Борис Виан
Пяната на дните (9)

VIII

— Господинът почти успя! — каза Никола. — Още малко усилие…

— Но защо музиката трябва да е бавна? — попита Колин, плувнал в пот. — Така е по-трудно.

— Има си причина — заяви Никола. — По принцип партньорите поддържат средно разстояние помежду си. При бавна музика е възможно да се регулира извиването по такъв начин, че постоянният неподвижен източник да се намира по средата на телата им: тогава главата и ходилата са подвижни. Така е на теория. Ала за жалост има случаи, когато някои безсъвестни хора танцуват лудисона като негрите, със забързан ритъм.

— Тоест? — попита Колин.

— Тоест с един подвижен източник в краката, един в главата и за нещастие с допълнителен среден подвижен източник в областта на таза. Неподвижните точки, или псевдоставите, са гръдната кост и колената.

Колин се изчерви.

— Разбирам — промълви той.

— Право да си кажа, при буги-вуги колкото музиката става по-завладяваща, толкова танцът изглежда по-неприличен — заключи Никола.

Колин се умисли.

— Къде сте научили лудисона? — попита той Никола.

— Племенницата ми ме научи… — каза Никола. — Изградих цялата теория на лудисона в разговори със зет си. Както господинът навярно знае, той е член на Академията и лесно схвана метода. Дори сподели пред мен, че сам се е занимавал с това преди деветнайсет години…

— Племенницата ви на осемнайсет години ли е? — осведоми се Колин.

— И три месеца… — поясни Никола. — Ако господинът няма повече нужда от мен, ще се върна в кухнята да следя положението.

— Добре, Никола, благодаря ви — рече Колин, сваляйки плочата, която току-що беше свършила.