Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ecume des jours, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2016)
Kорекция и форматиране
ventcis (2016)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание

Борис Виан. Пяната на дните

Френска. Първо издание

Редактор Мария Коева

Технически редактор Олга Стоянова

Коректор Мария Христова

ISBN: 978–954–597–280–2

ИК ФАМА, София, 2007

 

Boris Vian

L’ECUME DES JOURS

© J.-J. Pauvert 1963

Société nouvelle des Editions Pauvert 1979

 

Превод © Симеон Лекарски

Художествено оформление © ФАМА

© ФАМА 2007

 

Предпечат Митко Ганев

Формат 84/108/32, печ. коли 12

Печат УНИСКОРП

 

Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.

Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

XII

— Ще се видите ли пак? — попита Шик.

Седяха на трапезата, пред последното творение на Никола: тиква с орехи.

— Не знам — каза Колин. — Не знам какво да правя. Тя е изключително благовъзпитано момиче. Последния път, у Изис, беше изпила доста шампанско…

— И това й отиваше — заяви Шик. — Много е хубава. Не прави такава физиономия!… Можеш ли да си представиш, днес открих едно издание на „Предварителният избор, предшестващ погнусата“ от Партр, отпечатано върху руло тоалетна хартия…

— Но откъде имаш толкова пари? — озадачи се Колин.

Шик посърна.

— Много скъпо ми излиза, но не мога без това — заяви той. — Нуждая се от Партр. Аз съм колекционер. Потребно ми е да имам всичко, което той е написал.

— Но той пише непрекъснато — каза Колин. — Публикува най-малко по пет статии седмично…

— Знам — промълви Шик.

Колин му предложи още малко тиква и попита:

— Какво да направя, за да видя отново Клое?

Шик го погледна и се усмихна.

— Вярно — рече той. — Отегчавам те с моите приказки за Жан-Сол Партр. Ще ми се да ти помогна… Какво да сторя?…

— Ужасно е — пророни Колин. — Отчаян съм и същевременно страхотно щастлив. Много е приятно да желаеш нещо до такава степен. Бих искал да лежа върху по-прегоряла трева, земята да е напечена, да грее слънце. Разбираш ли, тревата да е жълта като слама, да е чуплива, да гъмжи от животинки, наоколо да има изсъхнал мъх. Излягаш се по корем и гледаш. Нужен е и жив плет с камънаци и изкорубени дървета с дребни листенца. Става ти толкова хубаво.

— И Клое, нали? — попита Шик.

— Естествено, и Клое — каза Колин. — Клое в представите.

Те се умълчаха за миг. Една кана използва настъпилата тишина, за да издаде сребрист звук, който отекна о стените.

— Налей си още малко вино — предложи Колин.

— Да — каза Шик. — Благодаря.

Никола поднесе следващото блюдо: ананасов пудинг, залят с портокалов крем.

— Благодаря, Никола — рече Колин. — Според вас какво трябва да направя, за да срещна отново момичето, в което съм влюбен?

— Боже мой — отвърна Никола, — случаят подлежи на разглеждане… Трябва да призная на господина, че досега аз лично не съм изпадал в подобно положение.

— Разбира се — каза Шик. — Вие имате телосложението на Джони Вайсмюлер. Но повечето хора не са като вас.

— Благодаря на господина за тази оценка, която дълбоко ме трогва — заяви Никола. Сетне се обърна към Колин: — Бих посъветвал господина да се постарае ловко да измъкне от лицето, у което се е запознал с въпросната особа, чието присъствие очевидно му липсва, сведения за нейните навици и връзки в обществото.

— Въпреки сложността на вашите изрази, Никола, мисля, че това действително е възможно. Но вие знаете, че когато човек е влюбен, оглупява. Ето защо премълчах пред Шик, че отдавна ми се въртеше подобна мисъл — рече Колин.

Никола се прибра в кухнята.

— Този човек е неоценим — каза Колин.

— Да — отвърна Шик, — хубаво готви.

Те пиха още вино. Никола отново влезе, понесъл огромна торта.

— Ето допълнителен десерт — заяви той.

Колин взе нож, но за миг застина, преди да разреже гладката повърхност.

— Прекалено е красива — промълви. — Нека изчакаме малко.

— Изчакването е прелюдия в минор — пророни Шик.

Той взе чашата на Шик и я напълни със златисто, гъсто и подвижно като тегнещ ефир вино.

— Не знам — отвърна Шик. — Просто ме осени неочаквана мисъл.

— Опитай! — подкани го Колин.

Те едновременно пресушиха чашите си.

— Страхотно е!… — каза Шик и в очите му заискриха червеникави и мигащи пламъчета.

Колин бе притиснал длан към гърдите си.

— Дори повече — отсече той. — Не прилича на нищо познато.

— Това е без значение — рече Шик. — Ти също не приличаш на нищо познато.

— Сигурен съм, че ако си пийнем здравата, Клое тутакси ще се появи.

— Не се знае! — отговори Шик.

— Предизвикваш ме! — възкликна Колин, като протегна чашата си.

Шик напълни двете чаши.

— Чакай! — каза Колин.

Той угаси плафониерата, а после настолната лампа. Само шотландската икона, пред която Колин имаше навика да медитира, излъчваше зелена светлина.

— Пий! — нареди Колин.

Пиха. Заревото полепваше по устните им. Колин отново запали лампите. Походката му беше несигурна, сякаш едва се държеше на крака.

— Една лястовичка пролет не прави — заяви той. — Я да вземем да допием бутилката.

— Да разрежем ли тортата? — попита Шик.

Колин взе посребрен нож и започна да очертава спирала по гладката бяла повърхност. Внезапно спря и с изненада се вгледа в резултата.

— Ще си позволя един опит — рече той.

Откъсна от поставения на масата букет стръкче магарешки трън и взе тортата с една ръка. Завъртя я бързо на върха на пръста си, а с другата ръка постави бодилчето в спираловидна бразда.

— Слушай!… — промълви.

Шик се заслуша. Беше „Клое“ в аранжимент на Дюк Елингтън.

Шик погледна Колин. Той беше съвсем блед.

Шик пое от него ножа и го заби до дръжката в тортата. Разряза я на две и вътре откриха нова статия на Партр, предназначена за Шик, а за Колин — среща с Клое.