Джеймс Осуалд
Книга на душите (63)

63.

Съдът ви намира за виновен по всички обвинения, а именно отвличането, изнасилването и убийството на Лора Фентън, Даян Киниър, Роузи Бъкли, Джейн Уинстън, Сара Чалмърс, Сара Смайт, Джос Еванс, Хенриета Адамсън, Кории Фаркър и Кърсти Съмърс.

Журналистите отново са тук, скупчени в съдебната зала, сякаш това е някакъв евтин театрален спектакъл. Той седи отпред и слуша, докато съдията изрежда имената на жертвите, и всяко от тях се забива като стрела в душата му. Тогава идва и последното — Кърсти Съмърс. Неговата Кърсти. Вдига глава и поглежда виновника. Той вече не е обвиняем, не е подсъдим, няма ни най-малка възможност да е невинен. Доналд Андерсън отвръща на погледа му с безизразен взор, на лицето му е застинал неразгадаем израз.

За престъплението предумишлено убийство предвиденото от закона наказание е доживотен затвор. Предвид особената жестокост, с която са извършени престъпленията ви, и тъй като не сте показали, че съжалявате за деянията си, а дори сте опитали да пледирате доста абсурдна теза за невменяемост, считам, че трябва да излежите най-малко тридесет години лишаване от свобода, без възможност за освобождаване под гаранция преди този срок. Господа, моля, отведете затворника.

Ударът на съдийското чукче е стартов сигнал за надигането на хиляди гласове. Всичко свърши. Гледа как двама полицаи отвеждат Доналд Андерсън извън залата. Той е на шейсет и три години, ще умре в затвора. Справедливостта възтържествува.

Но това не е достатъчно.

Никога няма да бъде достатъчно.