Джеймс Осуалд
Книга на душите (24)

24.

Стои в предната част на съдебната зала, вниманието на медиите вече е стихнало, а зрителите са поизгубили апетита си към спектакъла. Несъмнено ще се върнат за произнасянето на присъдата, но засега тази фарисейска драма се разиграва само за пред съдията, съдебните заседатели и още неколцина. Доналд Андерсън седи на подсъдимата скамейка и лицето му изглежда безизразно. Двама едри полицаи са застанали зад него, но изглежда малко вероятно този фин и благовъзпитан човек да прояви непокорство. Той никога не би отвличал жени — по една годишно в продължение на десет години, не би ги изнасилвал и измъчвал в мазето под антикварната си книжарница, и не би ги убивал, след като му омръзнат. Никога не би измил мъртвите им тела и не би ги отнесъл някъде до течаща вода, под някой мост, където лесно могат да бъдат открити.

— Такъв тип психоза не е необичайна, въпреки че рядко се среща в толкова остра форма, разбира се.

Съсредоточава вниманието си върху човека на свидетелското място. Професор Матю Хилтън. Психиатър, когото полицията използва при създаване на профилите на убийци. Ако не го лъже паметта, именно професор Хилтън беше предположил, че Коледния убиец вероятно е мъж в средата на четиридесетте, фрустриран, с интелект под средното ниво, който живее с по-възрастен доминиращ родител или някога е бил малтретиран от някого от родителите си, вече покойник. Този портрет нямаше нищо общо с шейсетгодишния заможен собственик на книжарница, застанал на подсъдимата скамейка.

— Мотивът за поведението често е неясен и лежи скрит дълбоко в подсъзнанието. Той може да е някое дълго потискано травмиращо преживяване от детството, случайно изведено наяве на по-късен етап от живота. Проявеното насилие се категоризира паралелно с този потиснат спомен, като по този начин пациентът има реалното усещане, че тези деяния са били извършени от друго лице.

Пациентът. Ха! Копеле, което убива и изнасилва. Или всичко това е част от представлението, изнасяно от Хилтън? Представяйки обвиняемия като психичноболен самотник, той вършеше половината от работата, необходима за убеждаването на съдебните заседатели, че е именно такъв.

— Изправен пред осъзнаването на стореното, пред истинския ужас на извършените престъпления, той сам създава около себе си измамна реалност, изградена около живота и работата му. В случая е налице фиксация по отношение на древна книга, която по някакъв начин успява да обсеби душата на всеки, който я прочете, като след това го принуждава да извършва неописуеми неща. Истинско чудо е колко изобретателен може да бъде човешкият ум.

Отпуска се обратно в твърдия пластмасов стол и отмества поглед от самодоволната физиономия на професор Хилтън към Андерсън, а след това към съда и съдебните заседатели. Дали те ще се вържат на тези глупости? Дали ще постановят присъдата си при условията на намалена вменяемост?

— Професор Хилтън, това означава ли, че по ваше мнение Доналд Андерсън не може да носи отговорност за постъпките си, или казано накратко, е невменяем? — последва въпрос отстрана на защитника на обвиняемия, подъл дребен адвокат. Как ли спеше нощем, съзнавайки, че защитава едно чудовище?

— Той страда от психоза и самозаблуда. Бих казал, че това е класически случай на шизофрения — обръща се професор Хилтън към съдебните заседатели и допуска лека усмивка да се прокрадне на лицето му. — Думата не ми допада, но е от тези, които повечето хора биха разбрали недвусмислено, така че отговорът ми е „да“. Доналд Андерсън е невменяем.