Джеймс Осуалд
Книга на душите (50)

50.

— Не може да е престояла в леда повече от два-три часа. Тялото й едва е започнало да замръзва.

Маклейн стоеше сред стерилната обстановка на градската морга, докато Ангъс Кадуоладър извършваше първоначалния оглед на мъртвото тяло. Положена на масата от неръждаема стомана, Триша Лубкин изглеждаше още по-студена, отколкото навън в леда. Единствено червената коса й придаваше някакъв цвят, но дори той изглеждаше мъртъв. Разрезът, минаващ напречно през шията й от ухо до ухо, беше избледнял, почистен добре от човека, който я бе убил.

— Можеш ли да направиш предположение за часа на смъртта?

— Трудно — намръщи се Кадуоладър. — Със сигурност е била мъртва достатъчно дълго, че вътрешните й органи да се охладят до температурата на околната среда. Това ще рече до около нулата, но не са налице други индикатори, за да се определи. Ефектът би бил същият, ако я беше сложил в някое от тези чекмеджета. — Патологът кимна към редицата хладилни камери с ужасяващо съдържание.

— Въпреки това можеш да предположиш — настоя Маклейн.

Опита да се усмихне на стария си приятел, но не беше съвсем сигурен дали е успял. Така или иначе настроението му не беше никак весело.

— Трябва да стрелям напосоки, Тони. Все пак бих казал, че смъртта е настъпила в интервала между двадесет и четири до четиридесет и осем часа преди да я открием. Освен ако след смъртта не е била държана на някакво наистина много студено място. Като в заледен поток например. Но ако изходим от предположението, че става въпрос за същия човек, убил Кейт Маккензи и Одри Карпентър, можем да кажем, че когато я открихме, е била мъртва от не повече от дванайсет часа.

— А каква е причината за смъртта?

— Трябва ми малко време за това, но отново ще кажа, че явно е причинена от разреза на шията. Дълбок е почти то шийните прешлени. Сигурно кръвта й е изтекла бързо и смъртта също е настъпила бързо.

Кадуоладър продължи изследването с детайлен оглед на ръцете и пръстите на Триша Лубкин. Използва някакъв тънък инструмент, за да изстърже съдържанието под ноктите й, и предаде образците на мълчаливата си асистентка Грейси. Работата му по тялото продължи бавно и методично, като накрая стигна до главата й. Маклейн стоеше неподвижен и очакваше да разбере какви други следи криеше тялото на мъртвата жена. В момента наистина нямаше какво повече да направи.

— Това е интересно — обади се Кадуоладър и се наведе още по-ниско над челото на Триша. — Трейси, моля те, подай ми лупата и намери рентгенова снимка на черепа й. Фронтална.

Взе подаденото му увеличително стъкло и отново се наведе над тялото, след което се отдалечи към светлинното табло, където Трейси вече бе закрепила нужната снимка. Маклейн го последва със слабата надежда, че патологът е открил нещо важно.

— На челото й има леки наранявания. — Кадуоладър посочи към една неопределена област от рентгеновата снимка, точно над очните кухини. Маклейн не успя да различи нищо. — А тук, около очните орбити и кухината на синусите, виждаме микрофрактури.

— Това значи ли, че си е ударила главата в нещо?

— Не точно — отвърна патологът и се върна обратно при тялото на масата. Посочи с ръка, облечена в латексова ръкавица, и обясни: — По китките и глезените й има следи от връзване, била е вързана доста време. Ако е паднала или е била блъсната, след като вече е била вързана, щеше да има следи и на други места по тялото й, може би на бедро или рамо. Щях да съм изненадан, ако носът й не беше счупен. Но няма нищо такова.

— И какво точно намекваш?

— Запознат ли си е израза „глазгоуска целувка“? — усмихна се Кадуоладър.

— Ударила е нападателя си с глава в лицето?

— Да, и то немного преди настъпването на смъртта. Ударът е бил доста силен. Ако се съди по собствените й наранявания, нападателят й сигурно в момента е украсен с голяма цицина. Бих се изненадал, ако и на него самия не му се налага да посети лекар.

Патологът се обърна отново към лицето й и топлината в гласа му беше съвсем осезаема, когато каза:

— Жалко, че това не е успяло да те спаси, скъпа, но браво на теб.

— Зает ли си, детектив?

Маклейн надникна през вратата на оперативната стая и забеляза, че фотографията на Триша Лубкин бе преместена върху бялата дъска. Сега стоеше до тези на другите две жертви, всички застигнати от жестока и ненавременна смърт.

— Зависи кой ме търси, сър — вдигна глава от компютъра си Макбрайд и успя да потисне прозявката си.

— Не се шегувай. Може би предпочиташ да работиш по случая с наркотиците.

— Защо? Какво искате да свърша?

— Искам да се свържеш с всички болници и частни хирургични практики в областта. Виж дали няма да откриеш някой униформен да ти помогне. Ще търсите хора, които са били приемани със счупен нос през последните четири дни.

— Хм, дали от болниците ще ни дадат такава информация? Имам предвид, нали има конфиденциалност на данните за пациента и така нататък.

— Сигурно няма. Но ако успеете да ги убедите поне да ви кажат идвал ли е някой с такъв проблем, това може да ни помогне да стесним кръга. Опитай първо с частните практики и им обясни, че става въпрос за разследване на убийство.

— Окей, сър — отвърна Макбрайд и посегна към компютърната мишка. — Разбирам, че това трябва да се свърши веднага.

— Ако можеш, дори по-бързо. Защо? С какво друго се занимаваш?

— С пожарите. Знаете ли, оказахте се прав. Е, поне за тези, които успях да проверя до момента. Всички сгради са свързани с някаква организация, наречена Гилдия на странниците. Не можах да разбера кои точно са били те, но предполагам, че са част от старите гилдии на търговците от шестнайсети век.

— Странници обикновено са наричали търговците и занаятчиите, които не са членували в гилдии — отвърна Маклейн. — Никога не съм чувал те самите да са сформирали своя гилдия.

— Аз също не съм. Щях да питам чичо си, той знае всичко, което може да се знае за историята на Единбург.

— Колко от сградите успя да проучиш назад във времето?

— Засега четири. Не е лесно човек да се добере до документите за собственост, а и те невинаги датират от толкова отдавна.

Четири от дванайсет — доста висок процент, за да е обикновено съвпадение. Но дори и да не беше съвпадение, Маклейн не знаеше с какво би му помогнала тази информация. Гилдията на странниците отдавна не беше действаща, а дори и да беше, за какво й бе да изгаря старите си сгради? И как точно?

— Добра работа, детектив. Попитай чичо си следващия път, когато го видиш. Но сега трябва да се заемеш с докторите. От миналия четвъртък насам нашият убиец е със счупен нос и искам да знам къде е ходил да си го оправи.