Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fuglane, 1957 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Антония Господинова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Таряй Весос. Избрани романи
Птиците. Леденият замък. Лодката вечер
Норвежка, първо издание
Послеслов: Вера Ганчева
Редактор: Вера Ганчева
Коректор: Грета Петрова
Технически редактор: Езекил Лападатов
Този том с избрани творби на големия норвежки писател Таряй Весос се издава с любезното съдействие на НУРЛА, Осло.
За корицата е използван фрагмент от картината „Зимна нощ в планината“ на норвежкия художник Хорал Солберг (1865–1935).
Художествено оформление: Веселин Цаков, 2006 г.
ИК „Хемус Груп“, 2006 г.
© 2006 Антония Господинова, превод от норвежки
ISBN-10: 954–758–017–5
ISBN-13: 978–954–758–017–6
История
- — Добавяне
35
Една сутрин Йорген се приближи към Матис, като явно имаше някаква задача за него. Матис се сепна: очакваше го ново изпитание, този път сигурно Йорген бе измислил нещо по-сериозно. Беше хладна септемврийска сутрин, над езерото се носеха облаци от мъгла, а между тях се прокрадваше синьото небе.
Йорген както обикновено се готвеше да ходи в гората, но преди това отиде при Матис и му каза:
— Ще дойдеш с мен, ще сечем дървета заедно.
— Трябва да отида на езерото — кратко отговори Матис.
— През есента няма кого да превозваш — възрази Йорген. — Днес ще дойдеш с мен в гората.
Това прозвуча почти като заповед, Йорген вече разговаряше с Матис само по този начин.
— Трябва ли да ходя с Йорген в гората? — попита Матис Хеге.
— Разбира се, отиди. Ако не можеш да сечеш, той ще те научи. Сега ще ти приготвя храна за там.
Матис стоеше объркан.
За храната вече не му се налагаше да се тревожи. Благодарение на дървосекача вече имаха много ядене, не както преди. Матис не се възпротиви, но не беше и радостен.
— Добре! — каза Йорген, когато всичко беше готово.
— Защо трябва да идвам с теб в гората?
— За да се научиш да сечеш дървета.
Това му напомни за заплахата да го изкарат навън по време на бурята. И то тъкмо сега, когато нещата с превоза бяха потръгнали и си имаше постоянна работа, с която се справяше.
За да стигнат до сечището, трябваше да минат през селото. Хората видяха как Матис в пълно снаряжение върви заедно с дървосекача. Беше му приятно, макар в този момент това да не означаваше за него толкова много, колкото през пролетта. Промените, които настъпиха през лятото, не бяха шега работа.
Матис се засмя.
— Какво има? — попита Йорген с по-мек тон.
— Нищо, просто си спомних как през пролетта не знаех да плевя ряпа.
— Хм… — каза Йорген, който нищо не разбра, нали не беше местен.
Матис забеляза това.
— Островът — уточни той.
— Не знам какво трябва да значи това — честно си призна Йорген.
— Така и трябва да бъде — заяви Матис.
Не даде никакви обяснения повече.
Стигнаха до сечището. Изглеждаше така, сякаш Йорген бе вилнял наоколо като турчин: по цялата поляна бяха разхвърлени дървени трупи. Матис се почувства почти унизен, когато го накараха да свали кората на едно отсечено дърво. Самият Йорген сечеше дървета малко по-надалеч.
Матис се стараеше с всички сили, но това не беше като гребането: тук мислите му се смесваха и му пречеха да работи.
Дървото на Матис изглеждаше така, сякаш го бяха гризали мишки. А там, където работеше Йорген, падаха стволове, летяха клони, земята трепереше.
Матис се изпоти. Най-накрая съобщи, че дървото е готово.
Йорген дойде при него. Изсумтя. Но не показа недоволство. Макар че за един секач това дърво изглеждаше безобразно.
— Почини си сега — каза той, — а аз ще пооправя малко тук.
Матис седна. В ръцете на Йорген длетото се плъзгаше от край до край по дървото. Една натрапчива като жужене на муха мисъл преследваше Матис: какво правя тук?
— Какво правя тук? — попита той на глас.
— Учиш се — отговори Йорген.
— Но защо?
— Да си дървосекач, не е никак лошо.
Йорген не пожела да му обяснява нищо повече. Матис си помисли: сигурно е така, защото искат да заминат.
— Ти и в бурята ме извика навън.
— Да. И се справи добре. Сега нека да хапнем малко и да си починем.
Той подаде храната на Матис.
— Аз не за това…
— Знам, яж. Не мисля, че си преяждал кой знае колко през живота си.
Бе знак за някакво мълчаливо приятелство от страна на Йорген, но Матис не беше склонен да го приеме.
— Ти нещо целиш, като ме докара тук!
Йорген бавно дъвчеше.
— Във всеки случай нямам лоши намерения — рече той. — Можеш да не се съмняваш, Матис.
Излапа цял резен хляб, преди да каже още нещо.
— Не можем да решим какво да правим — неочаквано проговори той и погледна Матис право в очите.
— С мен ли? — попита Матис с изненадваща прозорливост.
— Да.
Силният дървосекач ядеше храната, която му бе приготвила Хеге, и лицето му беше ведро. От една страна, Матис не се страхуваше от него, но от друга — трепереше от ужас пред неизвестното, което този мъж знаеше, а не искаше да му разкрие.
— После ще поговорим за това — каза Йорген. — А сега трябва да се научиш да сечеш с брадва. Тогава ще можеш да печелиш пари и да станеш самостоятелен.
— Аз и така съм самостоятелен! — извика Матис.
— Да, но все пак е по-добре, когато човек се справя без чужда помощ — вметна Йорген със свойствената за него добронамерена хапливост.
През всичките тези дни Матис беше нащрек и сега веднага разбра: щяха да го изоставят.
— Не искам да се уча! — заяви той.
— Трябва! — каза Йорген със същия тон, с който заповяда на Матис да излезе в бурята.
Матис беше принуден да се подчини. Но изведнъж му хрумна една мисъл, за която веднага се хвана. Ни в клин, ни в ръкав попита:
— Може ли да си отида вкъщи?
Йорген, който вече се беше обърнал, само повдигна рамене, но за Матис това бе достатъчно.
Беше въодушевен от плана си, бе блестящ план.
— Сега ти си глупавият! — рече той на Йорген.
И избяга.