Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ecume des jours, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2016)
Kорекция и форматиране
ventcis (2016)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание

Борис Виан. Пяната на дните

Френска. Първо издание

Редактор Мария Коева

Технически редактор Олга Стоянова

Коректор Мария Христова

ISBN: 978–954–597–280–2

ИК ФАМА, София, 2007

 

Boris Vian

L’ECUME DES JOURS

© J.-J. Pauvert 1963

Société nouvelle des Editions Pauvert 1979

 

Превод © Симеон Лекарски

Художествено оформление © ФАМА

© ФАМА 2007

 

Предпечат Митко Ганев

Формат 84/108/32, печ. коли 12

Печат УНИСКОРП

 

Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.

Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

XXI

Колин излезе от дома си, следван от Шик. Щяха да отидат пеша до Клое, за да я вземат. Никола трябваше да дойде направо в църквата. Той наглеждаше как върви приготовлението на едно специално ястие, чиято рецепта беше открил в готварската книга на Гуфе и с което смяташе да смае всички.

Минаха покрай някаква книжарница, пред която Шик внезапно се спря. Посред витрината искреше като скъпоценен накит екземпляр на „Дъх на спарено“ от Партр с подвързия от виолетов марокен и с герба на херцогиня Дьо Бовоар.

— О! — възкликна Шик. — Виж!…

— Какво? — попита Колин и се върна няколко крачки назад. — А! Това ли?

— Да — каза Шик.

От копнеж му потекоха лиги. В краката му се образува малко ручейче и залъкатуши по тротоара, като се виеше около купчинките прахоляк.

— Добре де — рече Колин, — нали я имаш?…

— Да, но не с такава подвързия!… — отвърна Шик.

— Ама че си досаден — каза Колин. — Хайде, че нямаме време.

— Струва поне един-два дублезона.

— Сигурно — потвърди Колин и се отдалечи.

Шик ровеше из джобовете си.

— Колин — извика той, — дай ми малко пари назаем.

Колин отново спря и тъжно поклати глава.

— Двайсет и петте хиляди дублезона, които ти обещах, май няма да ти стигнат задълго.

Шик се изчерви, увеси нос, но все пак протегна ръка. Взе парите и се втурна в книжарницата. Колин чакаше угрижен. Като видя ухилената физиономия на Шик, отново поклати глава, но този път със състрадание, и на устните му се изписа полуусмивка.

— Ти си луд, бедни мой Шик! Колко даде?

— Няма значение! — каза Шик. — Да побързаме.

Те ускориха крачка. Шик сякаш препускаше на кон вихрогон.

Пред входа на Клое хората се трупаха да гледат хубавата бяла кола, поръчана от Колин и току-що доставена в комплект заедно с шофьора. Вътре всичко бе покрито с бяла кожа с дълъг косъм, беше топло и звучеше музика.

Небето все още се синееше, облаците бяха леки и ефирни. Беше умерено студено. Зимата клонеше към края си.

Подът на асансьора набъбна под нозете им и с мощен мек тласък ги издигна до желания етаж. Вратата се отвори пред тях. Позвъниха. Клое ги чакаше.

Освен целофанения сутиен, белите гащички и чорапите сега тя носеше два ката муселин, които обгръщаха тялото й, а богат тюлен воал се спускаше от раменете й, като главата оставаше открита.

Ализ и Изис бяха облечени по същия начин, но в рокли с цвят на прозрачна вода. Къдравите им коси блестяха на слънчевата светлина и плавно падаха върху раменете в тежка и дъхава маса. Човек се чудеше коя да избере. Колин обаче беше наясно със себе си. Той не посмя да прегърне Клое, за да не наруши хармонията на тоалета й, но за компенсация разцелува Изис и Ализ. Те на драго сърце приеха ласките му, тъй като виждаха колко е щастлив.

Стаята беше пълна с избраните от Колин бели цветя, а върху възглавницата на неоправеното легло имаше листенце от червена роза. Дъхът на цветята се сливаше с уханието на момичетата и Шик имаше чувството, че е медоносна пчела. Ализ бе затъкнала в косите си бледолилава орхидея, Изис — яркочервена роза, а Клое — голяма бяла камелия. Тя държеше букет от кремове, до гривната й от синьо злато лъщеше друга, сплетена от свежи бръшлянови листенца, току-що напръскани с лак. Годежният й пръстен беше обсипан с четвъртити и кръгли диаманти, които образуваха името на Колин, изписано на морзовата азбука. В ъгъла на стаята, изпод куп цветя, се подаваше главата на един кинооператор, който отчаяно въртеше ръчката на камерата си.

Клое и Колин за малко му позираха да ги снима, а след тях дойде ред на Изис, Ализ и Изис. Сетне всички сподириха Клое в асансьора. Товарът бе толкова голям, че стоманените въжета се разтеглиха чак до партера и не стана необходимо да се натиска съответното копче за слизане. Цялата група излезе вкупом, за да не би някой да се върне обратно нагоре с кабината.

Шофьорът отвори вратата. Трите момичета и Колин се разположиха отзад, Шик се настани на предната седалка и колата потегли. По улицата хората се обръщаха и възторжено махаха, понеже смятаха, че минава президентът на републиката, а после се отдалечаваха, осенени от бляскави и златозарни представи.

Църквата беше наблизо. Колата описа сложен кардиоид и спря пред стъпалата. Горе, между две тежки колони с орнаменти, Отчето, Протодебелакът и Вардарят стояха тържествено като на парад в очакване на церемонията. Зад тях се спускаха чак до земята драперии от бяла коприна и четиринайсетте деца от църковния хор танцуваха балет. Момченцата бяха облечени в дълги бели ризки, червени шорти и бели обувки. Момиченцата пък носеха червени плисирани полички и по едно червено перо, забодено в косите. Отчето биеше тъпана, Протодебелакът надуваше цафара, а Вардарят отмерваше такта с помощта на маракаси. Тримата дружно подеха припева, сетне Вардарят направи няколко танцови стъпки от степ, грабна контрабаса и изпълни едно фантастично парче, подходящо за случая.

Седемдесет и тримата музиканти вече свиреха на балкона, а камбаните звучаха с все сила.

Изведнъж се чу фалшив акорд, понеже диригентът непредпазливо се бе приближил до ръба на балкона и падна, така че неговото място зае помощник-диригентът. В мига, когато диригентът се преби на плочника, музикантите взеха гръмък акорд, за да заглушат шума от падането, но въпреки това църквата се разтърси из основи.

Колин и Клое гледаха с възторг представлението на Отчето, Протодебелака и Вардаря, а зад портала на църквата двамата заместник-вардари изчакваха момента да застанат на почетна стража с алебардите си.

Отчето даде туш, като жонглираше с палките. Протодебелакът изтръгна от цафарата пронизителен стон, който породи благоговение у половината от верующите, наредили се по стъпалата, за да видят булката, а при последния акорд Вардарят скъса струните на контрабаса. Тогава четиринайсетте деца слязоха по стълбите и образуваха шпалир пред автомобила, като момичетата застанаха отляво, а момчетата — отдясно. Клое излезе от колата. Беше очарователна в бялата си рокля и сияеше от щастие. Ализ и Изис вървяха подире й. Никола, който току-що беше дошъл, се присъедини към групата. Колин хвана под ръка Клое, Никола — Изис, а Шик — Ализ, и всички те се заизкачваха, следвани от братята Демаре — Кориолан в дясна, а Пегас в лява позиция, и от децата, които крачеха по двойки нагоре по стъпалата и се закачаха помежду си. Отчето, Протодебелакът и Вардарят прибраха инструментите си и затанцуваха в кръг.

На площадката Колин и приятелите му изпълниха сложни движения, за да застанат в подходящ за влизане в църквата ред: Колин с Ализ, Никола под ръка с Клое, после Шик с Изис и най-отзад братята Демаре, но този път Пегас вдясно, а Кориолан вляво. Отчето и неговите съратници спряха да се въртят, оглавиха процесията и всички дружно запяха старинен грегориански химн, преди да нахълтат през портала. Заместник-вардарите счупиха над главите им тънко кристално балонче, пълно със светена вода, и забодоха в косите им запалени пръчици тамян, които при мъжете горяха с жълт пламък, а при жените с виолетов.

В преддверието на църквата имаше паркирани вагонетки. Колин и Ализ се настаниха в първата и тутакси потеглиха. Минаваше се през тъмен коридор, който миришеше на религия. Вагонетките се движеха по релсите с адски грохот, а музиката страхотно кънтеше. В началото на коридора вагонетката изкърти една врата, зави под прав ъгъл и пред тях, всред зелено сияние, изникна Светецът. Той така гримасничеше, че Ализ уплашено се притисна до Колин. По лицата им полепваха паяжини и те си припомниха откъслеци от разни молитви. След това им се яви Богородица, а накрая самият Господ Бог, който имаше голяма синина под окото и изглеждаше ядосан. Колин успя да си спомни цялата молитва и я прочете пред Ализ.

Вагонетката с трясък пристигна под свода на страничното крило и спря. Колин слезе, остави Ализ да заеме полагаемото й се място и изчака Клое, която скоро дойде.

Огледаха църквата. Имаше много хора. Всичките им познати бяха тук, слушаха музика и се наслаждаваха на прекрасната церемония.

Появиха се Вардарят и Протодебелакът, които се кипреха с хубавите си одежди и вървяха пред Отчето и Архиперископа, хванати под ръка. Всички станаха на крака и Архиперископът се настани в голямо кресло, тапицирано с кадифе. Трополенето на столовете по каменната настилка беше много мелодично.

Музиката внезапно секна. Отчето коленичи пред олтара и трикратно удари чедо о пода, а Протодебелакът се отправи към Колин и Клое, за да ги упъти към местата им, докато Вардарят подреждаше децата от църковния хор от двете страни на олтара. В този момент в църквата се възцари дълбока тишина и хората притаиха дъх.

Лъчисти снопове струяха отвред от силни лампи и огряваха позлатените орнаменти, които разпръскваха светлината във всички посоки, а широките жълти и виолетови ивици по стените придаваха на църквата прилика с търбух на огромна полегнала оса, гледан отвътре.

Някъде във висините зазвуча неясен хор. Нахлуваха облаци. Те ухаеха на кориандър и планински треви. Въздухът в църквата стана пухкав и топъл.

Колин и Клое се държаха за ръка, на колене пред олтара, върху два молитвени стола, тапицирани с бяло кадифе, и чакаха. Гърбом към тях, Отчето набързо преговаряше някаква дебела книга, тъй като бе забравил ритуалните думи. От време на време се обръщаше назад, за да зърне Клое, чиято рокля му се нравеше. Най-после спря да прелиства книгата, изправи се и махна на оркестъра, който поде увертюрата.

Отчето си пое дълбоко дъх и запя под съпровода на единайсет тромпета със сурдинки, които свиреха като един. Архиперископът кротко дремеше, опрян на жезъла си. Знаеше, че ще го събудят, когато му дойде редът да пее.

Увертюрата и тържествената музика бяха вариации по теми от класически блусове. При размяната на пръстените Колин бе наредил да изпълнят аранжимента на Дюк Елингтън на старата позната мелодия „Клое“. На стената срещу Колин висеше Христос, разпънат на голям червен кръст. Той видимо се радваше, че е сред присъстващите, и следеше церемонията с подчертан интерес. Колин държеше ръката на Клое и леко се усмихваше на Христос. Беше малко уморен. Венчавката му струваше много скъпо, около пет хиляди дублезона, и той бе доволен, че протича добре.

Около олтара бяха струпани цветя. Колин харесваше музиката, която звучеше в момента. Видя пред себе си Отчето и разпозна мелодията. Тогава притвори очи, наведе се и изрече „да“.

Клое също каза „да“ и Отчето силно им стисна ръцете. Оркестърът гръмко засвири и Архиперископът стана, за да произнесе тържественото слово. Вардарят се промъкна между две редици от хора, за да удари с бастуна си Шик, понеже той разлистваше книгата си, вместо да слуша.