Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ecume des jours, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2016)
Kорекция и форматиране
ventcis (2016)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание

Борис Виан. Пяната на дните

Френска. Първо издание

Редактор Мария Коева

Технически редактор Олга Стоянова

Коректор Мария Христова

ISBN: 978–954–597–280–2

ИК ФАМА, София, 2007

 

Boris Vian

L’ECUME DES JOURS

© J.-J. Pauvert 1963

Société nouvelle des Editions Pauvert 1979

 

Превод © Симеон Лекарски

Художествено оформление © ФАМА

© ФАМА 2007

 

Предпечат Митко Ганев

Формат 84/108/32, печ. коли 12

Печат УНИСКОРП

 

Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.

Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

XVII

Братята Демаре се обличаха за сватбата. Много често ги канеха за почетни педерасти, тъй като се отличаваха с представителна външност. Бяха близнаци. Първородният се наричаше Кориолан. Имаше червена къдрава коса, гладка бяла кожа, непорочен вид, прав нос и сини очи зад гъсти мигли.

По-малкият се казваше Пегас и приличаше на брат си, с тази разлика, че миглите му бяха зелени, но това обикновено бе достатъчно, за да ги различават. Те се бяха отдали на педерасткото поприще по принуда и призвание, но тъй като им плащаха добре, за да бъдат почетни педерасти, почти не работеха вече, което за жалост ги опорочаваше. Така например предишната вечер Кориолан бе мърсувал с момиче. Пегас строго го хокаше, докато стоеше пред трикрилото огледало и си масажираше кръста с помада от мъжки бадеми.

— И в колко часа се прибра снощи, а? — питаше той.

— Не си спомням точно — отвърна Кориолан. — Остави ме на мира. Гледай си кръста!

Кориолан си скубеше веждите с хирургически щипци.

— Ти си развратник! — каза Пегас. — С момиче!… да те беше видяла леля!

— Ха!… Че на теб никога ли не ти се е случвало, а? — процеди заплашително Кориолан.

— На мен? Кога? — промълви Пегас, леко обезпокоен.

Той прекъсна масажа и направи няколко гимнастически упражнения пред огледалото, за да се поразкърши.

— Хайде, хайде — рече Кориолан, — няма да се задълбочавам. Не искам да те засрамвам. По-добре ми закопчай панталона.

Те носеха специални панталони със задно закопчаване и трудно се справяха сами.

— Ха-ха — захили се Пегас. — Видя ли, че в нищо не можеш да ме набедиш!…

— Стига де! — сопна се Кориолан. — Кой се жени днес?

— Колин се жени за Клое — каза брат му с отвращение.

— Защо говориш с такъв тон? — попита Кориолан. — Той е добро момче.

— Да, приятен е — отвърна Пегас. — Но тя има толкова закръглени гърди, че е невъзможно да си я представиш като мъж!…

Кориолан се изчерви.

— Намирам я красива… — промърмори той. — На човек му се прищява да я пипне по гърдите… На теб не ти ли действа така?…

Брат му го погледна изумен.

— Какъв мръсник си станал! — заключи той поривисто. — По-порочен човек от теб не съм срещал… Някой ден ще се задомиш за жена!…