Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (111) (Някои политически и историографски митове на XX век)

10. Адолф Хитлер. Моята борба (откъси)

Днес ми се струва щастливо предзнаменование фактът, че съдбата ми е отредила да се родя не другаде, а в Браунау на Ин. Защото това градче е разположено точно на границата на две германски държави, чието обединение в последна сметка за нас, младите, беше и си остава онази заветна цел, за която трябва да се борим с всички средства.

…

Нито един мироглед, дори да е хиляда пъти правилен и полезен за човечеството, не придобива практическо значение в живота на народите, докато неговите принципи не станат практически знаме на бойно движение. А това движение на свой ред ще остане партия дотогава, докато дейността на тази партия не доведе до пълна победа на нейните идеи и догмите на партията не наложат окраската си върху целия обществен живот на новата държава.

Но за да може един или друг мироглед действително да послужи за фундамент на новото обществено развитие, необходимо е преди всичко да има пълна яснота относно характера, целите и основните черти на този мироглед. Първо условие за успеха на едно движение, базирано върху определен мироглед, се състои в това то действително да успее да установи яснота и единство на идеите. От общите представи ние трябва да вървим към определена политическа програма. От общия мироглед ние трябва да смогнем да изведем определено политическо вярване. При това, разбира се, ние ще трябва да отделим необходимото внимание не само на нашата крайна цел, но и на онези конкретни средства за борба, с чиято помощ искаме да доведем нашето дело до победа. Сумата от правилни абстрактни представи, издигнати от твореца на програмата, се нуждае и от съчетаване със самите практически мерки, издигнати от политика. Наша пътеводна звезда трябва да бъде вечният идеал на човечеството. Ала при това не трябва да забравяме и за човешките слабости, защото ако не ги вземем предвид, ние за съжаление можем от самото начало да обречем нашето движение на неуспех. В нашия свят още не е достатъчно да изследваш и установиш вечните закони на истината. Към това трябва да прибавим и усилията на великите познавачи на народната психология. И само тогава ние ще излезем от областта на вечно истинното и идеалното и ще съумеем да постигнем за смъртните хора онова, което човешки е възможно в нашия практически свят.

Нека сам по себе си един мироглед да бъде абсолютно правдив и идеален. Независимо от това той трябва да бъде преведен и на езика на практическата политика. И само тогава, когато ние придадем на движението строги очертания, единна воля за борба — само тогава може да се разчита на победа на общата идея, заложена в нашия мироглед. Да предчувстват или дори да осъзнават правотата на нашата идея сигурно могат вече милиони и милиони хора. И независимо от това е необходимо отначало да излезе един човек и да изложи учението с неопровержима сила. Само тогава окончателно ще повярват в него милионите. Само тогава пред тях ще има не безформена идея, а вечен непоколебим принцип. Само тогава ще бъде създадена желязната канара на единната и несъкрушима вяра, само тогава ще стане реалност единната воля на милионите, която ще срине всички прегради.

Разпространеният съвременен възглед за ролята на държавата се състои в това, че държавата няма нищо общо с расовите предпоставки. На държавата наистина се признава определена творческа и културна сила, но в нея преди всичко виждат продукт от определени стопански необходимости, в най-добрия случай — естествен резултат от стремежите на определен човешки конгломерат към разширяване на неговата политическа власт. Този възглед в своето политическо развитие води не само към отрицание на расовия фактор, но и до подценяване на ролята на личността. Тъй като отричането на ролята на различните раси за развитието на културата неизбежно води до това, че ние преставаме да разбираме и ролята на личността в тази област. Една голяма грешка води след себе си и друга. Ако ние престанем да виждаме различието между расите, това води по-нататък до игнориране на различията между отделните хора. Рожбата на евреина Карл Маркс, учението на марксизма, всъщност не е нищо друго освен превръщане в определено политическо символ верую на тези отдавна вече съществуващи и широко разпространени превратни представи. Изумителният политически успех на марксическото учение би бил абсолютно невъзможен, ако в основата на марксизма не лежеше една отдавна разпространена у нас извратена идея. Тази отрова отдавна се носи във въздуха. На разлагащото й влияние бяха подложени милиони. Липсваше само едно лице, което да оформи тази извратена идея. И ето, този един човек се намери. Тъкмо той беше Карл Маркс. Той пророчески отгатна каква разрушителна сила може да представлява тази отрова. С изкуството на черен магьосник той създаде концентрирано учение, насочено към възможно най-бързото унищожаване на независимостта на всички свободни нации на тази земя и цялото това отровно учение постави на служба на своята собствена раса.

По такъв начин марксическото учение е само концентриран идеен екстракт от станалите днес всеобщи представи и убеждения. Вече само поради това цялата борба на нашия тъй наречен буржоазен свят срещу марксизма е просто смешна и безцелна по тази проста причина, че нашият буржоазен свят е изцяло проникнат от същите тези отрови. Мирогледът на нашата буржоазия се различава от мирогледа на марксистите само по степените и лицата. Самият буржоазен свят е подложен на марксизъм. Цялата разлика е там, че буржоазията вярва във възможността за господство на едни групировки хора (на буржоазията), докато марксистите се стремят да дадат цялата власт в ръцете на друга групировка — на евреите.

Като противовес на всичко това народническият… мироглед признава главната роля на расата. Народничеството принципно вижда в държавата само средство към целта, а самата цел вижда в запазването на расовите основи на човечеството. По такъв начин народничеството в никакъв случай не вярва в равенството на расите. То знае, че расите са различни помежду си, че расите се делят на нисши и висши и че нашата задача на земята е да помагаме за победата на най-добрата, най-силната раса, която трябва да подчини по-лошата и по-слабата раса. Народничеството по този начин принципно се базира върху аристократичната гледна точка за природата и вярва, че този закон се разпростира върху всичко в този свят, включително до всяко отделно живо същество. То признава не само различната ценност на расите, но и различната ценност на отделните хора. И тъкмо с това то има организиращо значение срещу дезорганизиращата роля на марксизма. То вярва в необходимостта от идеализиране на човечеството, тъй като в това идеализиране вижда предпоставка за цялото наше съществуване. Но то ще откаже право на съществуване на която и да било етична идея, стига тя да представлява някаква заплаха за расовия живот, носител на най-висока етика. Тъй като в понегрения свят на непълноценните всички човешки понятия за прекрасното и възвишеното, всички човешки представи за идеалното бъдеще биха били завинаги загубени.

Цялата човешка култура и цивилизация на нашата земя е неразривно свързана със съществуването на ариеца. Ако арийците постепенно бяха измрели или бяха внезапно загинали, това означава, че цялото земно кълбо би било обречено на пълна липса на култура.

Най-голямото престъпление на нашата земя в очите на народническия мироглед е дейността, насочена срещу човешката култура чрез унищожаването на носителя на тази култура. Който вдигне ръка срещу висшето въплъщение на божието подобие на тази земя, той се опълчва срещу всеблагия творец на всички чудеса на тази земя и с това съдейства за нашето изгонване от рая.

Това означава, че народническият мироглед… върви ръка за ръка с действителните повели на природата. Той помага за възстановяването на свободната игра на силите, която единствено е способна да съдейства за победата на най-добрата раса, която трябва да владее цялата земя.

Всички ние предчувстваме, че в отдалеченото бъдеще пред човечеството ще възникнат проблеми, които ще бъдат по силите само на висшата раса. И само тази висша господстваща раса, опирайки се на средствата и възможностите на цялото земно кълбо, ще бъде призвана да реши тези проблеми.

…

И така, висша цел на действително народната държава трябва да бъде грижата за запазването на онова основно расово ядро, което единствено е способно да създава култура, да дарява на човечеството красота, достойнство и всичко възвишено. Ние, арийците, разбираме под държава само живия организъм на расата, който не само осигурява самото съществуване на тази раса, но й осигурява също така възможност за по-нататъшно развитие на всички заложени в нея способности до степен на най-висша свобода.

…

В нашата държава армията ще обучава войника не само да марширува, тя ще стане за него висша школа за патриотично възпитание. Младият войник ще получи в армията всички сведения относно боравенето със съответен вид оръжие. Но в същото време армията ще го формира и за по-нататъшния живот. Най-важното, което ще даде армията на младия войник, е това, което се смяташе за висша заслуга и на старата армия; в тази школа младежите ще се превръщат в истински мъже; в тази школа нашата младеж ще се учи не само на послушание и дисциплина, но ще се учи и да заповядва. В армията младият немец ще се научи да мълчи, не само когато го порицават справедливо, но и когато му се налага да изслушва несправедливи упреци.

…

Онзи мироглед, който отхвърля демократическия принцип на масата и си поставя за задача да отдаде властта над целия свят в ръцете на най-добрата нация, т.е. в ръцете на най-добрите хора, логично трябва да приложи същия аристократичен принцип вътре в самия народ. С други думи, той трябва да осигури най-голямо влияние и истинско ръководство за най-добрите глави в даден народ. А това означава, че такъв мироглед прави всичко не на принципа на мнозинството, а върху ролята на личността.

…

Ние трябва докрай да разберем следното: най-смъртният враг на германския народ е и ще бъде Франция. Все едно, който и да управлява във Франция — Бурбоните или якобинците, наполеонидите или буржоазните демократи, републиканците-клерикали или червените болшевики — крайна цел на френската външна политика винаги ще бъде завземането на Рейн. И винаги Франция, за да задържи тази велика река в свои ръце, неизбежно ще се стреми Германия да представлява слаба и раздробена държава.

Англия не иска Германия да бъде световна държава, Франция не иска въобще да съществува на света държава, която се нарича Германия. Това все пак е съществена разлика. Е, а нали сега за нас е злободневна не борбата за световна хегемония. Сега сме принудени да се борим просто за съществуването на нашето отечество, за единството на нашата нация и за това на нашите деца да им е осигурено парчето хляб. И ето, ако вземем предвид всичко това и се запитаме къде са онези държави, с които бихме могли да влезем в съюз, ще трябва да отговорим: има само две такива държави — Англия и Италия.

Англия не иска такава Франция, чийто военен юмрук без всякакви пречки от страна на останала Европа би охранявал една политика, която рано или късно ще доведе до сблъсък с английските интереси. Англия в никакъв случай не може да иска такава Франция, която, опирайки се на несметни въглищни и железни богатства в Западна Европа, би продължила да си създава могъща световна икономическа позиция, представляваща опасност за Англия. Най-сетне, Англия не може да иска такава Франция, която би могла да разбие всички останали държави на европейския континент, което не само би могло, но и неизбежно би трябвало да доведе до възраждането на старите мечти на Франция за световно господство. Англия разбира, че при такива обстоятелства френският въздушен флот може да стане за нея много по-опасен, отколкото на времето нашите цепелини. Военното превъзходство на Франция не може да не разстройва нервите на световната великобританска империя.

Но и Италия не може да иска и не иска Франция още повече да укрепва своето привилегировано положение в Европа. Бъдещите съдбини на Италия неизбежно са свързани с крайбрежието на Средиземно море. Италия участва в световната война, разбира се, съвсем не за да постигне разширяването на Франция. Италия бе тласната във войната от стремежа да нанесе смъртен удар на своя адриатически съперник. Всяко по-нататъшно укрепване на Франция на европейския континент неизбежно ще бъде пречка за Италия. И това, разбира се, нито на йота не може да се промени от факта, че италианският и френският народ са сродни помежду си. Ни най-малки илюзии в това отношение не може да има: това обстоятелство изобщо не премахва съперничеството.

…

Собствените британски интереси на Англия съвсем не изискват по-нататъшно отслабване и още повече унищожаване на Германия, но пък от това е извънредно заинтересуван интернационалният еврейски борсов капитал. Разминаването между официалната или, по-добре да се каже, традиционната политика на английските държавни деятели и решаващите сили на еврейския борсов капитал се стреми не само към пълно икономическо унищожаване на Германия, но и към пълното й политическо поробване. Еврейският капитал смята, че да се подчини напълно Германия на интернационалния контрол, т.е. да се подчини напълно германският труд на еврейския световен капитал е възможно само в случай, че успее в политическо отношение да болшевизира Германия. За да бъдат марксистките банди на интернационалния еврейски борсов капитал в състояние окончателно да пречупят гръбнака на германската национална държава, им е необходима дружеска подкрепа отвън. Тъкмо затова на евреите им е необходимо френските армии да заплашват Германия, докато вътре в страната настъпи такова разложение, което ще позволи на болшевишките банди, спуснати от интернационално-еврейския борсов капитал окончателно да завладеят нашата държава.

…

Само във Франция сега повече от когато и да било има единство на възгледите на борсата и еврейския борсов капитал, от една страна, и шовинистично настроените държавни деятели на френската република, от друга. Това тъждество на интересите и настроенията представлява огромна опасност за Германия. Именно вследствие на това обстоятелство Франция е най-страшният ни враг. От една страна, френският народ все повече и повече смесва своята кръв с кръвта на негрите; а от друга, френският народ все по-тясно и по-тясно се сближава с евреите въз основа на общите стремежи да подчини на себе си целия свят. И всичко това, взето заедно, превръща Франция в най-голямата заплаха за съществуването на бялата раса в Европа. Стремежът на французите да доведат негрите на Рейн, в сърцето на Европа, и с това да отровят нашата кръв, е израз на садистичната, направо противоестествена мъст, която изпитва към нашия народ този изначален враг, изпълнен с шовинистични чувства, но и хладнокръвно отмъстителните евреи се стремят към същото. На тях също им се иска да започнат своята работа по отравянето на кръвта на бялата раса тъкмо в центъра на европейския континент. Оттук те се надяват да нанесат на нашата по-висока раса най-точен удар, като подкопаят основите на господстващото й положение.

…

Мислимо ли е изобщо представителите на истинските интереси на английската и италианската нация да могат да прокарат своята воля въпреки волята на евреите, смъртните врагове на народната и националната държава.

Ще могат ли например силите на традиционното британско държавно изкуство да се справят с еврейското влияние или не?

Да се отговори на този въпрос, както вече казах, е много трудно. Разрешението на този проблем зависи от твърде голям брой фактори, за да може веднага да се даде напълно определен отговор. Относно едната държава ние във всеки случай можем да кажем, че тя е дотолкова здраво стабилизирана и служи на интересите на своята нация, че тук на никакви международни еврейски сили няма да им се удаде да превъзмогнат онези тенденции, които са политическа необходимост за дадена държава.

Борбата, която фашистка Италия води, може би в основата си несъзнателно (макар че лично аз не смятам това да е така), срещу трите главни оръжия на еврейството, е най-добрата поличба, че дори и по непряк начин ще бъдат избити отровните зъби на тази наддържавна сила. С течение на годините забраната на масонските тайни общества, преследването на наднационалния печат, както и последователното подкопаване на международния марксизъм, а от друга страна, непрекъснатото заздравяване на фашисткото схващане за държавата ще дава на фашисткото правителство възможност да служи все повече на интересите на италианската нация, без да се притеснява от съскането на световната еврейска хидра.

…

По-трудна е работата с Англия. В тази страна на „най-свободната демокрация“ евреите по заобиколен начин все още неограничено диктуват волята си на общественото мнение. Все пак и в Англия виждаме вече непрекъснатата борба между представителите на истинско британските държавни интереси, от една страна, и защитниците на еврейската световна диктатура, от друга.

От какво се ръководят евреите в този случай, е ясно. Посредством болшевизацията на Германия те се надяват да изкоренят основния сноп на германската патриотична интелигенция и така да си създадат абсолютно неограничени възможности да изстискват от германската работна сила последните сокове. Като подчинят напълно Германия, евреите искат, разбира се, да разпространят властта си и по-далеч, да покорят под краката си целия свят. Германия, както неведнъж е било и в предишната ни история, е онази точка, около която става борбата, решаваща съдбините на света. Ако нашият народ и нашата държава действително станат жертва на този хищен и кръвожаден еврейски тиран, то този октопод ще обхване с пипалата си цялата земя. И обратно: ако Германия успее да избегне това иго, тогава ще може да се смята, че смъртната опасност, заплашваща целия свят и всички народи, е сломена.

…

Под външна политика според нас трябва да се разбира регулирането на взаимоотношенията на един народ с всички останали народи на света. Как именно се регулират тези взаимоотношения, винаги зависи от напълно определени фактори. Ние, националсоциалистите, трябва да посочим, че външната политика на нашата народническа държава преди всичко ще изхожда от следното:

Нашата държава ще се стреми преди всичко да установи здрава, естествена, жизнена пропорция между количеството на нашето население и темпа на неговото нарастване, от една страна, и количеството и качеството на нашите територии, от друга. Само така нашата външна политика ще може по необходимия начин да осигури съдбата на нашата раса, обединена в нашата държава.

…

Всички ние сега разбираме, че ни предстои много голяма и тежка борба с Франция. Но тази борба ще бъде абсолютно безцелна, ако с нея се изчерпваха всички стремежи на нашата външна политика. Тази борба с Франция може да има и ще има смисъл само дотолкова, доколкото ще ни осигури тил в борбата за увеличаването на нашите територии в Европа. Нашата задача не е в колониалните завоевания. Разрешаването на стоящите пред нас проблеми ние виждаме само и изключително в завоюването на нови земи, които бихме могли да заселим с германци. При това са ни необходими такива земи, които непосредствено се доближават до коренните земи на нашата родина. Едва в този случай нашите преселници ще могат да запазят тясна връзка с коренното население на Германия. Само такъв прираст на земя ще ни осигури прираст на сили, който се обуславя от голямата цялостна територия.

Ние, националсоциалистите, трябва да отидем още по-далеч: правото на придобиване на нови земи става не само право, но и дълг, ако без разширяването на своите територии един велик народ е обречен на гибел. Особено ако става дума не за някакъв негърски народ, а за великия германски народ — за този народ, на когото светът дължи своята култура. Нещата стоят така, че Германия или ще бъде световна държава, или тази страна изобщо няма да я има. Но за да стане световна държава, Германия непременно трябва да придобие онези размери, които единствено могат да й осигурят необходимата роля при съвременните условия и да гарантират живота на всички жители на Германия.

* * *

Ние, националсоциалистите, напълно съзнателно слагаме кръст на цялата германска външна политика от преди войната. Ние искаме да спрем вечния германски стремеж към юга и запада на Европа и определено посочваме с пръст териториите, разположени на изток. Ние окончателно скъсваме с колониалната политика и търговска политика от предвоенно време и съзнателно преминаваме към политика на завоюване на нови земи в Европа.

Когато говорим за завоюване на нови земи в Европа, ние, разбира се, имаме предвид на първо място само Русия и онези държави в покрайнините й, които са й подчинени.

Самата съдба ни сочи с пръст. Отдавайки Русия в ръцете на болшевизма, съдбата лишава руския народ от онази интелигенция, върху която досега се е крепило държавното й съществуване и която единствено е била залог за известна здравина на държавата. Не държавническите дарования на славянството са дали сила и здравина на руската държава. Всичко това Русия дължи на германските елементи — превъзходен пример за онази огромна държавническа роля, която са способни да играят германските елементи, действайки вътре в една по-ниска раса. Именно така са създадени много могъщи държави на света. Неведнъж в историята сме виждали как народи с по-ниска култура, начело на които като организатори са стояли германци, са се превърнали в могъщи държави и след това са се държали здраво на краката си, докато се е запазвало расовото ядро на германците. В продължение на столетия Русия е живяла за сметка именно на германското ядро в нейните висши слоеве на населението. Сега това ядро е изтребено напълно и до края. Но както русите не могат със собствените си сили да отхвърлят еврейския ярем, така и само евреите не са в състояние задълго да държат в подчинение тази грамадна държава. Самите евреи съвсем не са елемент на организацията, а по-скоро фермент на дезорганизацията. Тази гигантска източна държава е обречена на гибел. Всички предпоставки са вече узрели за това. Краят на еврейското господство в Русия ще бъде също край на Русия като държава. Съдбата ни е предопределила да бъдем свидетели на такава катастрофа, която по-добре от каквото и да било ще потвърди безусловната правилност на нашата расова теория.

…

Ние като привърженици на расовата теория знаем, че изпадането на един или друг народ в импотентност, е въпрос на чистота на кръвта; но тъкмо чистотата на своята собствена кръв еврейският народ съблюдава повече от който и да било друг народ. Ето защо е несъмнено, че евреите ще вървят по своя ужасен път и по-нататък — до онзи момент, когато се намеси друга достатъчно голяма сила, която ще съумее да се срази в жестока борба с еврейството и веднъж завинаги да изпрати тези богоборци в преизподнята.

Най-близката примамка за болшевизма в днешно време е тъкмо Германия. За да бъде още веднъж изтръгнат нашият народ от змийските обятия на интернационалното еврейство, е необходимо нашата млада идея да съумее да разбуди всички сили на нацията и да й вдъхне съзнание за великата мисия, която ни очаква. Само в този случай ние ще можем да спасим нашия народ от окончателното отравяне на нашата кръв. Само тогава ще съумеем да пробудим онези сили, които задълго ще ни дадат гаранция против повтарянето на постигналите ни катастрофи. В светлината на тези цели би било чисто безумие да влезем в съюз с държава, начело на която стоят смъртните врагове на цялото ни бъдеще. Как на практика можем да освободим нашия народ от тези отровни обятия, ако сами се напъхаме в тях. Как наистина ще можем да освободим германските работници от болшевишки влияния, как ще можем да ги убедим, че болшевизмът е проклятие и престъпление против цялото човечество, ако сами започнем да влизаме в съюз с болшевишки организации. Как наистина ще вземем след това да осъждаме обикновения човек от масата за симпатиите му към болшевишките възгледи, ако ръководителите на нашата държава сами биха се избрали за съюзници на представителите на болшевишкия мироглед.

За да проведем успешна борба против еврейските опити за болшевизиране на целия свят, ние трябва преди всичко да заемем ясна позиция спрямо съветска Русия. Не можем да надвием дявола с помощта на Велзевул.

…

Този неизменен политически завет в областта на външната политика може да се формулира за германската нация със следните думи:

— Никога не се примирявайте със съществуването на две континентални държави в Европа! Във всеки опит на границите на Германия да се създаде втора военна държава или дори само държава, способна по-късно да стане голяма военна държава, вие трябва да виждате пряко нападение срещу Германия. Щом като се създава такова положение, вие не само имате право, но сте длъжни да се борите против него с всички средства, включително употребата на оръжие. И вие нямате право да се успокоите, докато не успеете да попречите на възникването на такава държава или докато не ви се удаде да я унищожите, ако е успяла вече да възникне. Погрижете се нашият народ да си завоюва нови земи тук, в Европа, а не да вижда основите на своето съществуване в колониите. Докато нашата държава не успее да осигури всеки свой син за столетия напред с достатъчно количество земя, вие не трябва да смятате, че положението ни е стабилно. Никога не забравяйте, че най-свещеното право е правото да притежаваш достатъчно количество земя, която ние сами ще обработваме. Не забравяйте никога, че най-свещена е онази кръв, която проливаме в борбата за земя.

* * *

Преди да завърша тази глава, искам още и още веднъж да се спра върху доказателството на мисълта, че в делото за сключване на съюзи за нас съществува само една-единствена възможност. Още в предишната глава доказах, че действително полезен и откриващ ни големи перспективи може да бъде само съюзът с Англия и Италия. Тук искам да се спра накратко на военното значение, което може да получи този съюз.

Преценявайки положението, трябва да кажа, че и в голямото, и в малкото военните последици от такъв съюз ще бъдат право противоположни на онези, до които би довел съюзът на Германия с Русия. Преди всичко тук е важно, че сближаването на Германия с Англия и Италия по никакъв начин не води до опасност от война. Единствената държава, с която трябва да се съобразяваме като с евентуален противник за такъв съюз — Франция — няма да е в състояние да ни обяви война. Това ще даде на Германия възможност съвсем спокойно да се заеме с цялата онази подготовка, която в рамките на такава коалиция е необходима, за да си разчисти сметките с Франция, когато му дойде времето. Тъй като най-важното в такъв съюз за нас е това, че Германия не може тогава да бъде подложена на внезапно нападение и напротив, съюзът на противниците се разпада, т.е. унищожава се Антантата, заради която претърпяхме безкрайно много нещастия. Сключването на такъв съюз означава, че смъртният враг на нашия народ — Франция — сам ще се озове в изолирано положение. Ако успехът на този съюз отначало има само морално значение, то и тогава това би била огромна крачка напред. Германия би си развързала тогава ръцете дотолкова, че сега дори е трудно да си го представим. Тъй като цялата инициатива тогава би преминала от Франция към новия англо-германско-италиански европейски съюз.

…

Необходима ни е западна ориентация, а не източна ориентация, необходима ни е източна политика, насочена към завоюване на нови земи за германския народ. За това са ни необходими сили, за това ни е необходимо преди всичко да унищожим стремежа на Франция към хегемония в Европа, тъй като Франция е смъртен враг на нашия народ, тя ни души и ни лишава от всякаква сила. Ето защо няма такава жертва, която да не сме длъжни да принесем, за да отслабим Франция. Всяка държава, която като нас смята за себе си непоносима хегемонията на Франция на континента, с това става наш естествен съюзник. Всеки път към съюз с такава държава за нас е приемлив. Никакво самоограничаване не може да ни се стори прекалено, ако в крайна сметка доведе до поражението на нашия най-зъл и омразен враг.

…

Държавата, която в епохата на заразяване на расите бди грижовно за запазването на своите най-добри расови елементи, един ден ще стане господар на земята.