Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (15) (Някои политически и историографски митове на XX век)

2. Адолф Хитлер като личност

Нацизмът е неотделим от Хитлер по същия начин, по който комунизмът или болшевизмът е неотделим от Ленин. Роден през 1889 г. в градчето Браунау ам Ин, в непосредствена близост до границата на Австрия с Германия, Адолф Хитлер е откърмен от най-крехка възраст във великогерманската идея. За разлика от Ленин обаче детството на Хитлер не е така безоблачно. Той е третото дете от третия брак на един митнически служител. При това баща му Алоис и майка му Клара са втори братовчеди и за женитбата си е трябвало да искат специално позволение от местния епископ, като бащата е извънбрачно дете и дълго време е носил фамилното име Шикългрубер. Едва когато истинският му баща и съответно дядо на Адолф, Йохан Хидлер, признава Алоис за свой син на престаряла възраст, Алоис Шикългрубер приема фамилното му име в леко променената форма Хитлер.^[1]

По-големият брат и по-голямата сестра на Адолф, както и по-малкият му брат умират още като деца. Бащата Алоис се пенсионира, когато Адолф е на 6 години и умира през 1903 г., когато Адолф е едва 13-годишен. Следващите години минават в недоимък, тъй като овдовялата му майка трябва да се грижи за него и за оцелялата му по-малка сестра. На 16 години Адолф се разболява тежко и отсъства цяла година от училище, където никога не е блестял с ученолюбив и интелигентност. След като завършва средното училище, заминава за Виена, където води мизерно съществуване с напразната надежда да бъде приет в художествената академия. Твърди се, че оттогава датира все по-ожесточеният му антисемитизъм, тъй като в изпитната комисия, която го отхвърля, е имало евреи. Национализмът му се изостря от факта, че след като в Австрия се въвежда всеобщото избирателно право за всички пълнолетни мъже, австрийските немци, които са едва една трета от населението на австрийската част от двуединната австро-унгарска монархия, губят още повече политическото си влияние. Младият Хитлер е убеден, че демокрацията унищожава собствения му народ. Австро-Унгария е за него един умиращ конгломерат и той не вижда друго бъдеще освен обединението на Австрия с Германия.^[2]

След избухването на Първата световна война Адолф Хитлер се записва доброволец в германската армия и участва в боевете на западния фронт, където е ранен в крака през октомври 1916 г. Подир изключително мизерните години във Виена атмосферата на фронтовашкото другарство, но и на военната дисциплина импонират на Адолф, който има за пръв път възможност да се изяви — още през декември 1914 г. той е награден с железен кръст втора степен, а през август 1918 г. получава железен кръст първа степен, макар че е само ефрейтор. На 13 октомври 1918 г., само месец преди капитулацията на Германия, едва не загива отровен от боен газ по време на четвъртата битка при Ипър.^[3]