Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’ecume des jours, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Симеон Лекарски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- aisle (2016)
- Kорекция и форматиране
- ventcis (2016)
- Допълнителна корекция
- zelenkroki (2017)
Издание
Борис Виан. Пяната на дните
Френска. Първо издание
Редактор Мария Коева
Технически редактор Олга Стоянова
Коректор Мария Христова
ISBN: 978–954–597–280–2
ИК ФАМА, София, 2007
Boris Vian
L’ECUME DES JOURS
© J.-J. Pauvert 1963
Société nouvelle des Editions Pauvert 1979
Превод © Симеон Лекарски
Художествено оформление © ФАМА
© ФАМА 2007
Предпечат Митко Ганев
Формат 84/108/32, печ. коли 12
Печат УНИСКОРП
Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.
Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция от zelenkroki
XXXIX
Професор Манжманш потупа Колин по гърба.
— Не се безпокойте, приятелю, може да се оправи — каза той.
Колин бе свел очи, видимо сломен. Клое го държеше за ръката. Опитваше се да изглежда весела.
— Да, разбира се — рече тя. — Няма да трае дълго.
— Сигурно… — прошепна Колин.
— И така — добави професорът, — ако тя следва предписаното лечение, вероятно ще се оправи.
— Вероятно… — повтори Колин.
Намираха се в кръглия вестибюл и гласът на Колин отекваше, сякаш идеше от много далече.
— Все пак ще ви изпратя сметката — заключи професорът.
— Разбира се — отрони Колин. — Благодаря ви за грижите, докторе…
— И ако състоянието й не се подобри — добави професорът, — пак ще дойдете… Можем да помислим и за операция…
— Да, естествено — рече Клое, вкопчи се в ръката на Колин и този път заплака.
Професорът дърпаше брадичката си с две ръце.
— Много неприятно — обади се.
Настъпи мълчание. Сестрата се появи зад прозрачната врата и леко почука два пъти. Пред нея, вътре в самото стъкло, светна надпис „Влезте!“.
— Един господин ме помоли да съобщя на господина и госпожата, че Никола ги чака.
— Мерси, Пърша — отговори професорът, — свободна сте.
Сестрата излезе.
— Е, ние си тръгваме, докторе — промълви Колин.
— Да, да… — каза професорът. — Довиждане. Лекувайте се… Опитайте се да заминете някъде…