Джеймс Осуалд
Книга на душите (19)

19.

— Знаеш ли какво си, Тони Маклейн? Едно себично копеле, това си ти!

Седи на кухненската маса и държи чаша кафе между дланите си, докато търси начин да възрази. И въпреки че устните му почти изричат познатия отговор, някъде дълбоко в себе си допуска, че тя все пак е права.

— Виж, Кърсти, нямах друг избор…

— Не ми ги разправяй тия, дори не започвай!

Застанала е на прага с ръце на кръста, дългата й черна коса днес е разпусната и пада свободно по гърба й. Полата, която й подари за рождения ден, й стои добре, подхожда на зелените й очи. Дори когато е ядосана, той не може да не ги погледне и да се усмихне, поне мъничко.

— Ти слушаш ли ме въобще? Господи, все едно говоря на дете. Правим планове за този уикенд от месеци.

Това изтрива усмивката от лицето му.

— Знам, Кей. И аз го чаках с нетърпение и съм се записал за отпуск от юли, но нали го знаеш какъв е Дъф!

Тя се хвърля отчаяно на един от кухненските столове. Никога преди не е виждал някой да прави нещо подобно, но това е най-подходящата дума, с която може да го нарече.

— Знам какъв си. Безхарактерен. А сам знаеш, че ако не се опълчиш на тези нахалници, скоро ще загубиш уважението им!

— Дъф е инспектор, Кей. Знаеш колко труд положих, за да започна в отдел „Разследвания“, а мястото ми е само временно, докато Кийн е в болнични заради счупения крак. Ако не успея да направя добро впечатление сега, кога ще имам друг шанс?

— Е, и какво тогава? — скача тя от мястото си също толкова пламенно, колкото е седнала, и столът полита назад. — Да зарежеш всичко само като ти свирнат? Да се обърнеш по гръб и да позволиш да те почешат по коремчето?

— Кърсти, аз…

— Забрави. Просто… забрави — казва тя и грабва палтото си от закачалката в антрето. На излизане затръшва вратата толкова силно, че тя отскача и се отваря отново. Той се втурва след нея навън в коридора, където възрастната им съседка го посреща с объркан и изненадан поглед.

— Кърсти! Къде тръгна?

Но единственият отговор, който получава, е развяната й черна коса, която се носи след нея, докато слиза забързано по стълбите.