Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (26)

Глава 25

Чейс се бе привързал към бутилката и нейната магическа лечебна сила. Дори се бе отдал на запой за цяла седмица, когато пристигна в града. Но щом изтрезня, се посвети на печеленето на пари — пари, които щяха да го заведат в Испания. Време беше, а и Испания бе далече. Достатъчно далече, за да не се изкуши да се върне отново тук.

Беше му изключително трудно да остане и за това не се отделяше от бутилката. Продължаваше да си повтаря, че не си тръгва, защото железницата минава през Шайен, където имаше много салони, задоволяващи нуждите на комарджиите. Какъв смисъл да ходи до Денвър или до Канзас, за да хване влак за Изтока, след като можеше да го направи и тук?

Трудността идваше от това, че беше само на един ден езда от тази сърдитка с очи, като скъпоценни камъни. Тя се появяваше в мислите му, независимо в колко алкохол ги давеше. На два пъти се почувства толкова зле, че бе обмислял да се върне в Роки Вали. Но Рейчъл нямаше да го приеме, така както й Джеси, не го прие от самото начало.

Той се напиваше достатъчно, за да пресече тези глупави идеи, когато му хрумваха.

Когато чу, че Джеси е в града, той отново беше пиян. Какво по дяволите имаше в нея, че беше толкова трудно да я изхвърли от ума си? Тя вече дяволски добре бе преобърнала живота му. Никога преди не бе имал проблем да забрави някоя жена, с която се бе забърквал. А този път алкохола изобщо не му помагаше. Когато Джеси се намираше толкова близо, той имаше нужда от нещо повече.

Очите му обходиха салона от мястото, на което стоеше, до края на бара. Видя Чарли и Клей, противните помощници на Боудри, да стоят на една маса сами. Чейс трябваше да ги застреля, задето му бяха казали, че Джеси е в града. След като пиенето не му помагаше да си я избие от ума, той реши да се сбие с тях. Но тогава забеляза Сребърната Ани да прекосява залата. Тя щеше да задоволи нуждите му дори по-добре от един бой.

Ани бе най-хубава от момичетата, които работеха в салона. За съжаление, това не означаваше много. Бе получила името си от сребърните панделки, които винаги носеше в косите и около врата си, както и от цвета на очите си — по-скоро сребърни, отколкото сиви и по-конкретно заради стъкления им вид. Очите й намекваха за нещо по-силно от питие. Чейс не го беше грижа. Не можеше да осъжда другите за слабостите им, след като самият той очевидно се поддаваше на своята.

Тя му се бе предлагала и преди, но той не се бе изкушил. Може би това беше грешка. Нали старата поговорка беше „Клин клин избива“?

Малко по-късно и много по-пиян, той се озова в стаята на Сребърната Ани. Светлините бяха изгасени и го лъхна миризмата на евтин парфюм. Част от него бе достатъчно трезва, за да осъзнае, че той всъщност не иска да бъде там. Но се бе заклел, да забрави Джеси в обятията на друга жена.

Когато накрая допълзя гол в леглото при другата обаче, тя не беше там. Той опипа цялото легло, но нея я нямаше.

— Е, къде си, Ани? — попита той войнствено, решен да премине и през това.

От единия край на стаята се дочу кискането й, а от другия по-дълбоко хихикане. Преди Чейс да се осъзнае, проговори мъжки глас.

— Как мислиш, дали е получил достатъчно от майката и дъщерята?

— Проклятие, сега той знае, че сме тук! — изръмжа друг мъж.

— Мислиш, че ще ми пука ли като приключим тук?

— По дяволите!

Чейс с усилие стана от леглото.

— Какво…

Пареща болка го прониза в гърба, и го събори по очи на леглото. Опита да се изправи, но безуспешно. После, вече нямаше значение. Обгърна го черен мрак.

— Ти проклет задник! — изруга Чарли. — Защо го направи?

— Дължах му го — каза Клей в своя защита. — Освен това, аз със сигурност не се страхувам от него като теб.

— Казаха ли ни да го убиваме? — попита Чарли, повишавайки тон. — Кажи?

— О, какво значение има?

— Лейтън не иска проблеми, не и когато момичето скоро ще научи, какво е направил на север. Той смята да я принуди, без да се разправя със закона, защото обича да прави нещата по собствен начин, а ти по дяволите със сигурност обърка плановете му.

— И без това беше глупаво, ако питаш мен. Нямаше гаранция, че момичето на Блеър ще уволни този, само защото е бил намерен тук в безсъзнание. Лейтън просто беше почнал да се тревожи, че той все още е в града през всички тези седмици. Уволнен или мъртъв, няма да каже на момичето, дори ако е открил нещо, което не е трябвало.

— По-добре се надявай Лейтън да види нещата по този начин. Ами Ани?

— Спокойно, тя няма да каже нищо, не и ако иска това, което й беше обещано. Нали, Ани?

Момичето едва виждаше силуетите на двамата мъже. Тя съжали красивия комарджия, но той беше мъртъв, а тя жива и имаше нужда от това, което й обещаха.

— Тук е тъмно — отговори тя бързо. — Не виждам нищо.

— Ти си добро момиче, Ани — подсмихна се Клей.

На Чарли не му беше весело.

— Е, ще трябва да се извика шерифа. Най-добре да му изпразним джобовете, за да помислят, че е било обир.

— Щом ще го правиш по този начин, ще е по-добре просто да вземем панталоните му с нас, нали? — предложи Клей разумно. — Виж, той е мъртъв, а тя крещи с цяло гърло, така че би ли се задържал крадеца достатъчно дълго, за да му изпразни джобовете?

— Добре, добре — изсумтя Чарли, но не му хареса начина, по който се бяха развили нещата. Все пак беше доволен, че Клей проявяваше някакъв разум, и внимаваше за всички подробности от новия план, който явно щяха да следват.