Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (108) (Някои политически и историографски митове на XX век)

7. Владимир Улянов-Ленин. „Левичарството“ — детска болест на комунизма (откъс)

… В отдавна миналите времена, когато Кауцки бе още марксист, а не ренегат, подхождайки към въпроса като историк, той предвиждаше, че е възможно да настъпи такова положение, при което революционността на руския пролетариат ще стане образец за Западна Европа. Това беше в 1902 г., когато Кауцки написа в революционната „Искра“ статията „Славяните и революцията“. Ето какво писа той в тази статия:

„Днес обаче“ (в противоположност на 1848 г.) „може да се смята, че славяните не само са влезли в редовете на революционните народи, но че и центърът на тежестта на революционната мисъл и на революционното дело все повече и повече се премества към славяните. Революционният център се премества от запад на изток. В първата половина на XIX в. той се намираше във Франция, от време на време в Англия. В 1848 г. и Германия влезе в редовете на революционните нации… Новото столетие започва с такива събития, които навеждат на мисълта, че ние отиваме към по-нататъшно преместване на революционния център, а именно: към преместването му в Русия… Русия, която възприе толкова революционна инициатива от Запада, сега може би сама е готова да му послужи като извор на революционна енергия. Разгарящото се руско революционно движение ще се окаже може би най-могъщото средство, за да се изгони оня дух на хилава еснафщина и пресметливо политиканство, който започна да се разпространява в нашите редове и ще накара отново да лумне като светъл пламък жаждата за борба и страстната преданост към нашите велики идеали. Русия отдавна вече е престанала да бъде за Западна Европа проста опора на реакцията и абсолютизма. Сега е може би тъкмо наопаки. Западна Европа става опора на реакцията и абсолютизма в Русия… Руските революционери може би отдавна вече биха се справили с царя, ако не бяха принудени да водят едновременно борба и против неговия съюзник — европейския капитал. Нека се надяваме, че тоя път те ще успеят да се справят и с двата врага и че новият «свещен съюз» ще рухне по-скоро, отколкото неговите предшественици. Но както и да завърши сегашната борба в Русия, кръвта и щастието на мъчениците, които тя ще роди, за съжаление повече, отколкото трябва, не ще пропаднат напразно. Те ще оплодят кълновете на социалния преврат в целия цивилизован свят и ще ги накарат да растат по-бурно и по-бързо. В 1848 г. славяните бяха лют мраз, който попари цветовете на народната пролет. Може би на тях сега е съдено да бъдат оная буря, която ще разбие леда на реакцията и неудържимо ще донесе със себе си новата, щастлива пролет за народите“…

Хубаво пишеше преди 18 години Карл Кауцки!