Таряй Весос
Птиците (41)

41

Планът беше таен. Всичко трябваше да се прави в най-строга тайна. Не каза нито дума и на Хеге — тя щеше веднага да се намеси и да му попречи.

Условията на плана бяха сурови, затова, след като радостта от прозрението поутихна, Матис реши, че има право да се опита да намери по-приемлив изход.

На другия ден изчака Йорген да отиде в гората и тържествено се появи при Хеге. Тя седеше сред плетките си и тихичко тананикаше някаква мелодия.

— Какво става, Матис? — попита тя и спря да пее. По вида на брат й отдалеч личеше, че става дума за нещо сериозно.

— Нещо важно — каза той. — По-важно, отколкото си мислиш.

— Да чуем тогава — с леко нетърпение го подкани Хеге.

Гласът на Матис звучеше така, сякаш гърлото му бе пресъхнало.

— Трябва да ми кажеш с кого искаш да бъдеш, с Йорген или с мен… оттук нататък — рече той, започвайки с най-трудното.

На Хеге не й трябваха повече обяснения. Изглежда, че нямаше нужда и да се замисля.

— Тук няма да има никакви промени — отговори тя твърдо. — Ти сам разбираш с кого трябва да бъда… оттук нататък.

— Да, но тогава… — неуверено започна Матис.

Но се спря. За малко щеше да каже нещо излишно.

Хеге гледаше на всичко само от една страна.

— Ти не намираш ли, че това е естествено? Замисли се малко!

Матис се замисли и трябваше да признае, че сестра му има право. Но… Все пак всичко можеше да се промени. Той се хвана за тази мисъл. Знам, че може! Ще свърши — и край! Както с онези, дето се щипеха на полето.

— Хеге, ти сигурна ли си, че вече нищо няма да се промени?

От отговора й зависеше всичко.

— Да, сигурна съм, както съм сигурна, че седя тук… — отговори Хеге. — И слава богу!

Матис наведе глава.

— Така значи…

Хеге знаеше какво говори. Гласът й беше твърд като камък. Сега за Матис нямаше никаква надежда, че ще си я върне.

— Това е умно и трудно — каза той. — И няма да е лесно да се направи.

— Кое да се направи? — попита неразбиращо Хеге. — Смяташ, че аз и Йорген няма да печелим достатъчно?

Матис онемя. Тя нищо не бе разбрала.

— Трябва да се радваш за мен, Матис!

Тези нейни думи решиха всичко.

Щрак. Резето падна.

— Да се радвам… — повтори той.

Вратата се затръшна. Вече няма за какво да се говори.

— Искаше ли да ми кажеш още нещо? — дружелюбно попита Хеге, защото Матис мълчеше, но не си тръгваше.

Той поклати глава. Беше му отговорила толкова ясно, че по-ясно не би могло да бъде. Значи всичко е решено. Трябваше да изпълни великия си план. Но преди това ще постои тук още малко.