Борис Виан
Пяната на дните (57)

LVI

Докато гледаше отдалечаващата се фигура на Колин, Ализ с цялата мощ на своето сърце се сбогуваше мислено с него. Той беше толкова влюбен в Клое, отиваше да търси работа, за да може да й купи цветя и да се бори с ужасното нещо, което я разяждаше отвътре. Широките му плещи бяха поприведени, а русите му коси не бяха вече тъй добре сресани и пригладени както преди. А Шик умееше да бъде така благ, когато говореше за някоя книга на Партр, или когато обясняваше учението му. Не е в състояние да живее без Партр, през ум не му минава да се поинтересува от каквото и да било друго. Партр винаги казва всичко, което той самият би искал да каже. Не бива да се допусне Партр да публикува енциклопедията, това ще погуби Шик, той ще започне да краде, ще убие някой книжар, за да си я набави. Ализ бавно закрачи. Партр прекарва времето си в една кръчма, където пие и пише заедно с хора, които също ходят там, за да пият и пишат, наливат се с морски чай и ликьори и така успяват да не мислят за онова, което пишат, а тъй като там непрекъснато се влиза и излиза, залежалите идеи биват изтласкани на повърхността и сегиз-тогиз някоя от тях се хваща на нечия въдица. Излишното пък не бива да се отстранява напълно, малко от него се добавя към разните идеи и цялата смес се разрежда. Подобни творби са лесно усвоими, особено за жените, които ненавиждат яснотата. Кръчмата не беше далече и Ализ видя през прозореца как един сервитьор в бяло сетре и лимоненожълт панталон поднесе пълнено свинско краче на Дон Евани Марке, прочутия играч на гейсгол. Той ненавиждаше пиенето, но за сметка на това се тъпчеше със силно подправени храни, за да предизвика жажда у съседите си. Ализ влезе. Жан-Сол Партр се бе разположил на обичайното си място и пишеше, а наоколо му имаше много хора, които тихо разговаряха. Като по обикновено чудо, което само по себе си е необикновено, Ализ намери свободен стол до Жан-Сол и седна. Държеше в скута си тежка чанта, чиято закопчалка завъртя. Надничайки над рамото на Жан-Сол, тя видя на листа заглавието „Енциклопедия“, том деветнайсети. Положи свенливо ръка върху неговата. Той престана да пише.

— Чак дотук ли сте стигнали? — попита Ализ.

— Да — отвърна Жан-Сол. — Искате да говорите с мен ли?

— Искам да ви помоля да не я издавате — рече тя.

— Трудно ще бъде — каза Жан-Сол. — Хората я очакват.

Той си свали очилата, духна върху стъклата им и пак си ги сложи. Очите му не се съзираха.

— Разбира се — потвърди Ализ. — Всъщност бих желала просто да отложите публикуването.

— О, ако е само това, може нещо да се направи.

— Ще трябва да го отложите с десет години.

— Така ли?

— Да. Десет години или повече, естествено. Знаете ли, по-добре ще е хората да спестят малко пари, за да могат да си я купят.

— Ще е доста затормозваща за четене — заяви Жан-Сол Партр. — Аз самият се тормозя, докато я пиша: лявата ми китка се е схванала от непрекъснатото притискане на листа.

— Съчувствам ви — промълви Ализ.

— Задето ми се е схванала китката?

— Не, задето отказвате да отложите издаването.

— Защо?

— Ще ви обясня. Шик харчи всичките си пари, за да закупува вашите произведения, и вече е останал без грош.

— По-хубаво да си купува други неща — рече Жан-Сол. — Аз лично никога не купувам книгите си.

— Той харесва вашите творби.

— Това е негово право — заяви Жан-Сол. — Той сам е направил своя избор.

— Мисля, че прекалено се е ангажирал — отвърна Ализ. — Аз също направих своя избор, но съм свободна, понеже той повече не иска да живее с мен, така че ще ви убия, щом не искате да отложите издаването.

— Вие ще ме лишите от средства за съществуване — промълви Жан-Сол. — Как ще ми изплащат авторски права при положение, че бъда мъртъв?

— Ваша си работа — каза Ализ. — Не мога да се съобразявам с всичко. Най-важното за мен е да ви убия.

— Но вие, предполагам, ще се съгласите, че за мен аргументите ви са неприемливи — възрази Жан-Сол.

— Съгласявам се — рече Ализ, отвори чантата си и измъкна оттам сърцеизтръгвача на Шик, който няколко дни по-рано бе взела от чекмеджето на бюрото му.

— Бихте ли си разкопчали яката? — помоли тя.

— Слушайте — каза Жан-Сол, като свали очилата си, — това според мен е идиотщина.

Той разкопча яката си. Ализ събра всичките си сили и с решителен жест заби сърцеизтръгвача в гърдите на Партр. Той се втренчи в нея и започна бързо да умира. Последният му поглед изрази учудване от факта, че сърцето му се оказа с форма на тетраедър. Ализ силно пребледня, Жан-Сол Партр вече беше мъртъв и чаят му изстиваше. Тя взе ръкописа на енциклопедията и го накъса. Един сервитьор дойде да избърше кръвта и цялата свинщина, която се бе получила върху четвъртитата масичка от смесването на всичко останало с мастилото от писалката. Ализ плати на сервитьора, раздалечи двете скоби на сърцеизтръгвача и сърцето на Партр падна на масата. Тя сгъна блестящия инструмент, прибра го обратно в чантата и излезе на улицата, стиснала кибритената кутия, която бе взела от джоба на Партр.