Таряй Весос
Птиците (31)

31

На сутринта Матис забеляза, че Хеге не откъсва очи от Йорген, това преди не се бе случвало. Тя виждаше само Йорген. На Матис никак не му хареса. Той се приближи до дървосекача, когато онзи вече се канеше да излиза.

— Вчера вечерта не си чул добре и аз висях там като глупак.

— О, така ли? — каза Йорген.

И се отправи към гората.

Повече нито дума, беше невъзможно да се сближиш с този човек. Хеге седеше встрани, пръстите й бяха замрели върху куките и тя внимателно наблюдаваше двамата мъже. Но веднага щом Йорген излезе, пръстите й пак затанцуваха по навик.

Всичко си беше както преди и все пак не беше съвсем същото. Матис дълго размишлява над това в търсене на отговора.

Ядат ми се бонбони, помисли си той внезапно.

И веднага реши да отиде до магазина, наистина се нуждаеше от бонбони след целия преживян страх, но Хеге не му даде пари, като й поиска.

— Днес аз ще ида до бакалията — каза тя. — И бездруго отдавна го правя само аз.

Вярно, Матис съвсем беше забравил. Той всеки ден бе зает на езерото.

— Не трябва да изоставяш превоза — продължи тя. — Това е сериозна работа. А в магазина хората само ти досаждат с въпроси.

— Никой не го прави!

— Да, но могат да го направят, а тях това не ги засяга. Разбра ли?

Тя говореше с такъв повелителен тон, че Матис веднага се предаде. Колко беше щастлива вчера през нощта, когато той се прибра. И днес по лицето й бе изписано щастие.

След малко тя му показа пакет с храна.

— Йорген си забрави закуската вкъщи — каза загрижено. — Тъкмо ще ида да му я занеса.

— Аз мога да я занеса — предложи Матис, — знам къде работи сега.

— Не, ти трябва да чакаш на езерото — отговори Хеге. — Не може просто така да отсъстваш.

Тогава Матис каза онова, което го глождеше:

— Освен твоя Йорген ти вече нищо не виждаш! Ужасно е.

Хеге се стъписа.

— Как така? — попита тя, за да спечели време.

— Това не ми харесва — продължи Матис. — Не трябва да мислиш само за Йорген.

Хеге се засмя.

— Ами ти, Матис, ти за кого си мислиш? — попита тя и му намигна. — Не си ли мислиш за едни момичета, които се казват Ана и Ингер?

Но това е съвсем различно! — искаше му се да отговори, но се изрази по друг начин:

— Тогава можеш да гледаш Йорген колкото си искаш — като го изрече, му олекна. Колко умна и добра е Хеге, каза си Матис: значи е забелязала онова с Ана и Ингер.

Хеге тръгна да носи храната на Йорген, а Матис се отправи към езерото.

На брега го налегнаха нови мисли — за очите, лежащи под камъка.

Дори да има пелена върху пелена и камък върху камък, тези очи никога не могат да се скрият.

Той се взираше в безбрежната и гладка водна повърхност. Помогни на Матис! — премина през главата му смътна мисъл.

Защо?

Той потръпна.

— Не, не — безсмислено промърмори и хвана греблата.

Олово в крилете, разсъждаваше той, и там над очите, камък върху камък.