Джеймс Осуалд
Книга на душите (9)

9.

Движи се по улиците като в транс, а краката му следват познатия маршрут, изминаван безброй пъти. Постоянният ритъм на кожените обувки, стъпващи по паважа, му помага да притъпи съзнанието си, да потисне чувствата, които заплашват да го завладеят всеки момент. Мисленето е твърде болезнено, затова той просто крачи.

Не е съвсем сигурен какво го е довело до това място. Сигурно има някаква причина, но търсенето й може да изкара на повърхността нещо друго. По-добре просто да се остави да бъде носен от течението. Това е антикварна книжарница, която мирише на прах и библиотека. Между лавиците има тесни пътеки, а самите лавици се извисяват над него, пълни с безброй редове от думи. Прокарва пръсти по неравните гръбчета на книгите и продължава напред към бюрото в дъното. Имаше някаква причина да дойде тук. Имаше нещо, което трябваше да каже.

Наоколо няма никого. Няколко стари тома лежат на бюрото до отворена инвентарна книга, сякаш собственикът на магазина е бил прекъснат точно докато ги е каталогизирал. Зад бюрото има врата, която води към малък офис. Без да е съвсем сигурен защо, той я отваря и влиза вътре.

И тук няма никого. До едната стена са изправени две стари картотеки, а под прозореца има ниска етажерка с книги. Самият прозорец гледа към запуснатия заден двор. По-голямата част от пространството в офиса е заета от голямо старинно бюро, върху което има само настолна лампа и една-единствена голяма книга с кожена подвързия.

Нещо във вида на книгата го кара да потръпне. Дали не я е виждал преди? Не знае, не иска и да мисли за това. В момента мислите му са прекалено болезнени. Но книгата не го оставя, привлича го като магнит, шепне му да я отвори, да я прочете.

Посяга към нея и тогава забелязва разделителя — тънка ивица плат, пъхната между фините пергаментови листове, увиснала от ръба на бюрото като увехнало цвете. Ръката му посяга към плата, хваща го с два пръста и го измъква от книгата. Нещо като далечен вик на гняв и раздразнение отеква в тишината, но той не му обръща внимание. За него в момента съществува само това парче плат, това късче от дреха. Познато му е на допир.

Вече знае всичко.