Таряй Весос
Птиците (11)

11

Когато се събуди Матис беше като сварен от палещото слънце. Първото, което видя, щом главата му малко се проясни, бяха тримата плевящи в полето. Бяха ниско приведени над противните редове с ряпа. Работеха отдавна, личеше си по това колко бяха оплевили.

Бяха започнали, без да го събудят. Досрамя го, макар че не го бе заслужил. Докато Матис преживяваше случилото се, домакинята излезе от къщата и се приближи към него.

— Аз им казах да не те будят. Мъжът ми искаше да те събуди, но ти спеше толкова сладко, че го разубедих. Тръгнаха преди няколко часа.

Матис запримигва, не знаейки какво да й отговори. Стопанката бе мила. Сега разбра защо сутринта така решително се отби от пътя точно към тази ферма. Това лице му беше познато отпреди. Беше идвал тук и друг път.

— Сигурно снощи не си спал достатъчно? — попита тя, сякаш за да му подскаже подходящо оправдание.

— О, да! — възкликна Матис. — Не съм спал от две нощи. Над дома ни кръжи горски бекас.

Той го произнесе по такъв начин, че жената леко се стъписа, но само за момент — докато си спомни с кого си има работа. Матис усети това много ясно.

— Разбирам — каза жената спокойно. — Не ти е било до сън при това положение. Как стана така, че бекасът дойде при вас? — попита тя търпеливо.

Матис засия:

— Просто се появи. Късно през нощта. Оттогава сънувам странни сънища.

— Така значи. Но човек трябва да пази сънищата за себе си, така че е по-добре да не говорим за тях — каза стопанката, която си имаше и други грижи.

Каква умна жена, помисли си Матис. Той неспокойно погледна към тримата плевящи, които се потяха под палещото слънце. Тя улови погледа му.

— Кажи ми какво повече ти се иска — да идеш при тях на полето или да дойдеш при мен в кухнята и да пийнеш чаша кафе?

— Искам кафе, толкова е вкусно — оживи се той.

— Мисля, че направи добър избор — отговори жената.

— Макар че е приятно да наблюдавам и влюбените — добави Матис, желаейки да бъде честен.

— О, да. Но нека оставим влюбените да плевят, а пък ние двамата с теб да пийнем кафе.

— Добре, ако може.

Ето такива трябва да бъдат жените, мислеше си Матис, вървейки след нея към кухнята.

Кафето беше хубаво. Жената се поинтересува с какво се занимава сестра му.

— Знаеш ли, тя вечно плете пуловери.

После замълчаха. На Матис му стана болно, като си помисли за Хеге, която бе принудена да го изхранва.

— Понеже ям толкова много — довери той. Не можеше да излъже тази жена. — Изяждам всичко, което тя припечели.

Стопанката нищо не отговори, само постоянно му доливаше кафе.

— А сега вече започна да побелява — продължи той.

Тя мълчеше.

— С мен не е никак лесно — каза той.

Тук жената се изправи и го прекъсна:

— За тези неща не се говори, Матис.

Не се говори? А на него така му искаше да поговори за себе си и сестра си. Не му се удаваше често такъв случай — да пие кафе и да разговаря с жена за онова, което го вълнува.

— Не, няма да говоря тогава! — Гласът му трепереше.

Жената си намери някаква работа в съседната стая и Матис остана сам за известно време. Когато тя се върна, той си стоеше все така, без да помръдва, потънал в сложни и неприятни мисли, гложден от най-важния въпрос:

— Мога ли да те попитам нещо?

Жената кимна, но не особено охотно.

— Питай, но ще видим дали ще ти отговоря, или не. Дали ще мога.

Матис попита:

— Защо всичко е така, както е?

Тя поклати глава. Само толкова. Не се осмели да зададе въпроса отново. Търпеливо зачака. На пръв поглед търпеливо. А отвътре целият изгаряше от нетърпение. Той отново се обърна към нея. Тя пак поклати глава.

— Искаш ли още кафе? — каза само.

Матис хем разбираше, хем не разбираше. Втресе го. Беше надникнал в цяла бездна от загадки.

— Може малко — рече той за кафето. — Но нали бекасът все пак долетя? — продължи Матис питащо.

— Да, над нашата къща не сме виждали подобно нещо — бързо каза жената, доволна, че може да му отговори по този начин. — Поседи малко тук! — добави тя и излезе за момент от стаята, докато болезненият въпрос отново потъна в бездната, там, където винаги се бе таил.

 

 

Времето минаваше, а Матис продължаваше да седи.

— Сигурно се потят там — каза той на стопанката. Тя приготвяше вечерята, скоро щеше пак да стане време за ядене. — Мислиш ли, че трябва да отида при тях?

— Не, вече е късно. След малко ще се приберат — отговори жената, виждайки колко е объркан. — Няма да им хареса, ако се появиш в този момент.

Гласът и изражението й бяха властни. Матис беше като на тръни, очаквайки срещата с работещите на полето. Ето че след малко стопанката излезе навън и им извика да се прибират. Сега му се прииска да е с тях и да си мият заедно ръцете на ручея.

Най-накрая си дойдоха. Вратата беше отворена. Позабавиха се малко отвън. Матис, който имаше остър слух, се напрягаше да чуе дали някой бе споменал „Глупака“. Да. Каза го младежът. Матис не успя да разбере в каква връзка. После и тримата влязоха вътре. Матис се завъртя на стола. Изпълнен със срам, се обърна към фермера:

— Трябваше да дойда при вас и да си доплевя редовете, но ме поканиха да пия кафе.

Мъжът кимна мълчаливо. Беше уморен, гърбът го болеше и затова не бе толкова приветлив както сутринта.

— Ние отдавна доплевихме опашката ти — каза той. — Не можехме да я оставим така.

Двамата влюбени минаха покрай Матис, сякаш не го забелязаха. Изглеждаха смутени.

— Ела да хапнеш с нас, Матис! — все пак го покани мъжът, сменяйки темата на разговора.

— Да, няма да е зле да хапнем — отговори Матис. А мислено потръпна.

Онова, което му помогна, докато вечеряха, бяха влюбените. От такива млади можеше да се очакват само стрелкащи погледи и насмешки, но те се отнасяха добре с него и го гледаха благосклонно. Явно отвън стопанката ги бе предупредила как да се държат. Беше му се случвало и друг път. Какво пък, нека! — каза си той, прогонвайки неприятните мисли.

Жалко само, че младите бяха уморени и вече нямаха сили да бъдат толкова влюбени както сутринта. Колко жалко! — мислеше си Матис. Искаше му се да поговори за това с девойката, докато обядваха седнали един срещу друг. Той не откъсваше очи от нея. Измитите й момински ръце лежаха кротко на масата.

— Уморена ли си? — започна Матис, събрал достатъчно смелост.

Без сам да подозира, произнесе думите с такава нежност, почти майчинска, че всички на масата с удивление го погледнаха. Момичето се изчерви.

— Да — бързо и тихо отговори тя, доловила в гласа му доброта и разбиране, които я поразиха.

Всички чакаха какво още ще каже Матис.

— Значи жалко тогава и за влюбените! — рече той. В главата му всичко се бе объркало и той не можеше да се справи. Но говореше онова, което мисли.

 

 

Всички облекчено се разсмяха и продължиха да се хранят. Матис също се засмя. Може би все пак не бе толкова глупав? Смехът му приличаше на цвилене и това още повече разсмиваше останалите. После изведнъж стана тихо. Тихо като след гръм. Защо ли? Никой не знаеше.

Станаха от масата. Работата за деня бе приключила и мъжът попита двамата влюбени дали могат да дойдат и утре да помогнат.

— Разбира се, ще дойдем — отговориха те и си тръгнаха.

Матис дълго гледа след тях. Самият той утре нямаше да дойде и нямаше да може повече да им се радва, докато ги наблюдава.

— Сигурно не искаш и аз да идвам утре? — насили се да попита. След днешната работа да задава подобен въпрос бе почти наглост.

Мъжът също се почувства неловко.

— Няма да има кой знае каква полза от това… — отвърна той. — Ти самият как мислиш? Но дай първо да се разплатим за днес.

— Не! Аз нищо не свърших. Така си е.

— О, все пак трябва да ти платя нещо.

— Добре, но само за двете лехи! — Матис звучеше почти отчаяно. — Но не повече. Сметни колко прави.

И двамата изпитваха неловкост. Матис забеляза, че стопанката крадешком намигна на мъжа си и той каза:

— Добре, така ще се разберем. За две лехи. И ще смятам, че сме се разплатили.

Фермерът подаде на Матис парите и му благодари за работата, както беше прието.

— Хм! — промърмори Матис.

— Нещо не е наред ли? — попита мъжът.

— Не, всичко е наред. Разплатихме се.

Разплатихме се, мърмореше си той. Беше му приятно още веднъж да повтори тези прекрасни думи. Така разговарят мъжете.

Матис си сложи шапката.

— Е, това беше — каза той на вратата. Мъжът и жената го гледаха объркани.