Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ecume des jours, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2016)
Kорекция и форматиране
ventcis (2016)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание

Борис Виан. Пяната на дните

Френска. Първо издание

Редактор Мария Коева

Технически редактор Олга Стоянова

Коректор Мария Христова

ISBN: 978–954–597–280–2

ИК ФАМА, София, 2007

 

Boris Vian

L’ECUME DES JOURS

© J.-J. Pauvert 1963

Société nouvelle des Editions Pauvert 1979

 

Превод © Симеон Лекарски

Художествено оформление © ФАМА

© ФАМА 2007

 

Предпечат Митко Ганев

Формат 84/108/32, печ. коли 12

Печат УНИСКОРП

 

Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.

Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

XXIX

Прекосявайки коридора, Никола спря. Светлината на слънцата определено не проникваше добре. Жълтите теракотени плочки изглеждаха захабени и замъглени, а лъчите, вместо да отскачат във вид на метални топчици, се разбиваха о пода и образуваха плитки лениви локвички. Блясъкът на стените, изпъстрени със слънчеви зайчета, не бе тъй равномерен както преди.

Тази промяна явно не притесняваше особено мишките, освен сивата с черните мустачки, чиято дълбока угриженост проличаваше от пръв поглед. Никола предположи, че съжалението й се дължи на ненадейно прекъснатото пътуване и на изпуснатите възможности за запознанства.

— Недоволна ли си? — попита я той.

Мишката изрази отвращение с жест и посочи стените.

— Да — потвърди Никола. — Нещо не е наред. Преди беше по-добре. Не знам каква е работата…

Мишката за миг се вглъби, после поклати глава и с недоумение разпери лапички.

— И аз не разбирам — каза Никола. — Колкото и да лъска човек, нищо не се получава. Сигурно атмосферата става корозивна.

Той млъкна умислен, сетне поклати глава и продължи по пътя си. Мишката скръсти лапи и разсеяно лапна една дъвка, но тутакси я изплю, понеже по вкуса й разбра, че е марка, предназначена за котки. Продавачът беше сбъркал.

В столовата Клое закусваше с Колин.

— Е — запита Никола, — по-добре ли се чувстваш?

— Виж ти — каза Колин, — престрашаваш се да говориш човешки?

— Без обувки съм — обясни Никола.

— Не съм зле — рече Клое.

Очите й блестяха, лицето й бе румено. Изглеждаше щастлива, че отново си е у дома.

— Тя изяде половината от питата с пиле — добави Колин.

— Това ме радва — каза Никола. — Не беше по рецепта на Гуфе.

— Какво искаш да правиш днес, Клое? — попита Колин.

— А, да — каза Никола, — рано ли ще обядваме или късно?

— Ще ми се да изляза с вас двамата и с Изис, Шик и Ализ, да отидем на пързалката, по магазините, на танци, у приятели — отвърна Клое, — а също да си купя зелен пръстен с пружина.

— Добре — рече Никола, — в такъв случай ще се заема веднага с готвенето.

— Само недей да се преобличаш, Никола — помоли го Клое, — така за нас е много по-леко. Пък и ще си готов за излизане.

— Отивам да взема пари от сейфа — заяви Колин, — а ти, Клое, се обади на приятелите. Ще прекараме много приятно.

— Ей сега ще звънна — рече Клое.

Тя стана и изтича към телефона. Вдигна слушалката и започна да имитира крясък на бухал, за да посочи, че иска да я свържат с Шик.

Никола разтреби масата, като си послужи с едно лостче, което издърпа, и мръсните съдове сами се отправиха към мивката по широка гумена тръба, скрита под килима. Сетне той излезе и тръгна по коридора.

Изправена на задните си лапи, мишката чегърташе с нокти една от потъмнелите плочки. Там, където бе действала, блясъкът се беше възвърнал.

— Браво — похвали я Никола, — постигаш успех!… Забележително!

Мишката спря запъхтяна и показа на Никола издрасканата си окървавена кожа.

— О! — възкликна Никола. — Разранила си се!… Стига толкова, ела. Все пак тук още има достатъчно слънце. Дай да те превържа…

Той я сложи в джобчето на ризата си, тя провеси навън клетите си съсипани лапички и задъхана притвори очи.

 

 

Колин чевръсто въртеше копчетата на своя сейф и си тананикаше. Сега безпокойството не го мъчеше както напоследък и той усещаше сърцето си с форма на портокал. Касата беше от бял мрамор с инкрустации от слонова кост, а копчетата бяха от зелено-черни аметисти. Стрелката сочеше шейсет хиляди дублезона.

Капакът се отвори с приглушено от смазката скърцане. Колин престана да се усмихва. Стрелката, блокирала по неизвестни причини, след две-три колебания внезапно спря на трийсет и пет хиляди дублезона. Той бръкна в касата, за да се увери. Наум пресметна бързо, че е точно така. От сто хиляди бе дал двайсет и пет хиляди на Шик, за да се ожени за Ализ, петнайсет хиляди за колата, пет хиляди за церемонията… останалото беше похарчено при разни случаи. Това донякъде го успокои.

— Няма нищо нередно — каза високо той и забеляза в гласа си странна промяна.

Взе нужните му пари, подвоуми се, сетне с досада върна обратно половината от тях и затвори капака. Копчетата стремително се завъртяха с тихи, отчетливи прещраквания. Колин почука с пръст по скалата и установи, че стрелката с точност показва наличните средства.

После стана. Постоя известно време неподвижен, смаян, че са тъй огромни сумите, вложени, за да се осигури на Клое онова, което той смяташе достойно за нея. Усмихна се, като се сети как тя изглежда сутрин в леглото с разпилените си коси, как чаршафът плътно обгръща тялото й, сетне се свлича, а кожата й засиява като кехлибар, и си наложи да не мисли повече за касата, тъй като моментът не беше подходящ. Клое се обличаше.

— Кажи на Никола да направи сандвичи — рече тя, — тръгваме веднага… Определих им среща у Изис.

Колин я целуна по рамото, възползвайки се от един отвор в дрехите й, след което изтича да предупреди Никола. Никола приключваше с лечението на мишката, беше й направил две малки бамбукови патерици.

— Готово — заключи той. — Помагай си с тях до довечера и всичко ще ти мине.

— Какво й има? — попита Колин и я погали по главата.

— Решила да почисти плочките в коридора — отвърна Никола. — Постигна успех, но се разрани.

— Не се тревожи — каза Колин. — Положително ще се оправи от само себе си.

— Не знам — промълви Никола. — Странно е. Сякаш плочките се задушават.

— Ще се оправи — повтори Колин. — Поне така си мисля… Досега не се е случвало, нали?

— Не — рече Никола.

Колин постоя няколко мига пред прозореца на кухнята.

— Може да е естествено износване — предположи той. — Ще се опитаме да ги подменим.

— Ще струва много скъпо — каза Никола.

— Да — потвърди Колин. — Нека изчакаме.

— Всъщност за какво дойде? — попита Никола.

— Недей да готвиш — заяви Колин. — Направи само сандвичи… Тръгваме веднага.

— Добре, ей сега се обличам — отвърна Никола. Той пусна мишката на земята и тя се отправи към вратата, като се клатушкаше на своите патерици. Мустачките й стърчаха от двете им страни.