Таряй Весос
Птиците (9)

9

Днес беше днес.

Матис обикаляше напред-назад.

В съня ми имаше три неща, мислеше си той.

Бях различен по три начина.

Обикаляше около къщата в прекрасната лятна утрин. Хеге сигурно е вътре и се сърди, задето не тръгна да си търси работа, но — много важно. Новото бе прекалено близко и прекалено значимо. Отвсякъде го обгръщаха свежи ветрове и едва доловими ухания.

Три големи промени. На сутринта те изчезнаха, Матис не се залъгваше, само си спомняше за тях, слушайки мелодията под стъпките си. Сякаш неволно настъпи някакъв скрит в земята клавиш и музиката се понесе из въздуха пленителна, истинска и жива.

Различен по три начина… но днес беше днес. Странно, че Хеге не може да го проумее, мислеше си той, спускайки се надолу към езерото.

Спря на брега и започна да хвърля камъни като малко дете. Водата беше като огледало, днес нямаше никакъв смисъл да се опитва да лови риба. Можеше с чиста съвест да остави полуразпадналата се лодка, завързана за кея.

Трите неща. Те бяха тук, край него. Снощи самият той беше различен. Всичко, което бе мечтал да промени у себе си, се превърна в реалност.

Матис мяташе във водата големи колкото юмрук камъни, а погледът му бе премрежен и отсъстващ.

— Матис! Обядът! — извика Хеге горе от къщата. Приятен женски призив.

Трите неща подскочиха.

Не й се наложи да добавя: идвай веднага! Матис бързо се отзоваваше, щом го викаха за храна; изкачи хълма тичешком и се настани на масата.

— Яж, докато има какво да се яде — каза Хеге, подавайки му храната.

Матис добре знаеше, че тонът й бе резултат от отказа му да си търси работа. Затова Хеге му говореше по този начин.

— Ами ако човек се промени по три начина — каза той, докато поглъщаше храната.

— Какви три начина?

— Свързано е с онова, което ти не бива да знаеш. С момичетата и…

— Аха, ясно.

— Ти никога не си различна, винаги си една и съща — каза ядосано Матис. — Затова не можеш да го разбереш.

— О, да — съгласи се Хеге. — И все пак имаш ли намерение утре да отидеш до селото?

Тя наистина е особена и инат, помисли си Матис. Но пък го храни.

— След като съм казал, значи ще го направя — отговори той и тръпки го побиха, като си представи как стои безпомощен до обезкуражаващо сръчните работници.

Хеге пак се бе захванала с плетката. Матис попита почти умолително:

— Искаш ли да погледаш птицата, щом се появи довечера? Днес каза, че някой път ще го направиш.

— Не тази вечер, ще стане много късно.

— Но нали обеща…

— Трябва да се наспя — отсече Хеге.

Но Матис не се отказваше:

— Ами ако никога повече не се събудиш? Тогава страшно ще съжаляваш.

Тя потръпна. Думите му оказаха силно въздействие върху нея, без той да разбере защо.

— Матис! — изкрещя сестра му. — Млъквай веднага!

Той избяга. Тя викаше нещо подире му, но той уплашен изскочи навън.

Вечерта Матис седеше на верандата с неспокойно сърце и неспокойни пръсти. Хеге все пак пое риска и си легна въпреки всичко.

Настъпи моментът и птицата се появи.

Първо се разнесе тъжният й призив, после се чу шумът от крилете, пляскащи някак безпомощно и учестено.

Крилете пореха високо нежния нощен въздух, но едновременно достигаха най-скритите кътчета в сърцето на Матис. Едно меко и тъмно докосване на нещо необяснимо. Матис целият се изпълни с него. Аз и бекасът, ние сме едно цяло, мислеше си несвързано той.

Отдаден на радостта, си обеща: утре ще отида, щом Хеге толкова настоява, стига само да няма буря. Светкавицата си е светкавица, тогава никъде не излизам и сестра ми го знае.

Изчака бекасът да прелети още веднъж, после се прибра в обгърнатата от летен сумрак стая и си легна. Но напразно чакаше сънят да се повтори. Не видя нищо подобно — нямаше нито гора, нито девойки.