Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (34)

Глава 33

Джеси се събуди, сгушена в топъл пашкул от одеяла, огъня пращеше близо до нея, а изкусителен аромат се носеше във въздуха. Установи, че е гладна и се чувства чудесно.

Тя стана. Чейс седеше до огъня. Беше с гръб към нея и разбъркваше това, което така бе възбудило апетита й.

— Не знаех, че можеш да готвиш.

Той се обърна и й се усмихна.

— Възможно е.

— Мирише добре.

— Благодаря ви, госпожо — той се доближи до леглото. Изражението му стана сериозно и той я огледа загрижено. — Мога ли да ти дам сега билковата отвара?

— Точно сега не се нуждая от нея, но със сигурност бих взела една чиния от твоята кльопачка.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Добре съм, Чейс, наистина. Просто имах нужда да полежа малко. Сега умирам от глад.

Устните му се разтегнаха в доволна усмивка.

— Веднага ще се погрижа, любима.

Джеси се намръщи. Искаше й се да не я бе наричал така. Искаше й се да не бе показал, колко много е загрижен за нея. Не знаеше вече какво да прави с него.

Докато се настаняваше на масата, очите й останаха върху Чейс. Движенията му не бяха сковани, значи гърба му не бе пострадал от натоварването през последните няколко дни. Очите й проследиха широчината на гърба му, надолу към бедрата, през дългите крака и обратно към стегнатия задник. Той изглеждаше така, сякаш е способен на всичко. Да, на всичко…

Джеси се изчерви и извърна поглед. Откъде й бяха дошли тези мисли? Тя носеше детето му, но от хвалбите му колко голям женкар е, отсъди, че той всъщност не се интересува от нея. Освен това и тя не се интересуваше от него. Джеси си наложи да го запомни.

— Твърде ли е горещо тук за теб? — попита Чейс, докато слагаше чиния пред нея.

Джеси се изчерви още повече, убедена, че е забелязал цвета на бузите й.

— Малко — каза тя раздразнено.

Ядоха мълчаливо. Чейс беше объркан от внезапната смяна на настроението й. Той я наблюдаваше тайно, докато тя държеше очите си сведени и поглъщаше храната си така, сякаш не бе яла от дни. Изглеждаше наистина добре и бе възвърнала стария си високомерно темпераментен маниер. А само до преди няколко часа бе болна и бледа. Явно бе имала нужда от малко сън. По-добре щеше да е, да забави ход за ден-два, помисли си той, за да не последват и други проблеми.

Мълчанието продължи. Вероятно тя беше по-разтревожена за намеренията на Боудри да я съсипе, отколкото осъзнаваше.

Чейс започна несигурно:

— Знаеш ли, Джеси, ако просто продължиш да го трупаш в себе си, накрая ще избухне.

— Какво? — погледна го тя ококорено.

— Знаеш за какво говоря — каза Чейс решително.

— Страхувам се, че не знам — заувърта тя.

— Лейтън Боудри разбира се. Крадецът на добитъка ти. Това не е края на света, да знаеш.

Тя въздъхна.

— Не е.

— Е? — подкани я Чейс след малко.

— Няма много за казване — сви рамене тя. — Просто ще убия копелето, ако някога го видя отново.

Чейс избухна в смях.

— Не, няма, Джеси. Хайде, бъди сериозна.

— Напълно сериозна съм.

— Какво ще направиш, ще го предизвикаш ли?

— Защо не? — контрира го тя.

— Защото може да откаже и никой няма да си помисли нищо лошо. Никой мъж не би се изправил в престрелка срещу жена, дори и отрепка като Боудри.

— Той няма да се измъкне безнаказано, Чейс. Ако имах доказателство, щях да го оставя на шерифа, но без такова, трябва сама да се погрижа. Какво друго мога да направя?

— Остави ме аз да се погрижа.

— Ти да предизвикаш Боудри?

— Да.

— Не.

Категоричният й отказ го раздразни.

— Но той ще приеме конфронтация с мен, Джеси.

— Казах не! Не е редно.

— Както и всичко останало — каза Чейс. — Боудри несъмнено е получил това, което струваше бележката на баща ти, че и повече, като е продал стадото ти. Вероятно е задоволен и отдавна вече не е наоколо.

— Надявам се да не е — отговори Джеси горчиво.

— Отмъщението никога не разрешава нищо, Джеси. Ти не си разорена. Просто задраскай тази загуба. Забрави я.

— На теб ти е лесно да го кажеш, Чейс Самърс. Не твоят живот е застрашен. Ранчото ми не е достатъчно голямо, за да понесе тази загуба. Томас Блеър никога не е смятал да става крал на говедовъдите. Просто е искал да се установи на земята, където е прекарал младостта си и ранчото му е предложило решение. Стадото ни никога не е било много голямо. Губим значителна част от него така или иначе всяка зима. Снежната буря от шестдесет и шеста унищожи седемдесет процента от печалбата ни и Томас потъна в дългове, за да попълни запасите. Веднага щом изплати този дълг, му хрумна идеята за огромна къща. Изглежда винаги сме имали дългове, и продавахме добитък всяка година, колкото да преживеем. Не мога да си позволя тази загуба.

Чейс се почувства странно развълнуван от речта й. Чувстваше болката й, като своя собствена.

— Знаеш, че майка ти с удоволствие би ти помогнала, Джеси.

— Забрави — изсумтя тя.

Вече бе убеден, че само ще си изгуби времето, ако й отправи своето предложение. Но човек никога не знае. Трябваше поне да опита.

— Би ли се съгласила да вземеш заем от мен? Спечелих добра сума в Шайен, повече от колкото имам нужда.

Джеси седна, клатейки глава.

— Какво ти става, Чейс? Първо искаш да участваш в моите битки, сега пък да ми заемеш пари. Толкова ли виновен се чувстваш за падението ми? Заради Рейчъл ли го правиш?

Тя го изненада. Не беше ядосана, а объркана. Е, не по-объркана от него!

— Е, Чейс? — подкани го тя.

Той се намръщи и отговори сърдито:

— Е, добре. Нека просто кажем, че съм ти длъжник.

— Не. Нека бъдем честни и се съгласим, че не ми дължиш нищо — отговори хладно тя.

Отново успя да го изненада.

— Фактите са си факти, Джеси. Ти беше девствена, преди да те докосна.

— О, и какво от това! — извика тя отчаяно. — Ако ме беше принудил, тогава щеше да си ми длъжник. Но ти не си. Да не си забравил, че аз също те желаех? — На Джеси и се прииска да си прехапе езика. Ядосана на себе си, тя добави категорично: — Беше чисто физическо желание.

— Не съм си и помислял нищо друго — отговори той също толкова категорично.

— Не е нужно да ставаш саркастичен.

— И ти не трябва да ме убеждаваш, че не изпитваш нищо към мен — отговори той студено. — Напълно наясно съм с това. Но ти избягваш въпроса. Сега може да чувстваш, че загубата на девствеността ти няма никакво значение, но ще се почувстваш различно един ден, когато се омъжиш и трябва да обясняваш тази загуба на съпруга си.

Чейс помисли, че си е загубил ума, когато тя избухна в смях — богат, звучен смях.

— Не виждам, какво е толкова забавно, Джеси.

— Сигурна съм — засмя се тя, като едва успя да произнесе думите.

Тя опита да сподави смеха си. Как й се искаше да му каже, какво намира за толкова смешно. Ако някога се омъжеше, съпругът й щеше да я приеме заедно с детето й. Девствеността й, или липсата на такава едва ли щеше да бъде на дневен ред!

— Съжалявам — каза тя, като се успокои.

— Изобщо не съжаляваш — отвърна той хапливо. — Защо ли очаквах да се чувстваш, като другите момичета? Постоянно забравям, че ти не си като тях.

Джеси се сепна.

— Не съм толкова различна.

— Не? — каза той грубо.

— Не съм. Просто съм отгледана по различен начин. Виждам нещата в друга светлина. Виждам нещата, като… колко мъже отиват в брачното ложе девствени? Ако е приемливо за мъжете да имат любовници преди брака, защо и жената да не може? Ако съм вярна, след като се омъжа, това не би трябвало да има значение.

— Само ти мислиш така, Джеси. Мъжете не са толкова свободомислещи.

— Е, това само показва разликата между гледната точка на индианците и белите мъже. Малкия Ястреб не се интересуваше от това, че не съм девствена.

Чейс застина и очите му станаха катранено черни.

— И как е разбрал това, Джеси? Остави го да провери собственоръчно?

Джеси се изправи, сложи ръце на масата и се наведе напред.

— Няма да се обидя от думите ти — пламналите й очи опровергаваха това. — Малкия Ястреб беше напълно почтен, с изключение на една открадната целувка. Той ме искаше за своя съпруга, а не за някаква моментна прищявка.

Право в целта. Очите й приковаха неговите. Гневът на Чейс се стопи. Той беше виновен. Не я бе искал за съпруга… но това не означаваше, че не я иска.

Той се изправи бавно и се наведе по същия начин, като нея. Лицата им бяха само на един фут разстояние. Гласът му звучеше като дълбок шепот.

— Имаш ли си представа, колко си красива, когато се държиш така?

Джеси се отдръпна предпазливо.

— Отклоняваш се от темата.

— Така е. Но когато изглеждаш по този начин, ми е трудно да мисля за нещо друго, освен за едно.

На Джеси й бе трудно да срещне очите му. Гласът му ставаше толкова дрезгав, когато го обхванеше това обезоръжаващо настроение. И тази проклета негова знаеща усмивка…

Тя уплашено побягна към вратата, но точно когато я отвори, той я затръшна.

— Не искаш да ходиш там. Говедата са добре и има твърде много сняг, за да се свърши някаква работа. Ще останем тук — той я завъртя и сви ръце зад гърба й. — Не е ли по-хубаво тук и по-топло? И няма да имаш нищо по-добро за правене от това да ме оставиш да те любя.

Той я зацелува, преди тя да успее да се замисли. Но тя нямаше да се остави да почувства нещо този път, нямаше! Той не беше добър, той беше… той разпалваше кръвта й, проклет да е, беше точно както преди. Мускулите й се отпуснаха, и я принудиха да се облегне на него. Усещаше краката си безполезни.

Той й го причиняваше, докосването му, усещането за тялото му, настойчивостта на устните му. Коремът му притиснат към нейния я караше да трепери необуздано. В мига, в който обви ръце около врата му, тя се притисна още по-близо до него.

— Ще ми позволиш ли да те любя, Джеси?

— Да.

— Цял ден?

— Да.

— И цяла нощ?

— За Бога, спри да говориш! — прошепна тя.

Чейс се засмя дълбоко и я взе на ръце. Занесе я до леглата и с коляно събра двете заедно, преди да я сложи да легне. А после, без да се бави, започна да сваля дрехите си. Джеси стори същото. Тя не можеше да отдели очи от него, докато една по една дрехите му падаха на купчина по пода. Тя разбра, че дори самата гледка на тялото му имаше силата да я развълнува и това направи ръцете й непохватни. Той успя да се съблече преди нея.

Чейс се наведе, за да й помогне. Джеси импулсивно хвана лицето му между ръцете си и го целуна, не страстно, а нежно.

Когато го пусна, Чейс я гледаше странно. Тази целувка не беше отговор на неговите, а нещо напълно различно. Той я изгледа замислено, а после легна до нея. За миг двамата се насладиха на усещането просто да лежат — голи и притиснати един в друг.

Тя го гледаше, докато прокарваше ръце по гърдите му по възхитителен начин.

— Така ли ще постъпваш с всеки мъж, който те пожелае? — гласът му бе лек и шеговит, но той искаше да знае.

— Досега не съм го правила — отговори Джеси.

— Което не означава, че няма.

— Не, не означава.

Той погледна към нея и чертите му бързо станаха сериозни.

— Джеси…

Тя зарови пръсти в косата му.

— Млъкни и ме люби, Чейс.