Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на Хавана (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
El hombre, la hembra y el hambre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и начална корекция
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Даина Чавиано

Заглавие: Мъжът, жената и гладът

Преводач: Мариана Китипова

Година на превод: 2014 (не е узказана)

Език, от който е преведено: испански

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: кубинска

Печатница: печатна база Сиела

Излязла от печат: декември 2014 г.

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Гриша Атанасов

Коректор: Стела Зидарова

ISBN: 978-954-28-1463-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13228

История

  1. — Добавяне

Втора част
За плътта и духа

1.

Не казвам, че твоята Мавърка не е била трудна, но едва ли колкото Клаудия. Това момиче беше истински феномен. Ако имах инстинкт за самосъхранение, след като я видях изпаднала в онзи транс, щях да си плюя на петите; но нали съм любопитен, заинатих се да опозная тази жена, да я разбера и точно тук се прецаках… Не, вече ти казах, че по онова време ме бяха изхвърлили от института. Никога ли не си чувал за списанието на Висшия институт за изкуства? О, това беше голям скандал. Когато откриха „Бюрото за обмен на злато“[1], публикувахме една статия… В действителност дори не беше статия, по-скоро се подигравахме на самите нас.

На едно място в нея разказвахме как горките индианци са отивали при Ернан Кортес, за да му връчат малкото злато, което са притежавали, а той им давал няколко джунджурии, с които туземците си тръгвали щастливи към домовете си, уверени, че са сключили невероятно изгодна сделка. Е, можеш да си представиш какво стана. Изгоря Троя, Рим и дори Александрийската библиотека, всичко наведнъж. Наказаха сума ти хора. Мен ме изхвърлиха, защото бях един от инициаторите и отгоре на всичко преподавател. Добре че не бях завършил медицина. Ако ме бяха изгонили от някоя болница, както се случи на един мой приятел, накрая щях да стана гробар или да ловя крокодили в Сиенага де Сапата. Но нали бях учил изкуство, станах занаятчия. Сега правя чанти и живея по-добре отпреди. И най-вече, имам зелено… Кой можеше да предположи? Като си помисля, само преди три години те опандизваха, ако те хванеха с долар в джоба. Но в тази страна е така. Това, което днес е забранено, утре — по волята и милостта на Светия дух — вече не е забранено. Или обратното. Именно това най-много ме ядосва — никога не знаеш за какво да се хванеш, живееш ден за ден, като внимаваш къде стъпваш, за да не паднеш в някоя дупка, дето предния ден не я е имало. Къде ти, приятел, трудно се живее в такова напрежение, сигурно затова има толкова самоубийства. Може би ако бедността беше еднаква за всички, щяхме да я понасяме по-леко. Лошото обаче е, че те карат да вярваш в едно, а после разбираш, че са те излъгали. По цял ден ти втълпяват, че всичко се разпределя по равно, а накрая се оказва, че някои имат всичко, защото именно те го разпределят, докато останалите умират от глад. Мамка му, приятел, англичанинът, който е написал онова за фермата, е бил истински гений. Нострадамус е нищо в сравнение с него. Ще ти кажа нещо като на свой човек, защото се познаваме от деца — да си се родил тук е все едно да си бил винаги затворен, вярвайки, че всичко е сиво, докато един ден някой пробива дупка в стената и виждаш, че светът има милиони цветове. Това си е травма, приятел. Направо да полудееш. Да ти повтарят постоянно, че останалият свят е гаден, че само твоят си заслужава труда, а изведнъж да се окаже, че дори не можеш да купуваш със собствените си пари. И ако не си чужденец, не си човек. Превръщаш се в пета категория гражданин. Не можеш да влезеш почти никъде, освен ако нямаш скапаните долари. Дори собствените ти плажове не са твои. Кажи ми, как да не си теглиш куршума?

Бележки

[1] През 1980-те години режимът създава т.нар. Бюро за злато и платина, в което кубинците могат да получат талони за дефицитни стоки срещу златни и др. накити. — Б.пр.