Даина Чавиано
Мъжът, жената и гладът (23)

5.

Дори не мога да ти кажа дали Мавърката беше мечтателна като Клаудия. Понякога беше като отнесена, но нямам представа какви мисли са й минавали през главата. Не си спомням да ми е разказвала нито един свой сън; нито дори когато оставах да спя при нея и трябваше да я будя, защото викаше така, сякаш я убиваха… През цялото време измислях разни истории пред Лети, за да мога да спя извън къщи. И колко труд ми струваше да я убедя! Не жена ми Лети, а Мавърката. В началото дори не искаше да излиза с мен. А когато накрая се съгласи, приемаше само ако ходехме на оживени места — театър, парк, „Малекон“. Но винаги ме зарязваше под някакъв претекст — че било късно, че детето… Оставяше го на една своя приятелка, но понякога дори нямаше и единайсет, а вече искаше да си тръгне. Така изкарахме три месеца. Подлудяваше ме. Беше загадка. Разбрах, че я е страх, но не знам от какво. А после, когато най-после задвижихме заедно и помислих, че е настъпил краят на загадките, нещата не се подобриха. Разбира се, че говорехме за хиляди неща. В крайна сметка тя не беше сфинкс. Наложи се да си посмажа мозъка, защото беше ръждясал след десетгодишен брак. Не знам от колко време изобщо не четях. Предполагам, че именно тогава Лети започна да подозира нещо. Бяхме прочели заедно купища книги като гаджета, но тя също бе престанала да чете, когато роди. Разговорите ни бяха от скучни по-скучни — че Татико няма обувки, че Лоренсито е блед и злояд, че дажбата ориз е недостатъчна… Братле, обичах я, но се бях отегчил до смърт като баща и глава на семейство. Мавърката ме измъкна от монотонността. Разбърка душата и ума ми. Обърна ме наопаки. Когато започнах да излизам с нея, почти се ужасих от себе си. Взех да използвам думи, които от години не произнасях. Тя ми помогна да се измъкна от дупката. Благодарение на нея отново започнах да мисля. Знаеш, че силата ми беше по-скоро в науката, но харесвах също автори като Селинджър и Марк Твен… Сега трябваше да се захвана с авангардистите, да изучавам различните течения и куп автори, за които дори не бях чувал. Тя ми даваше книгите. Някои взимаше от библиотеката, други бяха на нейни познати, които пътуваха в чужбина и ги вкарваха тайно. Открих истински чудеса. И докато четях, усещах как мозъкът ми се раздвижва. Уверявам те. Сякаш всичко вътре в него отново се наместваше. Сигурен съм, че невроните ми се бяха уплашили от толкова информация, която ги засипваше. За малко да получа мозъчен удар. Лети се цупеше, когато започвах да й говоря за последната книга, която тя нямаше време дори да разлисти. Опитвах се да бъда дискретен, но понякога неволно ми се изплъзваха някои неща и връзката ни постепенно гаснеше, въпреки че в началото не си давах сметка за това. Бях обсебен от моята Мавърка, а и тя се привързваше все повече към мен. Мисля, че именно страхът от обвързване я накара да избяга. Или е било друго, но на мен ми се иска да мисля, че това е била причината. Колко глупав бях. Толкова усилия да запазя брака си и накрая какво? След като Мавърката ме заряза, Лети също ме напусна. В действителност положението вече се беше скофтило, а през последните месеци се скофти още повече. Самият аз се бях променил и въпреки че се опитвах да го прикрия, Лети го забелязваше. Всъщност мисля, че ме напусна не защото подозираше, че й изневерявам, а защото вече не разбираше какво говоря. Точно това ми каза — че се държа непонятно, че вече не ме е грижа какво се случва с децата. Уверявам те обаче, че това не е вярно. Мамка му, останах заради тях. Въпреки това постоянно се карахме. Сутрин, обед и вечер. Случилото се с Мавърката ме разстрои, бях в ужасно настроение и Лети опираше пешкира. Накрая отиде да живее при семейството си в Камагуей. Ходя там от време на време, за да видя децата, макар че понякога минават месеци от едно до друго посещение. Не мога да си позволя да ходя често при това окаяно състояние на транспорта. Преди две седмици научих, че се е омъжила повторно. Така че надеждите ми отидоха по дяволите… Ако бях предполагал, че това ще се случи, никога, чуй ме добре, никога нямаше да допусна Мавърката да си тръгне. Но как да знам какви мисли й се въртят в главата. Ако знаех, може би щях да успея да направя нещо. Жените обаче са загадъчни същества. Само Бог може да ги разгадае. А може би и Той не е в състояние.