Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fuglane, 1957 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Антония Господинова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Таряй Весос. Избрани романи
Птиците. Леденият замък. Лодката вечер
Норвежка, първо издание
Послеслов: Вера Ганчева
Редактор: Вера Ганчева
Коректор: Грета Петрова
Технически редактор: Езекил Лападатов
Този том с избрани творби на големия норвежки писател Таряй Весос се издава с любезното съдействие на НУРЛА, Осло.
За корицата е използван фрагмент от картината „Зимна нощ в планината“ на норвежкия художник Хорал Солберг (1865–1935).
Художествено оформление: Веселин Цаков, 2006 г.
ИК „Хемус Груп“, 2006 г.
© 2006 Антония Господинова, превод от норвежки
ISBN-10: 954–758–017–5
ISBN-13: 978–954–758–017–6
История
- — Добавяне
12
У дома Хеге седеше на верандата и плетеше. Беше седнала така, че да може да наблюдава пътечката, идваща от шосето. Щом се показа от гората, Матис веднага видя сестра си и тя му се стори като малко сиво кълбо.
Оттук се виждаше като нещо съвсем дребно. Сгънато тяло. Все едно я нямаше.
Какво ли има вътре в главата й? — замисли се Матис. Толкова бе умна. Много я уважаваше за това. Понякога й се случваше да избухне заради постоянните му издънки.
Трябваше тя да е по-малката. Тогава той щеше да я знае още от бебе, щеше да я храни с лъжичка, а устата й щеше да е изцапана. Всичко беше не както трябва да бъде, и това също.
Сенките на дърветата започнаха да се издължават. Свечеряваше се и времето захладня. Благословена прохлада за онзи, който цял ден се е трудил в жегата.
Хеге се изправи, щом той влезе.
— Надявам се, че си ял? — каза тя вместо поздрав.
— Можеш да не се съмняваш — многозначително отговори Матис, радостен, че днес бе свършил нещо полезно, за което можеше да разкаже. — Там, където бях, не ме оставиха гладен — добави той.
Хеге започна да разпитва къде е ходил и какво е правил, искаше й се да разбере как е минал денят. Нямаше как да не й разкаже.
— Досега бях там, във фермата.
— Виж ти.
Можеше да прибави цялата си дневна надница към онова, което сестра му получаваше за плетките си.
— Но той се разплати с мен подобаващо — каза бързо Матис. — Даде ми пари в брой.
— И за какво ти ги даде?
Беше непоносима в такива моменти.
— Даде ми ги за двете лехи! Разплатиха се с мен както трябва. Иначе не върви.
— Виж ти! — каза Хеге.
— Ти сама знаеш какво означава да се разплатят с теб, нали плетеш пуловери.
От вълнение гласът му трепереше и бързаше да разкаже за двамата влюбени.
— А после попитах нещо жената на фермера и тя не можа да ми отговори — завърши разказа си Матис.
Хеге отегчено попита:
— Пак ли? Все същият въпрос?
— Да, тя беше една такава… — отвърна Матис.
— Няма значение, трябва веднъж завинаги да престанеш с това! — скастри го Хеге.
— И защо?
— Защото е глупаво — отговори Хеге с горчивина в гласа.
Матис се сви и повече не проговори. Хеге не се беше поинтересувала какъв въпрос е задал на жената. Тя и така знаеше.
Но пък вечерта Хеге каза, че иска да погледа кръженето на бекаса му, и той го възприе като награда за това, че беше работил толкова усилно през деня. Постепенно беше започнал да си мисли, че кръженето на бекаса над къщата им е негово дело. Сега и Хеге пожела да го види.
— Добре, че се осъзна най-после — рече той.
Беше тихо и всичко вървеше както трябва. Матис се радваше и въртеше глава. Чакаше и се ослушваше.
И бекасът долетя с всичко неописуемо, съпътстващо полета му. И Хеге участваше в това. Проблясване, крило, докоснало сърцето, и после отново никой.
Сестра му мълчеше, но очевидно бе в добро настроение.
Матис развълнувано каза:
— И така отново и отново.
Хеге реши, че вече могат да си лягат. Разбира се, кръженето развълнува и нея, мислеше си Матис.
Затова я докосна по рамото. Прииска му се да й разкаже, че тяхната къща се е променила и вече има предимство пред останалите къщи, сякаш се беше извисила над тях. Беше немислимо да обясни всичко това на Хеге, но пък можеше да докосне рамото й.
— Сега и ти видя кръженето — рече само той и на лицето му неволно се появи собственическо изражение.
Хеге, унесена в мислите си, каза:
— Говориш така, сякаш ти си причината.
Матис застина с отворена уста. Погледна сестра си уплашено. Да говори подобни неща в такъв момент? После гневно избухна:
— Защо си такава? Винаги всичко разваляш!
— Успокой се!
Но той не желаеше да се успокои, оглеждаше се наоколо, сякаш търсеше нещо, с което да я подразни. Първото, което попадна пред очите му, бяха изсъхналите върхове на трепетликите. Забравил за всичките си обещания, Матис посочи дърветата:
— Виждаш ли ги? Ще ти кажа нещо — те носят нашите имена! Наричат ги Матис-и-Хеге! Ясно ли ти е! На теб също ти се подиграват.
Очакваше Хеге да избухне всеки момент. Но не последва нищо. Само попита спокойна и невъзмутима:
— Значи знаеш?
Матис я погледна втренчено.
— Мислех си, че в тази къща само аз знам за това — каза тя и го потупа по рамото.
Хеге се оказа по-горда, отколкото той си мислеше. Говореше за дърветата на позора:
— Какво отношение имат те към нас? Това не ни засяга. Глупави момчешки измислици. Детска работа.
Сякаш бе пораснала изведнъж. И Матис порасна заедно с нея, защото стоеше до Хеге и й беше брат, и защото едното изсъхнало дърво носеше името му, а на него му беше все едно.
Всъщност той не бе напълно съгласен със сестра си. Лесно й е на нея да говори така. Но му беше приятно да я слуша и гледа, придаваше му сили. Без да го изпуска от очи, Хеге каза решително:
— Хайде да не споменаваме тези дървета повече. Те могат да си стоят тук вечно, на нас ни е все едно.
— Да — съгласи се Матис и замълча.