Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (105) (Някои политически и историографски митове на XX век)

4. Владимир Улянов-Ленин. Предстоящите задачи на съветската власт (откъси)

…

Този именно исторически опит на всички революции, този световноисторически — икономически и политически — урок обобщи Маркс, като даде кратката, рязка, точна ярка формула: диктатура на пролетариата. И че руската революция правилно пристъпи към осъществяването на тая световноисторическа задача, това го доказа победоносното шествие на съветската организация по всички народи и езици на Русия. Тъй като съветската власт не е нищо друго освен организационна форма на диктатурата на пролетариата, на диктатурата на авангардната класа, която издига до нов демократизъм, до самостоятелно участие в управлението на държавата десетки и десетки милиони трудещи се и експлоатирани, които от своя опит се учат да виждат в дисциплинирания и съзнателен авангард на пролетариата своя най-надежден водач.

Но диктатура е голяма дума. А големи думи не трябва да се казват току-тъй. Диктатурата е желязна власт, революционно смела и бърза, безпощадна в смазването както на експлоататорите, така и на хулиганите. А нашата власт е прекалено мека, приличаща често повече на пихтия, отколкото на желязо. Не трябва да се забравя нито за минута, че буржоазната и дребнобуржоазната стихия се бори против съветската власт двояко: от една страна, като действува отвън,… със заговори и въстания, с тяхното мръсно „идеологическо“ отражение, с потоци лъжи и клевети в печата на кадетите, десните есери и меншевиките; — от друга страна, тая стихия действува отвътре, като използува всеки елемент на разложението, всяка слабост за подкуп, за засилване на недисциплинираността, разпуснатостта, хаоса. Колкото повече се приближаваме до пълното военно смазване на буржоазията, толкова по-опасна става за нас стихията на дребнобуржоазната анархистичност. И борбата с тая стихия не трябва да се води само чрез пропаганда и агитация, само чрез организиране на съревнованието, само чрез подбор на организатори — борбата трябва да се води и чрез принуда.

…

Няма достатъчно съзнание за простия и очевиден факт, че ако главни злини за Русия са гладът и безработицата, то тия бедствия не могат да се победят с никакви увлечения, а само с всестранна, всеобемаща, всенародна организация и дисциплина, за да се увеличи производството на зърнени храни за хората и на храна за индустрията (гориво), да се превозят навреме и правилно да се разпределят; — че поради това за мъките от глада и безработицата е виновен всеки, който нарушава трудовата дисциплина във всеки завод, във всяко стопанство, във всяка работа, — че трябва да умеем да намираме виновните за това, да ги даваме под съд и наказваме безпощадно…

…

Че диктатурата на отделни лица много често в историята на революционните движения е била изразител, носител, проводник на диктатурата на революционните класи, за това ни говори неоспоримият опит на историята. Буржоазният демократизъм несъмнено е бивал съвместим с диктатурата на отделни лица. Но в тази точка буржоазните хулители на съветската власт, както и техните дребнобуржоазни пригласници, проявяват винаги сръчност на ръцете: от една страна, те обявяват съветската власт просто като нещо безсмислено, анархистично, диво, като старателно заобикалят всички наши исторически паралели и теоретически доказателства, че Съветите са най-висшата форма на демократизма, дори нещо повече: начало на социалистическата форма на демократизма; а, от друга страна, те ни предявяват искания за по-висш демократизъм от буржоазния и казват: с вашия, болшевишкия (т.е. не буржоазния, а социалистическия), съветския демократизъм личната диктатура е абсолютно несъвместима.

Разсъждения крайно лоши. Ако ние не сме анархисти, трябва да приемем необходимостта от държавата — т.е. от принудата — за преминаване от капитализма към социализма. Формата на принудата се определя от степента на развитието на дадена революционна класа, след това от такива особени обстоятелства като например наследството от дългата и реакционна война, после от формите на съпротивата на буржоазията и на дребната буржоазия. Ето защо няма абсолютно никакво принципно противоречие между съветския (т.е. социалистическия) демократизъм и упражняването на диктаторска власт от отделни лица. Разликата между пролетарската диктатура и буржоазната се състои в това, че първата насочва своите удари против експлоататорското малцинство в интерес на експлоатираното мнозинство, а сетне в това, че първата я осъществяват — и чрез отделни лица — не само масите на трудещите се и експлоатираните, но и организации, които са изградени така, че да будят именно тия маси, да ги издигат до историческо творчество (съветските организации принадлежат към тоя вид организации).

По втория въпрос — за значението именно на едноличната диктаторска власт от гледна точка на специфичните задачи на сегашния момент, трябва да се каже, че всяка едра машинна индустрия — т.е. именно материалният, производственият източник и фундамент на социализма — изисква безусловно и най-строго единство на волята, която ръководи съвместната работа на стотици, хиляди и десетки хиляди хора. И технически, и икономически, и исторически тази необходимост е очевидна, винаги се е признавала от всички, които са мислили върху социализма, като негово условие. Но как може да се осигури най-строго единство на волята? С подчиняването на волята на хилядите на волята на един.