Метаданни
Данни
- Серия
- Мистериите на инспектор Маклейн (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Book of Souls, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Карачанова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Осуалд
Заглавие: Книга на душите
Преводач: Стоянка Христова Карачанова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 18.06.2015
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1474-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16170
История
- — Добавяне
15.
— Господин Андерсън, отричате, че сте отвлекли и убили Кърсти Съмърс, но разследващите полицаи са открили доказателства в мазето ви, от които е видно, че тя е била държана там против волята си и че е била убита там.
Той седи в галерията и се взира в стареца на подсъдимата скамейка. Бялата му коса е остригана до скалпа в почти монашеска тонзура, костюмът от туид стои елегантно на стройната му слаба фигура. Очила с рогови рамки се крепят на върха на дългия изящен нос, а тъмните пронизващи очи са впити неотклонно в адвоката му.
Трябва да мрази Доналд Андерсън до дъното на душата си, трябва да гори от желание да скочи долу в съдебната зала, да прескочи ниската решетка и да изтръгне живота от гърдите на този ужасен човек. Единственото, което чувства обаче, е отчаяние и безпомощност. Не може да направи нищо, за да я върне. Няма нищо, което този съд да може да направи, за да върне времето назад.
— Не съм я убил аз — чува се спокойният глас на Андерсън. Прилича на търпелив учител, свикнал да обяснява на по-ниско интелигентни от него самия. — Може тялото ми да е направило тези ужасни неща, но то не беше под мой контрол. Беше под контрола на книгата. Тя ме накара да я убия.
— Това би трябвало да е така наречената Liber animorum, която твърдите, че сте намерили и закупили на някаква гаражна разпродажба — казва адвокатът и прави справка в бележките си. — „Книга на душите“.
— Точно така — отвръща Андерсън и усмивката му прилича на адска гримаса.
— Същата книга ли ви накара да отвлечете и убиете всички онези други жени? Лора Фентън, Даян Киниър, Роузи Бъкли, Джос Еванс? Сигурно я притежавате от доста време, господин Андерсън?
— Не, не, не. Това не бях аз. Книгата беше. Вижте, тя поема контрол над човека. Само по този начин може да се храни.
— Да се храни?
— От душите им, сър. Тя прави точно това — храни се с душите на хората.