Таряй Весос
Птиците (17)

17

Матис се изпоти и измори, но най-трудната част от работата бе свършена. Беше довлякъл в чест на бекаса и заради неговата сигурност прекалено голям камък. Цял каменен блок — и това отне всичките му сили. Вече бе полунощ.

После поседна на камъка да си почине. Внезапно си помисли:

Ами ако беше Хеге?

В тихата юлска нощ тази мисъл го лъхна като леден вятър. Матис се уплаши от нея, изведнъж се видя изоставен от всички — и Хеге, и бекасът лежаха под огромни камъни.

— И пелена закрива очите.

— И реките спират да текат.

Той мърмореше това, без да изпитва привичната радост, с която съчетаваше необикновени думи. Погледна тревожно поляната, тревата, спящата гора. Беше му студено. При всички случаи трябваше да се върне при Хеге. След всичко случило се не можеше да остане без нея тази нощ.

Матис отново похлопа на вратата на сестра си.

— Искам да дойда при теб, Хеге! — каза той, открехвайки вратата. Едва различаваше сестра си до стената под огледалото.

— Влизай! — каза тя учудващо кротко.

Значи и Хеге не спеше. Когато Матис влезе, го попита мило:

— Направи ли всичко каквото ти казах?

— Да, но…

— Нещо друго ли се случи? — бързо попита тя.

Матис страдаше още повече заради нейната приветливост. По-добре да се беше разсърдила, че й пречи да спи.

— Да, но не мога да ти го разкажа. Макар че точно затова искам да спя при теб.

— Няма от какво да се страхуваш — напосоки каза Хеге.

— Да се страхувам ли? Защо?

— Не знам, просто по гласа ти ми се стори, че се страхуваш. Трябва да забравиш за тази птица.

— Не! — изстена Матис. — Но аз не говоря само за нея.

— Хайде, легни при мен! Сигурна съм, че веднага ще заспиш.

Той се приближи. Легна си до нея. Хеге ухаеше на жена, нищо че му бе сестра. Мислите му се объркаха.

Тя попита:

— Свали ли си обувките?

— Да. Толкова жалко за птицата — добави той.

— Сега тя си почива под камъка — утеши го Хеге.

Странни думи.

— Защо говориш така?

Вместо отговор ръката й два пъти го докосна по бузата. Колко приятно. Сякаш всичко остана далече-далече.

— Заспивай, Матис!

— Като крило на птица — каза той, имайки предвид ръката й.

— Да, ето ни двамата с теб — както винаги. Не се бой…

За малко да сподели какво го бе довело при нея. Но ако ти разкажа всичко, ти повече няма да заспиш тази нощ, мислеше си той.

— Какво искаш да ми кажеш? — попита тя, понеже го познаваше добре. Матис потръпна.

— Нищо!

— Е, добре, тогава друг път, сега да поспим.

Той си мечтаеше ръката й отново да го докосне, но напразно.

И онези черни очи.

Сега са покрити с пелена.

И отгоре лежи огромен тежък камък.

Но никакъв камък или пелена не помагат, ако те вече веднъж са погледнали някого.

— Хеге — внимателно се обади той.

Тя не отговори, сигурно вече беше заспала дълбоко — той бе до нея и тя се бе успокоила.