Таряй Весос
Птиците (8)

8

Както обикновено Хеге стана първа. Матис също се бе събудил, но продължи да лежи, обзет от снощния сън. Чу как Хеге ходи из стаята си, после излезе навън. Матис бързо се извърна към стената и се престори на заспал. Така беше най-безопасно, като се има предвид как се разделиха снощи.

Хеге забеляза, но се направи, че нищо не е видяла, и влезе в кухнята. Беше напрегната. Всичко обаче премина, щом се захвана с работата. Скоро се разнесоха обичайните сутрешни звуци от тракане на чаши и ножове.

Всичко ще бъде различно, мислеше си Матис замечтано. Намери си дрехите и се облече. Чувстваше се съвсем променен, сякаш някакви силни ръце го бяха подхванали от двете страни и го носеха: полетът на бекаса и сънят. Той се заслуша да не би и днес да се случи нещо необичайно. Сега, когато нещата се бяха обърнали, може би го дебнеше някоя неочаквана дума или пък нещо радостно.

Засега нищо. Но днешният не можеше да бъде като безкрайната върволица други дни, той сам трябваше да се погрижи за това.

— По-ценен от злато — каза той на Хеге, застанал до кухненската врата. Прииска му се вместо поздрав да използва част от една стара поговорка^[1].

Матис се чувстваше несигурен. Образът на ридаещата Хеге бе все още прекалено ясен. Добре съзнаваше, че той беше причината тя да се разплаче, обърната към стената.

А малко след това Матис сънува онзи сън!

Във всеки случай Хеге се беше наспала и сега мислеше за друго. Дребничка и сръчна, тя стоеше до масата и режеше хляб. Като че ли полагаше допълнителни усилия да изглежда безгрижна и спокойна, за да изглади спомена от снощи.

— В добро настроение ли си? — отвърна тя на странния му поздрав.

Той се подсмихна, но отговори:

— Защо да съм?

— А не си ли?

— Да, само че ти не знаеш причината.

Тя не каза нито дума за снощи. Но все пак се осмели да засегне друга опасна тема:

— Мисля, че знам: днес ще се опиташ да направиш нещо, за което говорихме. Онова, което е по-ценно за нас от златото.

Уф, съвсем бе забравил, беше обещал да си потърси работа. Но Хеге очевидно помнеше. Върху радостта му падна лека сянка.

— Не позна — каза той.

— Няма ли да…

— Заради кръжащия над дома ни горски бекас — прекъсна я той, сякаш за да обясни променената ситуация. Защо трябваше да прави досадна обиколка из фермите в търсене на работа, след като тук се бяха случили толкова радостни неща?

Но Хеге не споделяше възторга му.

— И какво от това? — попита тя. — Какво се променя, ако бекасът кръжи тук?

— Ами… не знам. Ти наистина ли нищо не разбираш?

Сега беше станал по-смел, но без голяма полза.

— Хайде, яж! — подкани го Хеге.

И той започна да се храни. Все още живееше в съня си. После щеше да отвори очите на сестра си — ще й покаже колко важно бе случилото се, което тя така упорито отказваше да приеме.

— Хм! — изсумтя той изведнъж и тропна три пъти с обувката по пода.

— Какво има?

— Нищо, което да те засяга.

— Аз пък мисля, че ме засяга — каза Хеге. — Изглеждаш така, все едно ще се пръснеш от нетърпение да ми разкажеш.

Матис ядеше мълчаливо, но накрая не издържа:

— Странно какво може да му се присъни на човек, стига да поиска.

Хеге нямаше настроение за подобни игри.

— О, значи си сънувал? — каза тя, сякаш ставаше дума за някоя дреболия.

— Хм! — изсумтя Матис за втори път.

— По-добре ми разкажи, иначе ще се пръснеш.

При такова отношение от нейна страна сънят му се стори още по-ясен и важен. Почти истински.

— Да ти разкажа ли какво сънувах?

Тя кимна.

— Не мога — каза Матис сериозно и я погледна с известно високомерие.

— Е, значи не е било чак толкова важно — отговори Хеге малко троснато и му наля кафе от олющения чайник, единствен в къщата. Тя вече си мислеше за друго.

— Порядъчните хора не говорят за такива неща, каквито ми се присъниха, имай го предвид.

— Охо?

— Няма смисъл да разпитваш и да ровиш, Хеге. Така да знаеш.

Тя обаче не прояви никакво любопитство, а вместо това го заля със студена вода:

— Можеш да се утешиш с факта, че сънищата винаги се тълкуват наопаки. Сънуваш обратното на онова, което се случва в действителност.

— Не е вярно! — извика Матис и изтръпна при тези нейни думи. Стори му се, че нарочно иска да му причини болка. Но Хеге всъщност не знаеше за какво става въпрос, може би заради това му говореше така.

— Ама че си хаплива понякога! — каза той възбудено и загуби всякакъв апетит. Изправи се толкова рязко, че закачи края на масата. Кафето в чайника се разплиска, а едната чаша се преобърна.

— Матис, виж как омърля всичко!

— И кой е виновен?

Нима Хеге не разбираше, че му развали цялата радост?

— Престани да ми разваляш всичко! — продължи да вика той.

— Хайде, Матис, стига!

Той се поуспокои.

— Тук вече нищо няма да е същото, всичко ще се промени. Започна тази нощ.

Хеге си спомни колко рязка бе снощи и съжали.

— Някоя вечер ще остана с теб да погледаме как кръжи бекасът. Само не ми се сърди.

— Но никога няма да бъде както първия път.

Хеге нямаше желание да спори, затова почисти масата и се зае да доплита плетката си, като през цялото време държеше Матис под око. Той усети погледа й и попита рязко:

— Какво има?

— Чудех се дали няма да тръгнеш да си търсиш работа. Снощи каза, че искаш.

Тя беше много упорита.

— Да, но кръженето на бекаса…

Но Хеге бе непреклонна.

— Никакви птици и никакво кръжене няма да ти помогнат. Щом си казал, че ще идеш, значи си длъжен.

Матис се уплаши. Трябва нещо сериозно да се е случило с Хеге, щом беше толкова неумолима. Но нима не разбираше какво мъчение бе това за него? Той стана от сигурното си и безопасно място и неспокойно попита:

— Значи така ще се промени животът ни след кръженето на бекаса?

— Никога не трябва да се предаваме, казвала съм ти го хиляди пъти.

— Да, на теб ти е лесно да го кажеш.

Матис се замисли.

— Защо нямам толкова големи мускули, че да ми скъсат ризата? — изхленчи той високо и жално.

Хеге не отговори.

— Ти никога не ме питаш! — продължаваше възбудено той.

— За кое?

— За онова, за което не бива да се пита.

Хеге каза рязко:

— Стига, замълчи!

Това беше трудна тема и за двамата.

— Може ли да почакам до утре? — примоли се той, имайки предвид унизителното обикаляне из фермите в търсене на работа. Хеге толкова често се проявяваше като добра сестра, макар напоследък лесно да ставаше раздразнителна. — Защото днес е днес, разбери!

— Е, добре, ще изчакаме до утре! — съгласи се Хеге.