по-добре… — той спря, взирайки се в пространството зад нея. — Някой изглежда е дяволски любопитен към нас.

— Какво?

— Някой от твоите приятели индианци, без съмнение.

Джеси бързо се извъртя и проследи погледа му. Един индианец седеше на петнисто пони в далечината. Той просто си седеше там и се взираше в тях. Дали не беше Белия Гръм? Не, той щеше да се приближи, за да я поздрави. Джеси стана и затършува в дисагите си. Извади бинокъла си и го обърна по посока на индианеца.

Тя свали бинокъла след момент и каза:

— Защо би дошъл тук, някакви предположения?

— Индианец от резерватите? — попита Чейс.

Тя го погледна и поклати глава.

— Според теб всички индианци живеят в резервати, нали? Господи, колко си дебелоглав. Опитах се да ти обясня… О, няма значение!

Чейс присви очи.

— Да не казваш, че сме в опасност?

— Аз не, но не знам за теб — отвърна тя зловещо.

— Виж, — каза той нетърпеливо — ще ми обясниш ли?

— Това там е воин сиукс. Те не напускат териториите си без основателна причина и не стоят да те наблюдават просто ей така.

— Мислиш ли, че може да има още от тях?

Джеси поклати глава.

— Не мисля. Когато срещнах Малкия Ястреб миналата седмица, той беше сам.

— Срещнала си го миналата седмица? — повтори Чейс.

Тя се обърна, за да прибере бинокъла, доволна от объркването, което му беше причинила.

— Той сподели храната и лагера ми една нощ. Не беше никак дружелюбен. Всъщност, беше доста арогантен. Но това е присъщо за тях — тогава тя се усмихна на Чейс. — Всъщност, той искаше да бъде любезен в едно отношение, но аз казах не.

Чейс успя да скрие съмнението си.

— Значи той те е пожелал? Предполагам, че затова сега е тук.

Джеси го погледна остро, но изражението му не издаваше нищо от това, което мислеше.

— Не мога да си представя, какво прави тук, но не се лаская чак толкова да мисля, че е дошъл заради мен.

— Е, за всеки случай, защо не му покажем, че не си свободна?

Преди тя да осъзнае, какво има предвид, Чейс я издърпа в обятията си и сведе устни към нейните. Контактът беше толкова разтърсващ, колкото конски ритник. Тя беше замаяна, и се отпусна в ръцете му, поддавайки се на натиска на устните му. Но дори и когато се осъзна, тя не се отдръпна. Харесваше й чувството, харесваше вкуса му, обзе я опиянение. Определено не беше целувана така никога преди и осъзна, че причината да й хареса беше в това, че той знае какво прави.

Разбира се, че причината бе в опита! Чейс познаваше жените много добре, припомни си тя. Въпреки възмущението си, Джеси не намери сили да го отблъсне.

Но и двамата бяха забравили Малкия Ястреб. Чейс пусна Джеси веднага щом чу галопиращ кон. След секунда индианецът скочи от коня. Чейс нямаше време дори да вдигне ръце в защита, преди Малкия Ястреб да връхлети отгоре му и да го хване за врата, поваляйки го на земята.

Джеси гледаше с широко отворени очи. Никога не бе виждала такъв великолепен скок от гърба на галопиращ кон. Но защо Чейс не се изправяше, за да се бие? Той не помръдваше. Малкия Ястреб извади ножа си.

— Не! — изкрещя му тя. — Малък Ястреб!

Тя изтича напред, и стигна точно когато той достигна Чейс и застана между тях. Тя и Малкия Ястреб впиха погледи един в друг за няколко дълги секунди. Най-накрая, той отдръпна ножа си и погледна към Чейс. Заговори ядосано, а след това изстреля няколко бързи знака към нея.

Тя бе объркана, като разчете това, което успя.

— Искаш да знаеш, какъв ми е той? Но аз не разбирам…

Тя спря, спомняйки си, че той не я разбира.

— Може би просто си луд — промърмори тя. — Не мога да обясня… Той не означава нищо за мен.

— Тогава, защо го целуна?

Джеси ахна.

— Ти, копеле! — изплака тя. — Знаел си английски през цялото време! Остави ме да се мъча, опитвайки се да си спомня езика на знаците, значи… О! Като си помисля, колко изплашена бях, а всичко, което е трябвало да направиш, е да кажеш…

— Говориш твърде много, жено — изръмжа Малкия Ястреб. — Кажи ми, защо целуна този мъж.

— Не съм. Той ме целуна и го направи, за да си тръгнеш ти. Нямаше друга причина за това, тъй като той не ме харесва и аз не мога да го търпя. И защо по дяволите ти обяснявам това? Защо го нападна?

— Ти искаше ли вниманието му?

— Не, но…

Малкия Ястреб не остана, за да чуе, а се запъти към коня си. Качи се на него и се върна, поглеждайки към нея.

— Белия Гръм се завърна в зимния си лагер — каза той небрежно.

— Значи го познаваш?

— Запознах се с него, след като те срещнах. Той ми каза, че нямаш мъж, а само баща.

— Баща ми почина наскоро.

— Тогава си нямаш никого?

— Нямам нужда от никого — отговори тя раздразнено.

Малкия Ястреб се усмихна, изненадвайки я отново.

— Ще се срещнем отново, Приличаща.

— По дяволите! — изруга тя, обръщайки се към Чейс, когато Малкия Ястреб се отдалечи. Той все още лежеше на земята, но дишаше нормално. Тя прегледа главата му за наранявания и откри голяма подутина. Отиде до реката, напълни шапката си с вода и я хвърли в лицето му.

Той се свести плюейки и стенейки и тя въздъхна облекчено.

— Този кучи син нападна ли ме? — попита Чейс, опипвайки главата си. Потръпна, когато откри чувствителната подутина.

— Можеше да те убие! — каза Джеси остро. — Никакъв боец не си.

Той се смръщи.

— За какво си толкова раздразнена? Да не се наложи да го застреляш?

— Не, не се стигна до там. А и не бих заменила неговия живот за твоя.

Отровата й го ужили.

— Ти наистина ме мразиш, нали?

— Личи ли си?

Тя отиде, за да оседлае коня си. Той беше добре. Нямаше нужда да се грижи за него.

— Защо ме нападна? Знаеш ли? — попита той.

— Разбери сам, новако.

— Проклятие! — изруга той. — Твърде много ли е да помоля за малко нежност от теб? Аз съм този, който пострада, нали?

— И знаеш ли защо? — усмихна се подигравателно Джеси. — Заради твоята демонстрация!

Той я погледна замислено.

— За това ли си толкова ядосана? Защото те целунах?

Тя не отговори. Мълчаливо се качи на коня и потегли, оставяйки го да я последва, ако може. Чейс скочи на седлото, а главата му пулсираше. Вече не беше сигурен, защо я бе целунал, но беше глупава постъпка. Щеше да се постарае това да не се повтори.