Таряй Весос
Птиците (29)

29

Йорген не бързаше да напусне дома им. Той веднага си намери работа някъде наблизо в гората и попита дали може да остане да живее у тях. Матис и Хеге веднага се съгласиха, бяха радостни и учудени. Най-вече Хеге.

Тя се беше променила изцяло, Матис добре го забелязваше. Забелязваше, че и той самият се е променил.

Йорген през цялото време мълчеше. Като се върнеше от гората, отиваше за малко в кухнята да си приготви храна и после се качваше на тавана да си почива. Даже не правеше опити да се сближи с хазяите си. Но братът и сестрата не спираха да се удивляват: непознат човек беше дошъл и дома им и пожела да остане!

Матис също имаше работа.

Всеки ден гребеше из езерото. Такъв улов като в първия ден нямаше повече — на никой друг не му се налагаше да се прехвърли на отсрещния бряг. От време на време някоя моторница избръмчаваше към западния бряг, после се връщаше и сменяше посоката, но всичко това се случваше в някакъв друг свят, различен от този на Матис. Защото само той беше истински лодкар, нищо че липсваха пътници. Вече не сновеше непрекъснато и не му се причуваха гласове. Скоро свикна да дреме на някой от бреговете в очакване на желаещи за превоз. Всеки ден обикаляше из езерото по няколко пъти, ако нямаше силен вятър. Лодката ставаше само за един човек. Когато Матис беше сам в нея, тя не течеше. Беше прекрасно, че има работа, която му допада и която Хеге одобрява. Не беше негова вината, че няма кого да превозва.

Единственото лошо нещо бе, че все още не беше спечелил нито едно йоре за нова лодка, но и това можеше да се промени. На следващия ден можеха да се появят пътници.

Освен това Йорген се беше настанил у тях и очевидно имаше намерение да остане.

— Сега и ние сме като другите — каза Матис веднъж.

Това засегна Хеге:

— Не говори глупости! Ние и преди си бяхме като другите хора.

— Да — рече той послушно.

— Повече не искам да чувам това, Матис.

Матис усещаше, че сестра му много се е променила. Вече не беше толкова добра с него както преди. И понякога го гледаше с изражение, което той не можеше да разгадае.

— Ох, престани да се държиш по този начин! — скастри го тя веднъж, когато беше направил поредната глупост.

— Защо се промени толкова? — попита той и се почувства нещастен. — Защо се сърдиш? Аз съм си все същият, а ти ми се сърдиш.

Тя се възмути:

— Глупости!

— Аз пък си мисля, че работата е съвсем друга — каза Матис и изпитателно я погледна. — Според мен ти не се сърдиш, а…

— Не разбирам за какво говориш, Матис. Обясни ми!

— Да ти обясня? Сега ли? — нерешително попита той.

— Тогава да прекратим този глупав разговор.

И двамата отстъпиха.

Матис не можеше да не забележи как Хеге гледа умния и силен дървосекач. А Йорген се занимаваше със своите си неща, от него миришеше на гора и постоянно мълчеше, само от време на време отронваше по някоя дума за времето. Вечер се прибираше у дома и донасяше със себе си уханието на гора. Хеге предложи да му помага с готвенето. Не, бил е свикнал да прави всичко сам. Тя трябваше да се отдръпне. Той никога не разказваше нищо за себе си. А ако го попитаха, се правеше, че не е чул. Или пък отвръщаше: „На кого му влиза в работата? Нищо нередно не съм сторил.“

Хеге тайничко гледаше Йорген. И Матис забеляза как се променяше лицето й — то сякаш оживяваше, а ако брат й кажеше нещо, веднага го скастряше.

— А пък аз си мислех, че е съвсем различно — каза й той веднъж.