Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (63) (Някои политически и историографски митове на XX век)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
1,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018-2019)

Издание:

Автор: Пламен С. Цветков

Заглавие: Светът на мегамитовете

Издание: Първо издание

Издател: Издателство на Нов български университет

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: монография

Националност: българска

ISBN: 978-954-535-498-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2897

История

  1. — Добавяне

7. Изпреварващият удар на Хитлер

Не може да се отрече, че през целия си живот Сталин е предвиждал със зловещо точна пресметливост всичките си ходове. Това не го предпазва обаче от грешки, най-фаталните от които носят две имена — Хитлер и Тито. През 1940–1941 г. Сталин очевидно предозира натиска си върху Хитлер. Притиснат до ъгъла, националсоциалистическият вожд няма друг избор, освен в крещящ разрез с националната психика и историческата традиция на германците да хвърли страната си за пореден път във война на два фронта — изпреварващото нападение срещу Русия е предприето на 22 юни 1941 г. преди каквито и да било по-сериозни изгледи за капитулацията на Великобритания. Няма съмнение, че отчаяният удар на Третия райх погребва бляна на Сталин да види „червената армия“ на атлантическото крайбрежие на Европа, но в резултат на Втората световна война Московската империя достига до върха на своята експанзия, като стъпва в сърцето на Европа, разделяйки Германия на две.

Походът за завладяването и комунизацията на Европа като първи етап към завоюването и съветизацията на света далеч не се оказва обаче така гладък, както го е предвиждал Ленин. В известен смисъл борбата на живот и смърт между германския националсоциализъм и руския комунизъм дават и уникален шанс за доскорошни коминтерновски апаратчици като Тито в Югославия и Мао в Китай. Тъкмо в това се изразява и втората голяма грешка на Сталин, който не може да допусне, че след като се сдобиват със свои собствени въоръжени сили и със собствен репресивен апарат, Тито и Мао в никакъв случай няма вече да се примирят с ролята на обикновени изпълнители на волята на Москва.

Може би още по-същественото е това, че като всеки диктатор през XX в. Сталин съдбоносно подценява силата и мощта на САЩ, тъй като не зачита и дори не може да схване принципите, върху които се гради тази държава, създадена по думите на писателя Христо Троански така, че да не става нужда никога да се освобождава. Действително след Втората световна война комунистическа Русия се нуждае от известно време, за да преглътне и асимилира новите си завоевания и трябва да отложи за пореден път победата на комунизма върху цялата планета за по-добри времена. За късмет на човечеството обаче тези времена никога не настъпват.

Държавите, които имат вина за Втората световна война, никак не са малко. Безкомпромисността на победителите в Първата световна война и най-вече на Франция до голяма степен улеснява пътя на Хитлер към властта. Изолационизмът на САЩ лишава Европа от надежден гарант срещу тоталитарната агресия и до голяма степен предопределя линията на „умиряване“, провеждана от Великобритания и Франция спрямо Хитлер през втората половина на 30-те години на XX в. Капитулантското поведение на двете западноевропейски демокрации пък само засилва усещането за безнаказаност на германския диктатор. Както се видя, репресията винаги поражда агресия и тоталитаризмът означава война. Хитлер излага своя план за завладяване на света още в книгата „Моята борба“, но Сталин е този, който улеснява пътя му към властта. Още от самото си създаване, съветската държава се стреми да разпали нова световна война и това се постига с руско-германския Пакт за ненападение от 23 август 1939 г. С други думи, ключът към новия световен пожар е в ръцете на Сталин и именно той носи главната вина за неговото избухване.