Даина Чавиано
Мъжът, жената и гладът (3)

1.

Братле, колко време мина… Спомням си как ходехме на моста на Кубаналеко да гледаме момичетата на плажа. Бяхме още хлапета. Какъв кеф беше. Още се чудя как завърших гимназия. Баща ми щеше да получи удар, когато му казах да забрави за университета и за лекарската кариера. Къде ти, човече! Нямаше да издържа на това напрежение. Освен това винаги съм си падал по рисуването. Да не ти разправям какъв джангър се вдигна. Представи си — син художник. Баща ми ругаеше наляво и надясно из апартамента, а майка ми тичаше след него и затваряше прозорците, за да не чуят съседите. Страхотна сценка. По това време в квартала е адски шумно, но тогава се възцари пълна тишина. Предполагам, че всички са стояли със залепени на стената уши, за да чуят скандала. При все това си струваше. Ако не бях учил рисуване, сега щях да бачкам по дванайсет часа на ден в пълна с хлебарки болница за няколко жалки песо, които за нищо не стигат. Освен това исках да се забавлявам и да имам време за нимфите… Спомняш ли си? „Стар недъгав сатир, който нимфите дебнеш…“^[1] Уверявам те, че няма по-подходящо място да свалиш някоя готина мацка от едно училище по изкуство. Ако знаех, че нищо от това няма да се повтори, щях да му се насладя двойно… Животът обаче ти погажда какви ли не номера. Учиш като вол, работиш като глупак и когато мислиш, че вече можеш да се кефиш истински, появява се нещо, което ти скапва живота. Разбира се, в моя случай не беше само едно, а цял куп неща, но главното беше Клаудия. Започнахме да движим заедно, когато следвах изобразително изкуство. Или по-скоро я видях за първи път през онзи период. В действителност станахме гаджета, след като ме изхвърлиха от училището заради онзи скандал с памфлета. Изгониха много хора, но ще ти разкажа тази история друг път… Сега само Клаудия ми е в главата. За първи път срещах момиче като нея — беше адски странна. Затова хлътнах. Влюбих се до уши. Ако не беше такава, може би щях да преспя с нея два пъти и после да се чупя. Но не. Взех, че се увлякох по най-странното момиче, което съм срещал. Мисля, че ме хвана с нещо. Сигурно ми е направила някоя магия. Не че съм я заварвал да върши нещо подозрително; никога не съм я виждал да се занимава с магии, но в тази страна човек може да очаква всичко от жените. Казвам ти го от собствен опит: не вярвай на никоя, колкото и университетски дипломи да има. Беше учила много — много история на изкуството и много марксизъм, но беше по-голяма спиритистка и от Алан Кардек. Уверявам те. Постоянно виждаше неща, които никой друг не виждаше… Не, не беше луда, нито истерична. Беше идеалната жена — дама в салона, кралица в кухнята и курва в леглото. И казвам курва с обич, в хубавия смисъл на думата. Беше от онези курви, които те размекват, защото са толкова наивни, че вярват на всичко, което им кажеш, но не защото са тъпи, а защото са благородни. Освен това можех да разговарям за всичко с нея. А когато кажеше нещо, то винаги се случваше. Беше ходещ хороскоп. Уверявам те, брат, идеалната жена… Дали е била девствена, когато я срещнах? Да не си луд? Тя не се занимаваше с такива глупости. Задръж за себе си девствениците — създават само главоболия. И колкото са по на години, толкова по-лошо. Травмират те, предявяват изисквания, отговорности и накрая свършваш при някой психиатър. Къде ти! Тези неща не са за мен… Е, другите също създават проблеми, но в друг смисъл. Приятел, какво да ти кажа? Всички ти усложняват живота, въпреки че, да си призная, Клаудия е на първо място. Страхотни главоболия си създадох с това момиче!… Добре, ще ти разкажа на части. Трябва обаче да започна от началото, защото вече ти казах, че не беше обикновена мацка, а за да обясня защо, се иска време. Кафе? Няма да ми дойде зле. Мисля, че на две пресечки от тук има заведение.