Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (103) (Някои политически и историографски митове на XX век)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
1,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018-2019)

Издание:

Автор: Пламен С. Цветков

Заглавие: Светът на мегамитовете

Издание: Първо издание

Издател: Издателство на Нов български университет

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: монография

Националност: българска

ISBN: 978-954-535-498-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2897

История

  1. — Добавяне

2. Берлински договор

Чл. 1. България се конституира като самоуправляващо се и трибутарно княжество под суверенитета на н.в. султана. То ще има християнско правителство и народна войска(милиция).

 

Чл. 2. Княжество България ще обема следната територия:

Границата на север върви по десния бряг на Дунава от старата сръбска граница до една точка, която на изток от Силистра ще се определи от една европейска комисия; тя се отправя оттам към Черно море и достига до последното на юг от Манкалия, която се присъединява към Румъния. Черно море образува източната граница на България. На юг границата се изкачва от устието на потока, покрай който лежат селата Ходжакьой, Селямкьой, Айваджик, Кулибе и Суджулук (Гулица), прерязва напреки долината на Луда Камчия, минава южно от Белибе и Кемхалък и на север от Хаджимахале, преминава реката на 2½ километра по-горе от Ченге, достига гребена при една точка, която лежи между Текенлък и Айдос Бреджа, и следва по него през Карнобатбалкан, Пришевицабалкан, Казанбалкан, северно от Котел, до Демир капия; после продължава по главната верига на Голям Балкан, по протежението на който върви до връх Косица.

Тук тя оставя гребена на Балкана, слиза надолу на юг между селата Пирдоп и Душанци, оставяйки едното на България, а другото на Източна Румелия, до рекичката Тозлудере, следвайки течението й до сливането й с Тополница, после по тая река до сливането й със Смолскодере близо до селото Петричево, оставяйки на Източна Румелия една зона с радиус 2 км над сливането, като възлиза между потоците Смолскодере и Каменица и следва по линията водораздела, за да се обърне на югозапад към височината Войняк и достигне направо до точка 875 на австрийската генералщабна карта.

Границата пресича по права посока басейна (горното корито) на реката Ихтимандере, минава между Богдина и Караула, за да достигне линията на водораздела, който дели коритата на Искъра и Марица, между Чамурли и Хаджилар, следва по тази линия през върховете Велина могила, прихода 531, Змайлица връх, Сумнатица и достига до административната граница на Софийския санджак между Севриташ и Чадъртепе.

От Чадъртепе границата се направлява югозападно по чертата на водораздела, между коритата на Места-Карасу, от една страна, и на Струма-Карасу, от друга, по бърдата надлъж на Родопите, наричани Демир капия, Исковтепе, Кадимезарбалкан и Айджи Гедюк до Капетникбалкан и така се съединява със старата административна граница на Софийския санджак.

От Капетникбалкан границата минава по чертата на водораздела между долините на Рилска река и на Бистрица река и следва по предгорието, наречено Воденица планина, за да слезе в долината на Струма при съединението на тази река с Рилската река, оставяйки селото Баракли на Турция. Оттук се възкачва на юг от селото Железница, за да стигне по най-кратък път веригата на Голяма планина при върха Китка и там се слива със старата административна граница на Софийския санджак, като оставя обаче на Турция цялото корито на Суха река.

От планината Китка западната граница се насочва към върха Църни връх, по планините Цървена ябълка, следвайки по старата административна граница на Софийския санджак в най-горната част на коритото на Егри Су и Лепница, възлиза по гребена Бабина поляна, и стига до Църни връх.

От Църни връх границата следва чертата на водораздела между Струма и Морава, през върховете Стрезер, Вилоголо и Меджит планина, през Гачина, Църна трава, Дорковска планина и Трайница планина, и през Дъсчен кладенец достига водораздела между Горно Суково и Морава, отива право на Стол и се спуска надолу, за да пресече на 1000 м северозападно от селото Сегуша пътя от София за Пирот. Послед възлиза по права черта на Видлиц планина и оттук през връх Радочина във веригата на Коджабалкан, оставяйки на Сърбия селото Дойкинци, а на България с. Сенкос.

От връх Радочина границата върви към запад по гребена на Балкана през Чипровецбалкан и Стара планина до старата източна граница на Княжество Сърбия при кулата Смильова чука и оттам — пак по старата граница до Дунава, към който се присъединява при Раковица.

Точното определяне на тази граница ще се установи на мястото от европейска комисия, в която ще имат представители държавите, подписали договора.

Разбира се: 1) че тази комисия ще вземе предвид нуждата за н.в. султана да може да брани границите на Балкана и на Източна Румелия и 2) че никакви укрепления не ще могат да се издигат около Самоков в един район от 10 км.

 

Чл. 3. Българският княз ще се избере свободно от народа и ще се утвърди от Високата Порта с одобрението на великите сили. Никой член от управляващите домове в европейските велики сили не може да бъде избран за княз на България. В случай че остане вакантно княжеското достойнство, избирането на нов княз ще стане под същите условия и форми.

 

Чл. 4. Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството. В онези местности, гдето българите са смесени с турско, гръцко, румънско или друго население, ще се вземат във внимание правата и интересите на тия народности, колкото се отнася до изборите и изработването на органическия устав.

 

Чл. 5. Следващите постановления ще бъдат основа на публичното право в България: Разликата във вярата и вероизповеданието не може да служи като причина за изключване или неправоспособност, колкото се отнася до упражнението на гражданските и политическите права, допускане до публични служби, звания и почести или до упражняване на различни занятия и индустрии в която и местност да е. Свободата и външното упражняване на всички богослужения се осигуряват за всички местни жители в България, както и за чужденците; не се допускат никакви ограничения нито за йерархическото устройство на различните вероизповедни общини, нито за техните отношения към духовните им началници.

 

Чл. 6. Временното управление на България ще се ръководи до изработването на органическия устав от един императорски руски комисар. Един императорски турски комисар, както и консулите, назначени от другите държави, подписали договора, ще му оказват съдействие и ще наблюдават за хода на временното управление. В случай на несъгласие между изпратените консули въпросите ще се решават по вишегласие, а в случай на разногласие между болшинството и императорския руски или императорския турски комисар представителите на подписалите сили в Цариград, събрани на конференция, ще се произнесат с решение.

 

Чл. 7. Временното управление не може да продължи повече от 9 месеца, смятано от размяната на ратификациите на настоящия договор. Щом се изготви органическият устав, ще се пристъпи веднага към избор на български княз. Щом князът се короняса, новото устройство влиза в сила и княжеството встъпва в пълно упражнение на своята автономия.

 

Чл. 8. Търговските и мореплавателните договори, както и всички конвенции и спогодби, които са сключени между великите сили и Портата и днес са в сила, запазват силата си и за Княжество България и никакво изменение в тях спрямо която и да е държава не може да се направи, ако тази последната не даде съгласие за това. В България няма да се взема никакво транзитно мито за стоките, които минават през Княжеството. Поданиците и търговията на всички държави ще се ползуват с еднакви права. Правата и привилегиите на чуждите поданици, както и правата на съдене и консулска защита, както са установени с капитулациите и обичаите, остават в пълна сила, докато не бъдат изменени със съгласието на заинтересуваните страни.

 

Чл. 9. Количеството на годишния данък, който ще плаща консулска юрисдикция и защита Княжеството на суверенния двор, като го внася в банка, която Портата ще укаже впоследствие, ще се определи по споразумение между държавите, подписали настоящия договор до края на първата година от влизането в сила на новото управление. Това даждие ще се определи въз основа на средния доход на Княжеството. Понеже България трябва да понесе една част от публичния дълг на империята, то при определянето на годишния данък силите ще вземат предвид дяла от дълга, който ще следва да се прехвърли върху Княжеството по една справедлива оценка.

 

Чл. 10. България заменя императорското турско правителство в неговите обязаности и длъжности по отношение компанията на железницата Русчук-Варна от деня на размяната на ратификациите по настоящия договор. Уреждането на предишните сметки се предоставя на споразумение между Високата Порта, правителството на Княжеството и управлението на компанията. Княжество България поема също съответна част от задълженията, които има Високата Порта както към Австро-Унгария, тъй и към дружеството за експлоатация на железниците в Европейска Турция, колкото се отнася до завършването и свързването, както и до експлоатацията на железниците, намиращи се на нейна територия. Нужните договори за окончателно разрешение на тия въпроси ще бъдат сключени между Австро-Унгария, Портата, Сърбия и Княжеството, непосредствено след сключването на мира.

 

Чл. 11. Турска войска не може вече да има в България. Всички стари крепости ще се съборят на разноски на Княжеството в течение на една година или по-рано, ако е възможно. Местното правителство непосредствено ще вземе мерки да ги събори, и няма да строи нови. Високата Порта ще има право да разполага по желанието си с военните материали и другите предмети, които принадлежат на турското правителство и се намират в дунавските крепости, опразнени по силата на примирието от 31 януари, както и с ония, които се намират в крепостите Шумен и Варна.

 

Чл. 12. Турските стопани или други, които се преселят да живеят вън от Княжеството, могат да си запазят недвижимите имоти в Княжеството, като ги дадат под наем или под управлението на други лица.

На една турско-българска комисия ще се възложи да реши окончателно в течение на две години както всички въпроси за начина на продаване, експлоатиране, или употреба за сметка на Високата Порта на държавните имущества и тия, които принадлежат на духовни учреждения (вакъфи), тъй и всички свързани с тях въпроси, в които могат да бъдат замесени интереси на частни лица.

Граждани на българското княжество, които живеят или пътуват в други части на Европейска Турция, са подчинени на турските власти и закони.

 

Чл. 13. На юг от Балкана се образува една провинция под име „Източна Румелия“, която остава под пряката политическа и военна власт на султана, при условия на административна автономия. Тя ще има генерал-губернатор християнин.

 

Чл. 14. Източна Румелия граничи на север и северозапад с България и обема земите, които се намират в следните граници:

Като започне от Черно море, границата възлиза от устието на онзи поток, по който се намират селата Ходжакьой, Селямкьой, Айваджик, Кулибе, Суджулук, пресича долината на Луда Камчия, отива на юг от Белибе и Кехманлик и на север от Хаджимахале, и като прескочи Луда Камчия 2½ км по-горе от село Ченге, достига гребена на един пункт между Текенлик и Айдос Бреджа и следва по него през Карнобатбалкан, Присевицабалкан, Казанбалкан, на север от Котел до Демир капия. После върви по главната верига на Големия Балкан по цялото му протежение до върха Косица.

В тази точка западната граница на Румелия оставя гребена на Балкана, спуска се на юг между селата Пирдоп и Душанци, от които първото остава на България, а второто на Румелия, до реката Тозлудере, следвайки по течението й до нейното сливане с Тополница, после по тази последната река — до съединението й със Смолско дере при селото Петричево, като оставя на Източна Румелия една зона от 2 км нашир по-горе от това съединение, възлиза пак между реките Смолско дере и Каменица, като следва чертата на водораздела, обръща се на югозапад към височината Войняк, за да достигне по права линия точката 875 по картата на австрийския генерален щаб.

Пограничната линия пресича по права линия горното корито на Ихтимандере, преминава между Богдина и Караула, за да достигне чертата на водораздела, който дели коритата на Искъра и Марица между Чамудли и Ходжиларе, следва по тая линия по върховете на Велина могила, през прохода 531, връх Змайлица, Сумнатица и се слива с административната граница на Софийския санджак между Севриташ и Чадъртепе.

Границата на Румелия се отделя от границата на България на планината Чадъртепе, като следва чертата на водораздела между коритото на Марица и нейните притоци, от една страна, и Места-Карасу и притоците й, от друга страна, и взема югоизточно и южно направление по гребена на Доспатдаг към планина Крушова (изходна точка на граничната линия по Санстеф. трактат).

От планина Крушова границата върви по чертата, означена в Санстефанския трактат, т.е. отива по веригата на Черни (Кара) Балкан, по планините Кулашидаг, Ешек Чепелю, Караколак и Ишиклар, отгдето се спуска право към югоизток, за да стигне реката Арда, по течението на която върви до една точка при селото Ада Кале, което остава в Турция.

От тая точка пограничната черта възлиза до гребена на Бештепедаг, по който върви, за да слезе и пресече Марица при една точка, пет километра по-горе от моста на Мустафа паша; после се насочва на север по водораздела между Демирханлъдере и малките притоци на Марица до Кюделербаир, отгдето тръгва на изток към Сакарбаир; оттам преминава долината на Тунджа, като отива към Буюкдервент, като го оставя на север, както и Суджак. От Буюкдервент върви пак по водораздела между притоците на Тунджа откъм север и на Марица откъм юг до височината Кайбилар, която остава на Източна Румелия, минава на юг от Старо Алмали между коритото на Марица на юг и малките потоци, които се вливат направо в Черно море, между селата Белеврит и Алатли, следва на север от Каранлъка по гребените на Восна и Сувак, по чертата, която дели водите на Дука от Карагачсу, и стига пак Черно море между тия две реки.

 

Чл. 15. Н.в. султанът ще има право да брани границите на провинцията по сухо и по море, да издига по тези граници укрепления и да държи в тях войска.

Вътрешният ред в Източна Румелия ще се поддържа от местна жандармерия, която ще се подпомага от местна милиция.

При формирането на жандармерията, както и на милицията, чиито офицери ще се назначават от султана, ще се взема във внимание вярата на местното население.

Н.в. султанът се задължава да не употребява в граничните гарнизони нередовни войски, като башибозуци и черкези. Редовните войски, които са определени за тази служба, в никой случай да не се разквартируват в домовете на жителите. Когато преминават през провинцията, да не престояват в нея.

 

Чл. 16. Генерал-губернаторът ще има право да повиква турски войски в случаите, когато се заплашва вътрешната или външната безопасност на провинцията. В такъв случай Портата е длъжна да съобщи за това решение, както и за нуждата, с която го мотивира, на представителите на великите сили в Цариград.

 

Чл. 17. Генерал-губернаторът на Източна Румелия ще се назначава от Високата Порта със съгласието на силите за срок от 5 години.

 

Чл. 18. Веднага след размяната на ратификациите на настоящия договор ще се състави една европейска комисия, за да изработи в споразумение с Портата устройството на Източна Румелия. Тая комисия ще определи в разстояние на 3 месеца властта и правата на генерал-губернатора, както и административното, съдебното и финансовото управление на провинцията съобразно с различните вилаетски закони и с предложенията, направени в осмото заседание на конференцията в Цариград.

Всички наредби за Източна Румелия ще се внесат в един султански ферман, който ще се обнародва от Високата Порта и ще се съобщи на силите.

 

Чл. 19. На Европейската комисия ще се възложи да управлява в споразумение с Портата финансите на провинцията до изработването на новата организация.

 

Чл. 20. Договорите, конвенциите и международните съглашения от всякакъв род, които са сключени или ще се сключат между Портата и чуждестранните държави, ще имат сила и за Източна Румелия, както и за цялата турска държава. Правата и привилегиите на чужденците с всички техни условия ще се зачитат в провинцията. Високата Порта се задължава да следи в провинцията за изпълнението на общите закони на държавата относително свободата на вероизповеданията.

 

Чл. 21. Правата и задълженията на Високата Порта относително железниците в Източна Румелия остават непокътнати.

 

Чл. 22. Руската окупационна войска в България и Източна Румелия ще се състои от шест дивизии пехота и две дивизии конница и няма да надминава 50 000 души. Тя ще се издържа от окупираната страна. Окупационните войски ще поддържат съобщенията си с Русия не само през Румъния на основание съглашението, което ще се сключи между двете страни, но и през пристанищата на Черно море, Варна и Бургас, гдето могат през време на окупацията да си устройват нужните складове.

Срокът на окупацията на Източна Румелия и България от императорските руски войски се определя на 9 месеца от деня на размяната на ратификациите на настоящия договор.

Императорското руско правителство се задължава да завърши в три месеца след горния срок превеждането на войските си през Румъния и съвършеното опразване на Княжеството.

 

Чл. 23. Високата Порта се задължава да въведе добросъвестно на о-в Крит органическия устав от 1868 г. с нужните изменения.

Подобни устави, приспособени към местните нужди, с изключение на облекчаването в даждията, дадено за Крит, ще бъдат въведени и в други части на Европейска Турция, за които не е предвидено особено устройство в настоящия договор.

Високата Порта ще натовари особени комисии, в които местното население ще има широко представителство, да изработят подробностите на тези нови устави за всяка провинция.

Проектите за организацията, изработени от тия комисии, ще се представят за разглеждане от Високата Порта, която, преди да издаде потребните нареждания за турянето им в действие, ще трябва да поиска мнението на назначената за Източна Румелия европейска комисия.

 

Чл. 24. В случай че Високата Порта и Гърция не успеят да се съгласят за изправяне на границата, означено в 13-ия протокол на Берлинския конгрес, Германия, Австро-Унгария, Франция, Англия, Италия и Русия си запазват правото да посредничат между двете страни за улесняване на преговорите.

 

Чл. 25. Босна и Херцеговина ще се завземат и управляват от Австро-Унгария. Понеже австрийското правителство не желае да вземе върху себе си управлението на санджака Нови пазар, който се простира между Сърбия и Черна гора в югоизточно направление до Митровица, турското правителство ще остане там и занапред. Но за да осигури поддържането на новия политически порядък, както и свободата и безопасността на пътищата за съобщение, Австро-Унгария си запазва правото да държи гарнизони и да има военни и търговски пътища в цялото пространство на тази част от стария Босненски вилает.

За тази цел правителствата, австро-унгарско и турско, си запазват правото да се споразумеят върху подробностите.

 

Чл. 26. Независимостта на Черна гора се признава от Портата и от всички високи договарящи страни, които досега не са я признали.

Чл. 27. Всички договарящи страни се споразумяват и върху следните наредби:

Различието във вярата и вероизповеданията в Черна гора не може да служи като повод за изключване или неспособност в ползуването от граждански и политически права, в заемането на обществени служби, звания и почести или в упражняването на различни занятия и индустрии, гдето и да било. Свобода и явно упражняване на всички богослужения се обезпечават за всички местни жители в Черна гора и не може да се правят никакви ограничения нито за йерархическото устройство на различните религиозни общини, нито за техните отношения към духовните им глави.

 

Чл. 28. Новите граници на Черна гора се определят така:

Границата, която почва от Илийно бърдо, северно от Клобук, спуща се по Требинчица в посока на Гранчарево, което остава в Херцеговина, и възлиза после по течението на тази река до една точка, която лежи един километър под сливането й с Чепелица, и оттам отива по права черта до височините, които ограждат Требинчица. После се отправя към Пилатова, което село остава в Черна гора, продължава по височините в северно направление на 6 км далеч от пътя Билек-Корито-Гачко, до клисурата, която лежи между Сомина планина и планината Чурило, отгдето отива на изток през Вратковица, което село остава на Херцеговина, до планината Орлин. От тая точка границата отива, оставяйки Равно в Черна гора, на североизток в права линия през върховете Лебершник и Волуяк, спуска се после по най-кратката черта към Пива, която пресича и достига до р. Тара, като минава между Църквица и Недвина. От тая точка възлиза по Тара до Мойковица, отгдето следва по гребена на Мокра планина (селото Мокра остава в Черна гора) и достига до точката 2166 по картата на австрийския генерален щаб, като следва по бърдото и чертата на водораздела между Лим и Дрин, от една страна, и Циевна (Зем), от друга.

После тя върви по сегашната граница между племето Кучи-Дрекаловичи, от една страна, и Кучка-Крайна, както и племената Клементи и Груди, от друга, надлъж до Подгорищката долина, отгдето отива към Правница, като остави племената Клименти, Груди и Хоти в Албания.

Оттам новата граница пресича езерото при о-ва Горица-Топал и достига от Горица-Топал право височината на гребена, отгдето следва чертата на водораздела между Мегуред и Калимед, и като остави Маркович на Черна гора, допира до Адриатическо море при В. Кручи.

На северозапад границата се очертава с линията, която върви от морския бряг, между селата Шушана и Зубци и допира до крайния югоизточен пункт на сегашната граница на Черна гора при Вършута планина.

 

Чл. 29. Антивари и прибрежията му ще се присъединят към Черна гора при следните условия:

Местата, които лежат на юг от това землище според горното очертание до р. Бояна заедно с Дулчино, ще се върнат на Турция.

Общината Спици до северната граница на землището, определено в подробното описание на граничната линия, ще се присъедини към Далмация.

Черна гора ще се ползува с право на свободно плаване по р. Бояна. Укрепления по течението на тази река да не се издигат с изключение на такива, които са нужни за местна защита на Скутари, които обаче не могат да се простират повече от 6 км надалеч от града. Черна гора не може да има нито военни кораби, нито военно морско знаме.

Пристанището Антивари и всички води, принадлежащи на Черна гора, остават затворени за военните кораби на всички народи.

Укрепленията, които лежат между езерото и морския бряг на черногорска земя, трябва да се съборят и не може в тая зона да се издигат нови.

Морската и санитарна полиция в Антивари и на черногорското прибрежие ще се упражняват от Австро-Унгария с помощта на леки прибрежни кораби.

Черна гора приема морските закони, които са в сила в Далмация. Австро-Унгария се задължава от своя страна да дава консулска защита на черногорското търговско знаме.

Черна гора трябва да се споразумее с Австро-Унгария върху правото за строеж и поддържане в новото черногорско землище на един път и на една железница.

По тези пътища се осигурява пълна свобода на съобщенията.

 

Чл. 30. Турците или други, които притежават земи в територията, присъединена към Черна гора и биха желали да живеят вън от Княжеството, могат да запазят своя недвижим имот, като го дадат под наем или за управление на други лица.

Никой не може да бъде лишен от имота си инак, освен по законен път, за обществена полза и само с предварително обезщетение.

Една турско-черногорска комисия ще се натовари да реши в разстояние на три години въпросите относително начина на продаване, експлоатиране и употреба за сметка на Високата Порта на държавните имоти и тия, принадлежащи на религиозните учреждения (вакъфи), както и въпросите, свързани с интересите на частни лица, които могат да бъдат засегнати с тия дела.

 

Чл. 31. Княжество Черна гора ще се споразумее направо с Портата за назначаването на черногорски агенти в Цариград и в някои други места на турската държава, гдето се признае това за необходимо.

Черногорците, които пътуват или живеят в турската държава, ще се подчиняват на турските закони и власти съобразно с общите правила на международното право и с обичаите, установени за черногорците.

 

Чл. 32. Черногорските войски са длъжни да опразнят в разстояние на 20 дни от размяната на ратификациите на настоящия договор или по-рано, ако е възможно, местата, които те сега заемат вън от новите граници на Княжеството.

Турските войски ще опразнят също в 20 дни местата, които се отстъпват на Черна гора. Обаче предоставя им се освен туй един срок от 15 дни за опразване на укрепените места и за изнасяне от тях продоволствените запаси и снаряжението, и за съставяне списъци на оръжието и другите предмети, които не могат веднага да пренесат.

 

Чл. 33. Понеже Черна гора трябва да понесе една част от отоманския държавен дълг за новите земи, които й се дават чрез мирния договор, то представителите на силите в Цариград ще определят тая част в съгласие с Високата Порта по една справедлива база.

 

Чл. 34. Високите договарящи страни признават независимостта на Сърбия, при изложените в следния член условия.

 

Чл. 35. В Сърбия разликата във вярата и вероизповеданията не може да служи като причина за изключване или неспособност по отношение ползуването от граждански и политически права, заемане на обществени служби, звания и почести или за упражняване на различни занятия и индустрии, където и да е. Свобода и външното упражнение на всички богослужения се осигуряват на местните жители, както и на чужденците, и не може да се правят ограничения за йерархическото устройство на различните общини или за техните отношения към духовните им началници.

 

Чл. 36. Сърбия добива земите, включени в следните граници:

Новата граница тръгва по сегашната гранична линия и върви по течението на Дрина от вливането й в Сава, оставяйки на Княжеството Мали Зворник и Захар и продължава да върви надлъж по старата граница на Сърбия до Копаоник, от която се отделя при върха Канилуг. Оттам следва отначало по западната граница на санджака Ниш през южните предпланини на Копаоник, през гребените Марица и Мърдар планина, образуващи водораздела между коритата на р. Ибър и Ситница, от една страна, и Тополница, от друга, като оставя Преполац на Турция.

После се обръща на юг по линията на водораздела между Бървеница и Медведжа, като оставя цялата долина на Медведжа на Сърбия, следва по гребена на Голяк планина, образуващ водораздела между Крива река, от една страна, и Поляница, Ветерница и Морава, от друга, до върха на Поляница. После отива по предпланините на Карпина планина до вливането на Коинска в Морава, пресича последната и възлиза пак по водораздела между реката Коинска и потока, който се втича в Морава при Нерадовце, и достига планината св. Илия над Търговище. От тая точка тя следва по гребена св. Илия до планината Ключ и после през точките, означени на картата с 1516 и 1547 и през Бабина гора достига до Църни връх.

От Църни връх новата граница се слива с българската, именно:

Пограничната линия следва по водораздела между Струма и Морава, през върховете Стрежер, Вилоколо и Меджид планина, през Гачина, Черна трава, Дорковска и Драйница планина и после през Дъсчен кладенец достига водораздела между Горна Сукова и Морава, отива право на Стол, спуска се надолу и пресича на 1000 м северозападно от селото Сегуша пътя от София за Пирот. Възлиза после в права линия на Видлич планина и оттук — на планината Радочина във веригата на Коджабалкан, като оставя селото Дойкинци на Сърбия, а селото Сенокос — на България.

От върха на планината Радочина границата тръгва в северозападно направление по гребена на Балкана през Чипровецбалкан и Стара планина до старата източна граница на Княжество Сърбия при кулата Смильова чука и оттам по старата граница достига Дунава при Раковица.

 

Чл. 37. До сключването на нови съглашения в Сърбия няма с нищо да се изменят сегашните условия на търговските връзки на Княжеството с чуждите държави. Никакво транзитно право няма да се взема за стоки, които минават през Сърбия. Правата и привилегиите на чуждите поданици, както и консулската подсъдност и защита, както съществуват днес, остават в пълна сила, догдето не се изменят по общо споразумение между Княжеството и заинтересуваните сили.

 

Чл. 38. Княжество Сърбия замества Високата Порта в съответна част на задълженията, които тя има към Австро-Унгария и дружеството за експлоатация на железниците в Европейска Турция, по отношение на завършването и съединението, както и за експлоатацията на железниците, които ще се направят в новоприсъединените към Княжеството места. Нужните конвенции за уреждането на тези въпроси ще се сключат веднага след подписването на настоящия договор между Австро-Унгария, Портата, Сърбия и Княжество България в пределите на компетентността му.

 

Чл. 39. Турците, които притежават земи в територията, отстъпена на Сърбия, и желаят да живеят вън от Княжеството, могат да си запазят недвижимите имоти, като ги дават под наем или под управление на други лица. На една турско-сръбска комисия ще се възложи да реши в разстояние на три години всички въпроси относително начина на продаване, експлоатиране или употреба за сметка на Високата Порта на държавните имоти и тия, принадлежащи на религиозни учреждения (вакъфи), както и въпросите относително интересите на частни лица, които могат да бъдат засегнати с тия дела.

 

Чл. 40. До сключването на договор между Турция и Сърбия сръбските поданици, които живеят или пътуват в турската държава, са подчинени на общите правила на международното право.

 

Чл. 41. Сръбските войски са длъжни да опразнят в разстояние на 15 дни от размяната на ратификациите на настоящия договор земите, които не влизат в новото княжество.

Турските войски трябва също в 15 дни да опразнят земите, отстъпени на Сърбия, обаче дава им се освен това още един срок от 15 дни за изпразване на укрепените места за изнасяне на хранителните и военните материали и за съставяне списък на оръжията и други предмети, които не ще могат веднага да се изнесат.

 

Чл. 42. Понеже Сърбия трябва да поеме върху себе си една част от отоманския държавен дълг за новите земи, които й се дават по настоящия договор, представителите на държавите в Цариград ще определят тая част в съгласие с Високата Порта по една справедлива база.

 

Чл. 43. Високите договарящи страни признават независимостта на Румъния при изложените в следните два члена условия.

 

Чл. 44. В Румъния разликата във вярата и вероизповеданията не може да служи като причина за изключване или неспособност при ползуването от граждански и политически права, допускане до обществени служби, звания и почести или упражняване на различни занятия и индустрии, гдето и да било.

Свободата и външното упражняване на всички богослужения се осигуряват за всички местни жители на румънската държава, както и за чужденците, и не може да се правят ограничения нито за йерархическото устройство на вероизповедните общини, нито за отношенията им към техните духовни глави. Поданиците на всички сили, търговци или други, ще се ползуват в Румъния без разлика на религията с пълно равенство.

 

Чл. 45. Княжество Румъния отстъпва на н.в. руския император частта от Бесарабия, която бе отнета от Русия по Парижкия договор от 1856 г. и която граничи на запад с талвега на Прут, на юг с талвега на Килийския ръкав и с устието на Стари Стамбул.

 

Чл. 46. Островите, които образуват делтата на Дунава, а също и Змийските острови, Тулчанският санджак с каазите Килия, Сулина, Махмудие, Исакча, Тулча, Мачин, Бабадаг, Хърсово, Кюстенджа и Меджидие се присъединяват към Румъния. Княжеството добива освен това земята на юг от Добруджа до черта, която излиза от една точка на изток от Силистра и допира до Черно море на юг от Манкалия.

 

Чл. 47. Въпросът за разделяне на водите и риболовството ще се реши чрез арбитраж на Европейската дунавска комисия.

 

Чл. 48. Никакво транзитно право не може да се взема в Румъния за стоките, които минават през Княжеството.

 

Чл. 49. Румъния има право да сключва конвенции за определяне на правата и привилегиите на консулите относно покровителството, което те имат в Княжеството. Придобитите права остават в сила, догдето не се изменят по общо споразумение между Княжеството и заинтересуваните страни.

 

Чл. 50. Докато се сключи договор, който ще определи правата и привилегиите на консулите, румънските поданици, които пътуват или живеят в турската империя, и турците, които пътуват или живеят в Румъния, ще се ползуват от правата, които са осигурени на поданиците на другите европейски сили.

 

Чл. 51. Относително обществени и други предприятия Румъния ще замести Турция в правата и задълженията й в присъединената към нея територия.

 

Чл. 52. За увеличаване гаранциите на свободното плаване по Дунава, което се счита от общ европейски интерес, високите договарящи страни решават всички крепости и укрепления, които се намират по течението на реката от Железните врата до устието й, да се съборят и никакви нови да не се строят. Никакъв военен кораб не може да плава по Дунава от Железните врата надолу с изключение на леките кораби, предназначени за службата на речната полиция и на митническите власти. Военните кораби, които стоят в устието на Дунава, могат да отиват само до Галац.

 

Чл. 53. Европейската дунавска комисия, в която и Румъния ще има представител, ще продължи своята дейност, която отсега нататък ще се разшири до Галац при пълна независимост от прибрежните власти. Всички договори, съглашения, актове и решения, които се отнасят до нейните права, преимущества, привилегии и задължения, се потвърждават.

 

Чл. 54. Една година преди изтичането на срока, определен за съществуването на Европейската комисия, силите ще се споразумеят за продължаване на пълномощията й или за измененията, които те сметнат за необходими да въведат.

 

Чл. 55. Правилата за плаване, за речната полиция и за надзора да се изработят от Европейската комисия, при съдействието на делегати на прибрежните държави, и ще се турят в съгласие с онези, които са направени или ще се направят за течението от Галац надолу.

 

Чл. 56. Европейската дунавска комисия ще се споразумее, с които се следва, за осигуряване поддържането на фара на Змийския о-в.

 

Чл. 57. Извършването на работите по отстранение на препятствията, които се създават за плаването от Железните врата и праговете, се възлага на Австро-Унгария. Прибрежните държави в тая част на реката ще дадат всичките улеснения, които биха се поискали в интерес на самите работи. Постановленията на чл.6 от Лондонския договор от 13 март 1871 г., които се отнасят до правото на вземане временна такса за покриване на разноските по тези работи, остават в сила и в полза на Австро-Унгария.

 

Чл. 58. Високата Порта отстъпва на Русия в Азия областите на Карс, Ардахан и Батум с пристанището му, а също и всички места между старата руско-турска граница и следната гранична линия: новата граница тръгва от Черно море по чертата, която е определена в Санстефанския договор, и върви до една точка северозападно от Хорда и южно от Артвин, продължава по права линия до реката Чорух, пресича тази река и отива на изток от Ашмишен в права линия към юг до руската граница, която е означена в Санстефанския договор, до една точка южно от Нариман, като оставя града Олти на Русия. От точката, означена при Нариман, границата завива на изток, минава през Тебренек, който остава на Русия, и достига до Пенек-Чай. По тая река следва до Бардуз, после се насочва на юг, като оставя Бардуз и Еникьой на Русия. От една точка западно от селото Карауган границата се насочва към Меджингерт, върви в права линия към върха на планината Късадаг и продължава по водораздела между притоците на Аракс на север и притоците на Мурадсу на юг до старата руска граница.

 

Чл. 59. Н.в. руският император заявява, че има намерение да направи Батум свободно пристанище предимно за търговия.

 

Чл. 60. Долината на Алашкерт и градът Баязид, които според чл. 19 на Санстефанския договор са отстъпени на Русия, се връщат на Турция.

Високата Порта отстъпва на Персия града и местността Котур, както е определена от смесената англо-руска комисия за границите между Турция и Персия.

 

Чл. 61. Високата Порта се задължава да въведе без отлагане реформи и подобрения, които изискват местните нужди в провинциите, населени с арменци, и да осигури тяхната безопасност от черкезите и кюрдите. Тя ще съобщава периодично за взетите мерки на силите, които ще следят за тяхното прилагане.

 

Чл. 62. Понеже Високата Порта изяви желанието да поддържа началото на широка религиозна свобода, договарящите страни си вземат бележка в това доброволно заявление.

В никоя част на Турската империя разликата в религията не може да бъде причина за изключване или за неспособност относно ползуването с граждански и политически права, за допускане на обществени служби, звания и почести или за упражняване на различни занятия и индустрии. Всички без разлика на вяра ще се приемат за свидетели пред съдилищата. Свободата и външното упражнение на богослуженията се осигуряват за всички и никакви ограничения не може да се правят за йерархическото устройство на различните вероизповедни общини или за техните отношения към духовните им началници.

Духовните лица, поклонниците и калугерите от всяка народност, които пътуват по Европейска или Азиатска Турция, ще се ползуват с еднакви права, преимущества и привилегии. Право на официално покровителство на дипломатическите и консулските агенти на силите в Турция се признава както относно поменатите лица, така и относно техните религиозни, благотворителни и други заведения в Светите места и другаде. Правата, дадени на Франция, се запазват неизменни и при това, разбира се, не може да се прави никакво изменение на статуквото в Светите места. Монасите в Атонската планина, отгдето и да са, си запазват владенията и имуществата си и ще се ползуват без изключение с пълно равенство в правата и преимуществата.

 

Чл. 63. Парижкият договор от 3 март 1856 г., а също Лондонският договор от 13 март 1871 г. остават в сила във всички постановления, които не са отменени или изменени с гореизложените членове.

 

Чл. 64. Настоящият договор ще се ратифицира и ратификациите ще се разменят в Берлин в срок от три седмици или по-рано, ако това бъде възможно. За уверение пълномощниците на всяка държава го подписаха и подпечатаха с печатите си.

Направено в Берлин на 13 ден от месец юли 1878 г.

 

Международни актове и договори 1648–1918. София. „Наука и изкуство“, 1958, с. 155–168.