Таряй Весос
Птиците (38)

38

Тази случка остави дълбока следа в съзнанието на Матис. Първоначалната радост отмина, но остана страхът, който не искаше да си ходи.

За малко не убих Йорген — как е възможно да съм такъв?

Или всичко беше заради мухоморката?

Няколко дни Матис ходи по петите на Хеге в очакване да чуе от нея заслужените думи на упрек. Хеге не казваше нищо и накрая се наложи той сам да започне разговор:

— Йорген нищо ли не ти е казал?

— За кое?

— За мен и за него, и изобщо за гората. И за гъбата.

— Не, а трябваше ли?

— Не.

— Случило ли се е нещо? — попита Хеге.

— Не, нищо, сама виждаш.

Матис се отдалечи. Йорген го беше удивил.

На другия ден Йорген отново повика Матис на сечището.

— Не искам повече да ходя там!

Отговорът му прозвуча толкова уплашено, че Йорген не настоя. Присъствието на Матис в гората само му пречеше, така че дори се зарадва.

Матис седеше на дивана си и гледаше в една точка. Хеге неспокойно се въртеше край него. Вече беше разпитала Йорген и знаеше за случилото се. Приближи се и каза внимателно:

— Трябва пак да започнеш да превозваш на езерото, Матис.

— Не знам.

— Но нали толкова ти харесваше!

— Може сега да не ми хареса.

— Глупости.

Хеге се зае с работата си. Сега имаше много повече задължения отпреди, все свързани с любимия й. Тя цялата цъфтеше, сръчните й ръце поддържаха реда в къщата. Матис беше забелязал всички тези промени, които настъпиха у нея. И те ежедневно предизвикваха у него един и същи въпрос:

Какво ще стане с мен?

Не започна да ходи на езерото веднага. Нещо се бе променило. Веднъж, шляейки се безцелно край къщата, Матис потръпна, защото видя нещо искрящочервено край оградата. Беше голяма мухоморка, тайнствена и страшна. Тя растеше близо до оградата, сякаш надничаше в двора и вътре в самия Матис.

Не, не, помисли си той уплашено и се подготви за оказване на съпротива. Трябва да я унищожа, преди тя да ме погуби.

Отиде при гъбата и я ритна. Във въздуха избухна червено-бял взрив.

Но скоро Матис откри още една, този път от другата страна на оградата, вътре в двора. Беше още по-красива от предишната. Тази не я ритна. Обля го горещина и той се отдръпна. Сега знаеше, че наоколо е пълно с мухоморки — и край оградата, и по поляната, и в гората.

Сякаш домът им бе обграден от отровен кръг.

Дали е било така и преди? По-рано не го беше забелязвал. Откъде се взеха тези мухоморки? Може би растяха под погледа на човек?

Може би Йорген ще умре в този кръг, помисли си Матис. Той отвсякъде е обграден от отрова!

Не, не! Аз не искам това!

Но тази мисъл отново припълзя, сякаш беше змия.

Какво да правя? — ужасено се запита Матис, без да е в състояние да се помръдне.

Трябва да направя нещо. Иначе скоро пак ще се нахвърля върху него.

Всичко приключи както обикновено: той се обърна към умните. И както винаги това бе Хеге.

— Не ти ли се струва, че тази година има особено много мухоморки? — попита той без други обяснения.

— Не съм забелязала — каза Хеге. — Според мен не — добави тя и се зае с работата си.