Таряй Весос
Птиците (34)

34

След тази случка Матис очакваше какво още ще направи Йорген. Какво още ще поиска от него. От такива хора като Йорген можеше да се очаква всичко.

Дълбоко в душата си му беше благодарен за онова, което се случи по време на бурята. Макар и за кратко Матис се бе държал като истински мъж. А иначе си беше също толкова безпомощен както преди и го измъчваха мрачни предчувствия. Виждаше колко добре се чувстват Хеге и Йорген заедно. Как Хеге сияе, когато Йорген се връща от гората. Множество малки неуловими знаци му показваха, че тя вече е далеч от предишния живот и от брат си.

Какво ще стане с мен?

Той ги наблюдаваше внимателно.

Мислят ли, че мога да се оправям сам?

Сигурно изобщо не мислят за това.

Веднъж Матис попита Хеге направо:

— Защо Йорген ме накара да изляза по време на бурята?

— Искаше да види дали ще можеш да издържиш — отговори Хеге. — Оказа се, че можеш да издържиш повече, отколкото предполагахме.

При тези думи го втресе. Какво да издържи? Радваше се, че не се изложи. Но това бе едва началото между него и Йорген.

Изпълнен с тревога и мрачни предчувствия, той гребеше из езерото. Нямаше желаещи за превоз, само от време на време минаваше някоя моторница, отиваща към западния бряг. Никой не се нуждаеше от услугите на Матис.

Само едно хубаво нещо научих от Йорген — как да се държа с момичетата, помисли си Матис. Много неща не ги знаех. Цяло чудо е, че не се изложих тогава пред Ана и Ингер.

Тези благословени имена бяха запечатани в съзнанието му. Винаги. Той седеше прегърбен в лодката и бавно движеше греблата.

Скоро Матис отново отвори дума за бъдещето.

— Е, вече решихте ли нещо? — почти враждебно попита той Хеге. И без това беше ясно какво са решили.

— Не — отговори Хеге безгрижно, — нищо не сме решили. И така ни е добре. Ти също недей да мислиш за това.

Той не можеше да я познае, струваше му се напълно отнесена. Когато стоеше близо до нея и виждаше как прелива от радост, Матис сякаш споделяше тази нейна радост, държеше се весело и дръзко, почти предизвикателно.

— Можете да ми кажете всичко направо — заяви Матис веднъж.

— Какво да ти кажем?

— Аз ще издържа всичко — каза той загадъчно, а дълбоко в себе си изпитваше парещ страх.

Хеге подозрително го изгледа — не беше сляпа. После пак се затвори в щастието си и понечи да излезе.

— Помниш ли как беше преди? — започна той, но сам се прекъсна и излезе. Връхлетяха го прекалено много спомени.