Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (17)

Глава 16

Чейс се събуди бавно. Беше замаян и дезориентиран от болката в главата си. Раменете го боляха, а ръцете му бяха вцепенени. Какво, по дяволите, ставаше?

Той отвори очи. Около него имаше типита, а група индианци седяха около огъня, не далеч от него. Той опита да раздвижи ръце, но въже от сурова кожа проряза китките му. Болката проясни сетивата му. Чейс изстена, пожелавайки си да не се бе събуждал.

Един от индианците чу Чейс и побутна останалите. Двама от тях се изправиха и го доближиха, гледайки надолу към него. Той седеше на земята, а ръцете му бяха завързани за стълб зад гърба му. Когато погледна към тях, той се постара да не изглежда изплашен. Двамата индианци бяха млади, вероятно по-млади от него, но това не го караше да се чувства по-добре.

— Ти наруши договора ни, бледолики — каза по-високия. — Ще си понесеш наказанието за това. Но първо ще ни кажеш, кой те изпрати да ни шпионираш.

Чейс не разпозна мъжа, който говореше, като този, който бе видял с Джеси на реката. Но забеляза сините очи, разликата в лицевата му структура и се окуражи.

— Ти си наполовина бял, нали?

— Въпросите задаваме ние. Ти само ще отговаряш — гласеше грубия отговор.

— Това е нелепо — каза Чейс нетърпеливо. — Не знам кой ме нападна, но е сгрешил. Аз не съм от тук и не знам нищо относно вашия договор. Не съм шпионин.

Чейс изчака, докато двамата мъже обсъдят нещо на собствения си език. Тогава по-високия се обърна разгневено към него.

— Ловеца на Черни Мечки казва, че лъжеш. Той те залови. Намерил те е да се криеш на брега на реката, наблюдавайки селото ни. Смята, че от армията са те пратили тук и ще научи истината, дори ако се наложи да я изтръгне от теб.

Чейс почувства, как стомаха му се свива.

— Всичко това е безсмислено. Дойдох тук, за да намеря Джесика Блеър. И знам, че тя е тук. Питайте я за мен.

Двамата индианци заговориха отново и този път по-ниския се отдалечи разгневено. Чейс се обнадежди, когато другия се обърна към него. Чертите му бяха омекнали и на лицето му бавно започна да се оформя усмивка.

— Трябваше да кажеш това по-рано — сряза го воина.

— Виждам — отговори Чейс. — Но приятелят ти не беше много доволен да го чуе, нали?

— Не. Той би предпочел да те убие.

Чейс пребледня.

— Това ли е наказанието за нарушаване на договора? Но армията не би го позволила.

— Армията остави тази област в наша власт. Ние разрушихме фортовете им и ги изтласкахме. Те не биха нарушили договора заради един мъж, дори ако сами го бяха пратили тук. Този регион принадлежи на шайените и сиуксите и армията се съгласи, че белите не трябва да пристъпват границите му.

— Въпреки това, позволявате на Джесика Блеър да наруши договора?

Индианецът се намръщи.

— Тя е наш приятел. А ти кой си? — попита той надуто.

— Джеси ме познава. Само и кажете Чейс Самърс…

— Чейс! — повтори индианеца и присви очи. — Мисля, че Приличащата ще предпочете да те оставим на брат ми.

След тази реплика, той се отдалечи. Чейс се опита да го извика обратно, но той не спря.

Какво по дяволите го бе разгневило така внезапно? Всичко, което каза, бе името си. Чейс силно се смути. Джеси сигурно бе казала нещо за него, а каквото и да бе то, явно не беше добро.

Слънцето залезе. Никой не се появи. Индианците при огъня се разпръснаха, а все още никой не идваше. Чейс се опита да разхлаби ремъците, но те бяха твърде стегнати. Започна да се отчайва. Къде беше Джеси?

Когато тя дойде, беше със синеокия индианец и в първия момент не я разпозна. Изглеждаше като индианка, облечена в индианска рокля и високи до коляното мокасини, с коса, стегната на две плитки. По изражението й не можеше да се прочете нищо. Беше дошла да му помогне или да злорадства относно затруднението му?

— Можеше да дойдеш малко по-рано — каза Чейс, опитвайки се да прозвучи шеговито.

Изражението на Джеси не се промени.

— Спях. Белия Гръм не видял причина да ме събужда, само за да ми каже, че си тук. Нямаше да отидеш никъде.

— Благодаря.

Джеси присви очи.

— Запази сарказма си за себе си, Самърс. Никой не те е забъркал в тази каша, освен ти самия.

— Проклятие, всичко, което направих бе да дойда, за да те взема! — извика Чейс.

Белия Гръм направи крачка към Чейс, но Джеси хвана ръката му. Тя го издърпа настрана и Чейс ги видя как спорят. След миг, Джеси се върна сама.

Чейс бе изумен.

— Ти говориш езика им?

— Да.

— За какво беше всичко това?

— Не му харесва да ми крещиш. Виж, разбирам, че си разстроен, но ти предлагам да поддържаш учтив тон. Няма нужда да го ядосваш, след като той вече иска да те остави тук.

— Защо? — попита Чейс. — Какво по дяволите си му казала за мен?

— Само истината. Че си ме използвал. Позабавлява се, а после се ужаси, че може да поискам да се омъжа за теб заради това. Ще отречеш ли?

— Ти не ме остави да обясня, Джеси.

— Нямаше нищо за обясняване. Всичко беше напълно ясно — каза тя сковано.

Господи, как искаше да изтръгне това спокойствие от нея.

— Ами ти, Джеси? Мога да кажа абсолютно същото за теб. Ти също се забавлява. Ти ме използва. Какво, ако аз бях настоял за брак заради това?

— Не ставай абсурден — сопна му се тя.

— Не, помисли. Кой щеше да бъде този, който бяга тогава?

— Но ти нямаше да настояваш за брак — каза тя по-тихо. — А и никога не ми даде шанс да разбера, какво чувствах.

Искреността в гласа й го улучи право в сърцето.

— Казах ти, че съжалявам и наистина го мислех. Ти може и да не мислеше, че е кой знае какво да изгубиш девствеността си, но аз бях толкова шокиран, че не знаех какво говоря, Джеси.

— Това не е съвсем така. Казах ти, че искам да го забравя.

— Така е, след като твоя индиански приятел иска да ми пререже гърлото заради това, което си му казала.

— Ако искаш да знаеш, му казах съвсем малко. Той видя, че съм разстроена и си извади собствени заключения. Просто иска да ме предпази.

— Какъв ти е той, ако мога да попитам?

— Много близък приятел. А ти твърде дълго отлагаш да ми кажеш, какво правиш тук.

— Колко близък?

— Няма значение! — извика Джеси. — Какво е станало с ранчото, за да дойдеш чак тук?

— Нищо не се е случило с ранчото.

— Нищо? — огнен блясък се появи в очите й. — Не ми казвай, че Рейчъл отново те е пратила след мен.

— Тя се безпокоеше.

— По дяволите! — избухна Джеси. — Какво си ти, кученце, което скача при всяка нейна заповед? Можеше да те убият заради нея!

— Успокой се — Чейс се притесни, тъй като Белия Гръм ги наблюдаваше и се мръщеше.

— Изслушай ме — Джеси сниши тон. — Нямаш право да ме следваш. Нямам нужда от куче пазач, а и да имах със сигурност нямаше да си ти. Това място е мой втори дом, но за теб е смъртоносен капан. Чист късмет е, че Ловеца на Черни Мечки не те е убил веднага, щом те е открил. И по-добре се надявай, че късметът ще продължи да те съпровожда, защото си тръгваш от тук сам. Аз няма да дойда с теб, за да ти помагам. Отново си си загубил времето.

Поне му бе казала, че ще си тръгне. Но Чейс не спря дотам. Той се взираше към Белия Гръм до огъня. Индианецът се бе извърнал, когато Джеси снижи гласа си. Чейс виждаше само профила му. Това му напомни на сцената при реката. Неканен, гнева му се завърна.

— Кога ще ме освободят, Джеси? — попита Чейс.

— Белия Гръм ще пререже въжетата — каза му тя.

— Преди да го извикаш, ще ми отговориш ли на един въпрос?

Джеси трябваше да бъде предпазлива, но пропусна ледения тон в гласа му.

— Да ти отговоря какво, Самърс?

— Аз ли съм отговорен за това, че си се превърнала в курва или винаги си имала такива наклонности? Просто искам да знам, дали трябва да се чувствам виновен за това.

Джеси ахна.

— Ти… луд ли си?

— Това имаше предвид, когато каза, че той ти е много близък приятел, нали? — попита Чейс преднамерено жестоко. — Или просто обичаш да му се показваш понякога?

— За какво говориш? — прошепна Джеси.

— Видях ви при реката — изръмжа Чейс. — Не наблюдавах лагера, когато другия индианец ме намери, гледах теб. И не бях единствения мъж, който го правеше — каза саркастично той. Имаше и друг…

Джеси не го остави да довърши, а го зашлеви злобно.

— Ти, копеле такова! Как смееш да намекваш подобно нещо? Той ми е като брат!

Тя беше толкова ядосана, че потрепери. Белия Гръм застана зад нея и я обърна, за да го погледне. Очите й отказваха да срещнат неговите.

— Чу ли какво каза? — попита тя нещастно.

— Да. Срамуваш ли се?

Нямаше нужда да отговаря. Белия Гръм я отведе и попита.

— Искаш ли да го убия вместо теб?

Чейс чу това, но не можа да дочуе отговора на Джеси. Проследи ги с поглед, докато изчезнаха сред група от типита от другата страна на лагера. Тогава затвори очи. Беше странно, но той бе напълно спокоен. Може би полудяваше. Защо иначе ще предизвика човека, който държеше живота му в ръцете си? Изглежда вече сам не се познаваше.