Таряй Весос
Птиците (44)

44

Когато работата по лодката приключи, Матис се качи при Хеге.

— Е, лодката ти готова ли е да превозва пътници? — попита тя, сякаш го подканваше, както правеше Йорген.

— Да, всичко е наред. Утре мога да започна — отговори Матис.

Той не поглеждаше сестра си.

— Хубаво, утре значи! — каза Хеге и добави: — Много добре, Матис!

На брега беше обмислил онова, което ще каже. И се радваше, че всичко върви по план.

— Стига да няма силен вятър — продължи той. — Лодката е прогнила и във ветровито време е опасно да се плава на нея. Като нищо може да се продъни, ако стъпиш по-рязко.

Не му се удаде да произнесе тези думи равнодушно, но все пак не се получи зле. Хеге веднага забрави за желанието си да го прати на езерото, сега я вълнуваше само опасността, грозяща брат й.

— Значи тя и в тихо време не е особено сигурна? Според мен повече не трябва да излизаш с нея!

Матис изпръхтя:

— Аз познавам лодката си!

— Сигурен ли си в нея? Изобщо не искам да се озовеш на дъното.

— Глупости.

Матис се развълнува, докато разкриваше плана си по този начин. Но думите му бяха уместни, той каза онова, което бе необходимо. И според него го каза умно. Сам разбираше, че е умно. Колко странно, човек поумнява прекалено късно, помисли си той.

— В тихо време мога да плавам на нея цял ден — добави Матис. — Ти не се тревожи, Хеге, знам какво може и какво не. Къде мога да стъпвам и къде — не.

— Добре, добре, само внимавай! — отвърна Хеге и излезе. Но веднага се върна. — И все пак ми се иска Йорген да погледне лодката ти, може да е опасна. Йорген разбира от лодки. Ако каже, че не става да се ползва, няма повече да излизаш с нея.

— Пак Йорген! — възмути се Матис.

Точно сега, по този въпрос, тя не трябваше да споменава Йорген. Матис избухна:

— Ще се оправя и без него! Той не ми трябва! Ако го докараш там, не знам какво ще направя!

Хеге отскочи.

— Матис, миличък…

— Престани да пъхаш навсякъде твоя Йорген! Ако се появи там, ще му дам да се разбере!

— Спокойно, спри… — каза Хеге. — Йорген не бива да научи нищо от теб! Той е свестен мъж и ти мисли доброто.

Матис вече не можеше да се спре:

— Сега това ще го реши времето!

— Времето?

— Да, чуваш ли? Вятърът и времето! Може би смяташ, че не умея да мисля?

Матис употреби тази дума, която у дома се стараеха да не произнасят заради него, така твърдо, сякаш заби гвоздей в стената.

Хеге да отстъпи малко.

— Разбира се, че умееш да мислиш! — каза тя. — На всички ни се наложи да мислим много за онова, което се случи напоследък.

За Хеге съществуваше едно-единствено събитие и тя говореше само за него. Матис стоеше пред нея печален. Сестра му не беше вече същата, сега тя бе част от Йорген. Половин Йорген.

— Как можа да станеш такава? — попита той.

— Каква?

— Такава, каквато си! Не мога да те позная. Какво стана с теб?

— Какво стана с мен ли? Ти сам знаеш. Вече ти разказах. Много съм щастлива.

Тази мисъл я заливаше като вълна.

— И веднъж те прегърнах заради това. Не помниш ли, Матис?

До нея невидимо присъстваше Йорген и това успокои изблика на Матис. Той само се ограничи миролюбиво да й каже:

— Тогава върви горе при Йорген!

Хеге сякаш не се учуди.

— Тъкмо се канех да го направя. — И тръгна.

Матис остана сам. Отвън добрият вятър шумеше. Свечери се. Той по навик започна да се озърта. Не искаше, но не можеше да се спре. От тавана се дочуваха неясните гласове на Хеге и Йорген — шушукаха и говореха, говореха и шушукаха.

Сега всичко е готово, мислеше си той. А за лодката успях да й кажа онова, което исках. Сега ми е все едно дали вятърът ще спре, или не, от мен вече нищо не зависи.

Беше издържал тежка битка с Хеге, а и толкова неща бе премислил за този ден, че се чувстваше ужасно уморен и се вмъкна в леглото по-рано от обикновено.

Горе от тавана вече не се чуваха никакви гласове. Матис не знаеше да се радва или не. Отвън вятърът се удряше в къщата и се обаждаше със стотици гласове, съобщавайки, че утре ще духа пак.